Решение № 836 от 27.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8290/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл.237 - 244 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Предмет на производството е искане на "Милки Груп Био" ЕАД със седалище в гр.София, подаден чрез пълномощник адв. С. Желязкова. Искането е за отмяна на влязлото в сила решение №16075 от 04.09.2024г., постановено по адм. дело №11982/2021г. по описа на Административен съд – София град, оставено в сила с решение №3823/10.04.2025г., постановено по адм. дело №203/2025г. на тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС), осмо отделение. Искането за отмяна на влязло в сила съдебно решение е на основание чл.239, т.1 от АПК. То е обосновано с представен информационен лист, съдържащ техническа спецификация от производителя към фактура №5100061415/06.12.2020г. Твърди се, че представеното доказателство удостоверява вида на стоката, нейните съставки, приложение, предназначение и употреба, химичните и физичните спецификации на мазнината, както и условията на съхранение, при спазването на които, производителят се задължава с гаранция за срока на годност на продукта. Поради множеството водени дела от дружеството с митническата администрация, с основен спорен въпрос относно вида на мазнината, която продават на дружеството, многократно „Милки Груп Био“ ЕАД е искало информация относно характеристиките на палмовата мазнина, която купува от производителя. Твърди се, че в отговор на тези искания, с писмо от 30.04.2025г., производителят и продавач NGO CHEW HONG EDIBLE OIL Pte. Ltd. е изпратил посоченото доказателство. Описаното в техническата спецификация искателят твърди, че изключва възможността стоките да са претърпели някаква допълнителна обработка от момента на производството до получаването от дружеството. Посочено е в искането за отмяна, че изложеното е от съществено значение за правилното решаване на делото, като в същото време новите писмени доказателства, получени от изпращача не са били в държане на дружеството, т.е. те не са новосъздадени, а новооткрити доказателства, които при решаване на делото не са били известни на страните. В тази връзка се сочи в искането, че представените в производството по отмяна на доказателства, се отнасят до процесната фактура. Иска се отмяна на влязлото в сила съдебно решение, посочено по – горе и да се върне делото на Административен съд – София град за ново разглеждане от друг състав, със задължение съдът да разгледа новите доказателства и да съобрази решението си с тях. В съдебно заседание искането за отмяна се поддържа от адв. С. Желязкова и адв. П. Генков. Ответникът директор на Териториална дирекция „Митница „Варна“, чрез процесуалния си представител юриск. Шулева, оспорва искането за отмяна. Счита, че представените от искателя доказателства не са нови писмени доказателства по смисъла на чл.239, т.1 от АПК. Те не са удостоверени с подпис, дата на съставяне. И тези документи не променят фактическата установеност по делото. Моли да се остави без уважение искането за отмяна. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия счита, че искането за отмяна на влязло в сила решение е подадено от надлежна страна и в срока по чл.240, ал.1, т.1 от АПК, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането на „Милки Груп Био“ ЕАД е неоснователно по следните съображения: С решение №16075 от 04.09.2024г. по адм. дело №11982/2021г. на Административен съд – София град е отхвърлена жалбата на „Милки Груп Био“ ЕАД срещу решение №32-347284 от 02.11.2021г., издадено от директора на ТД “Митница Варна“ /преди ТД“ Северна морска“/, с което е определен нов размер на митническо задължение и дължимите държавни вземания за стоката декларирана с ЕАД №21BG002005048561R1/25.01.2021- палмова мазнина OKI brand, като в клетка 33 "тарифен код" вместо 1511909900, да се чете 1517909990, вследствие на което като резултат е променен тарифния код и ставка на митото в размер на 16%, вместо 9%, като в тежест на "Милки Груп Био" ЕАД са установени публични задължения за досъбиране – мито в размер на 2358.62 лв. и ДДС ведно с лихвите за забава върху тази сума. Съдът е приел въз основа на извършена митническа лабораторна експертиза на Централна митническа лаборатория, че внесената стока палмова мазнина е претърпяла допълнителна обработка, без да се променя химическия състав и затова е отнесена към позиция 1517 на Комбинираната номенклатура. Прието е, че процесната палмова мазнина съставлява палмов шортънинг, съставен от палмово масло и негови фракции, химически непроменен и получен чрез текстуриране. С решение №3823/10.04.2025г. по адм. дело №203/2025г. на Върховния административен съд, осмо отделение, в производство по касационно обжалване от „Милки Груп Био“ ЕАД е оставено в сила първоинстанционното решение като изцяло са възприети като правилни направените фактически установявания. Разпоредбата на чл.239, т.1 АПК регламентира извънинстанционен контрол и той се отнася до новооткрити доказателства, които са установени като налични след приключване на производството по съдебния контрол на индивидуален административен акт, каквото представлява процесното митническо решение. Само наличието на новооткрито доказателство само по себе си не може успешно да разруши стабилитета на решението, чиято отмяна се иска. Като се има предвид, че производството по чл.237 и сл. от АПК е извънинстанционно (извънредно), то е необходимо да се установи и, че това доказателство е относимо и е от значение за делото по начин, че с него изходът му би бил друг. От особено важно значение за успешното провеждане на този извънинстанционен способ е и страната, подала искането по чл.239, т.1 от АПК категорично да установи, че въпреки своето активно процесуално поведение в инстанционния съдебен контрол на индивидуалния административен акт, не е могла да се снабди с процесното доказателство. В процесния случай, като се има предвид, че вносът на стоката е от м.01.2021г., а производството пред първоинстаницонния съд по подадена жалба срещу посоченото по-горе митническо решение е образувано на 01.12.2021г., съответно - касационното производство е приключило на 10.04.2025г., този дълъг времеви диапазон е бил достатъчен при активно процесуално поведение от страната, която е оспорила митническото решение, да се снабди с всички доказателства от производителя на стоката относно произхода, вида и състава на процесната стока, но това не е сторено. По този начин не се установява от искателя, че въпреки неговата процесуална активност в административното производство, в съдебния процес пред първата и касационната инстанция, той да не е могъл да се снабди с процесното доказателство в посочения дълъг времеви период. В тази насока в искането се съдържат единствено твърдения, но не са ангажирани доказателства, че такъв документ е изискван многократно от производителя, но въпреки това не е предоставен. Не се установява от „Милки Груп Био“ ЕАД да е проявена необходимата процесуална активност в административното производство, а в последствие и при развилите се съдебни производства пред първата и касационната инстанция, въпреки която дружеството да не е успяло да се снабди с представените доказателства в продължителния времеви период от подаване на процесната митническа декларация в началото на 2021 г. до приключване на делото пред касационната инстанция в началото на 2025 г. Освен това следва да се посочи, че с оспореното митническо решение към митническата декларация, относима към фактура №5100061415/06.12.2020г. са представени сертификат за произход, анализен сертификат, здравен сертификат, фактури за извършени плащания за транспортни и други разходи, преводни нареждания към бюджета и др. документи във връзка с внесената стока. Не се спори между страните по делото и, че в хода на административното производство, въпреки представените сертификати митническите органи са допуснали експертиза от ЦМЛ за същото обстоятелство. Затова не може да се приеме, че представения сертификат с искането по чл.239, т.1 АПК, които представляват частен докумени и не се ползва с материална доказателствена сила, е ново доказателство, което би довело до друг извод и би оборило установеното от първостепенния съд при осъществения съдебен контрол на индивидуалния административен акт, респ. чрез него да се разруши стабилитета на решението, чиято отмяна се претендира. При така изложеното настоящият петчленен съдебен състав счита, че искането по чл.239, т.1 от АПК като неоснователно следва да бъде отхвърлено. Въпреки изхода на спора ответникът в настоящето производство не е поискал присъждане на юрисконсултско възнаграждение и затова такова не се дължи. Воден от горното и на основание чл.244, ал.1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия