Определение № 1174 от 09.05.2024 г. на ВКС по т. д. № 1048/2023 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. М. В., чрез особен представител адвокат М. К. срещу решение №166 от 06.04.2023 г. по в.гр.д.№103/2023 г. на ОС Перник. С решението в обжалваната част е потвърдено решение №1281 от 01.12.2022 г. по гр.д.№4036/2021 г. на РС Перник, в частта, с която Р. М. В. е осъден да заплати солидарно с „Ер Би Джи Груп Р“ ЕООД на основание чл.327, ал.1 от ТЗ, вр. чл.121 от ЗЗД на „Форст“ ЕООД сумата от 21 192.09 лв., сбор от извършени доставки на горива по рамков договор за търговска продажба на горива от 13.08.2019 г., ведно със законна лихва от 30.07.2021 г. до окончателното плащане на задължението. В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК се поддържа, че решението е очевидно неправилно. Ответникът по касация „Форст“ ЕООД не заявява становище по жалбата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в предвидения в закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че на 13.08.2019 г. „Форст“ ЕООД, в качеството му на продавач, „Ер Би Джи Груп Р“ ЕООД в качеството на купувач и Р. М. В., в качеството му на солидарен длъжник за задълженията на купувача към продавача, са сключили договор за продажба на гориво. Счел е с оглед приетите писмени доказателства и показанията на разпитания свидетел, че при доставката на гориво са се попълвали протоколи, в които се отразяват: датата на доставка, регистрационния номер на товарния автомобил, с който е извършена доставката, имената на водача на товарния автомобил, вида гориво, количеството доставено гориво, цената на един литър от това гориво, общата цена на доставеното гориво, след което се е полагал подпис от страна на водача на товарния автомобил, доставил горивото. Установил е от заключенията на вещите лица по допуснатите от първата инстанция ССЕ, че фактури на стойност 4988.87 лв. и на стойност 8154.55 лв., са включени в дневниците за продажби на дружеството ответник и е подадена справка декларация за данък, поради което е счел, че е налице извънсъдебно признание, както относно задължението във вида, в който е материализирано във фактурите, така и за съществуването му. По отношение на останалите фактури е посочил, че същите кореспондират с издадените от ищеца фискални бонове, които съдържат конкретни количества гориво и единична цена, както и че тези фискални бонове съответстват на отразеното в протоколи за зареждане на гориво, в които е посочено дата, количество, единична цена, рег. номер на автомобил и име на водача на МПС което се установява и от свидетелските показания на разпитания свидетел. В този смисъл е достигнал до извод, че по делото е установено доставянето на процесното гориво и при липсата на доказателства, че то е било заплатено е намерил че искът срещу солидарния длъжник се явява основателен. В случая не е осъществено нарушение на императивна материалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите изводи на въззивния съд са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, поради което не се установява твърдяната очевидна неправилност на обжалваното решение и на това основание касационно обжалване не може да бъде допуснато. За да е очевидно неправилен, въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от него съдопроизводствени действия, като всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при постановяване на акта, представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някое от специфичните за достъпа до касационен контрол основания. С оглед изложеното и тъй като в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване не е формулиран материално или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващата воля на въззивния съд, а съгласно дадените в т.1 на ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разяснения, обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да е посочено общото основание за селектиране на касационните жалби - правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като ВКС не е длъжен и не може да извежда този въпрос от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства, настоящият състав намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Настоящият състав като взе предвид осъществените от особения представител процесуални действия във връзка с изготвяне на касационната жалба и изложението към нея и като съобрази фактическата и правна сложност на делото и обстоятелството, че обжалваното въззивно решение не е допуснато до касационно обжалване, намира, че на особения представител следва да бъде определено възнаграждение в размер на 300 лв., което да бъде заплатено от ищеца по делото „Форст“ ЕООД. На основание чл.78 ГПК касаторът Р. М. В. следва да бъде осъден да заплати на „Форст“ ЕООД разноски за дължимото на особения представител възнаграждение в размер на 300 лв., а по сметка на ВКС държавна такса в размер на 30 лв. Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,