Определение № 2571 от 09.10.2024 г. на ВКС по т. д. № 1925/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 1 вр. с ал. 1 ГПК, образувано по частна жалба на “НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ” ЕАД, ЕИК[ЕИК], против определение № 429/ 28.06.2024 г. по в.ч.т.д. № 414/2024 г. по описа на Апелативен съд - София, 15 търговски състав, с което са оставени без разглеждане като недопустими подадените от него частни жалби срещу определения №№ 51, 52 и 53 от 19.02.2024 г. по т.д. № 5/2021 г. на Окръжен съд – Благоевград за неприемане в производство по чл. 692 ТЗ за съвместно разглеждане на предявените от дружеството инцидентен установителен иск и иск за нищожност на извънсъдебно счетоводно прихващане. В депозираната частна жалба са въведени оплаквания за неправилност на обжалваното определение на апелативния съд. Излагат се доводи, че в хода на развилите се три производства по чл. 692 ТЗ, инициирани с възражения № 2711/26.02.2024 г., № 2712/26.02.2024 г. и № 2711/26.02.2024 г., “ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕТРИЧ” ЕАД е извършило нищожно извънсъдебно счетоводно прихващане без съгласие на “НЕК” ЕАД, като е прихванало признати за несъществуващи техни вземания с Решение № 6888/28.05.2018 г. на Върховен административен съд, IV отд. по к.адм.д. № 9235/2017 г., потвърждаващо първоинстанционното решение № 3596/29.05.2017 г. на АССГ по адм.д. № 2229/2017 г., даващо стабилитет на Решение № № Ж-6/18.01.2017 г. на Комисията за енергийно и Водно регулиране (КЕВР). Релевира се, че с така извършеното опорочено прихващане вземанията на “НЕК” ЕАД към длъжника “ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕТРИЧ” ЕАД се считат за погасени. Изтъква се, че съдът по несъстоятелността в какъвто и смисъл да се произнесе, ще бъде ощетен кредиторът, а определенията по чл. 692, ал. 4 ТЗ са необжалваеми. Сочи се, че той няма да има право нито на установителен иск по чл. 694 ТЗ, нито на осъдителен поради забраната за предявяването на такъв, предвидена в Търговския закон. Добавя се, че ако съдът по несъстоятелност приеме, че вземането на “НЕК” ЕАД е основателно, а извънсъдебното прихващане не е предмет на производството по чл. 692 ТЗ, то кредиторът не би могъл да предяви установителен иск за това, което е извън обхвата на производството по разглеждане на възражения. По този начин синдикът ще следва да счита вземането на “НЕК” ЕАД за прието, но счетоводно погасено чрез прихващане след датата на обявяване на списъка в търговския регистър. Акцентира се, че при това положение се обосновава наличие на правен интерес от обжалване на определението на първата инстанция, което прегражда правото им на защита, както и че този случай не попада сред хипотезите, разглеждани при постановяване на т.7а от Тълкувателно решение от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Постъпил е отговор на частната жалба от “ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕТРИЧ” ЕАД, в който се оспорва същата като неоснователна. Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, след като обсъди изложените доводи и прецени данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 274, ал. 2 ГПК, намира следното: Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК. Предвид характера на производството не се представя изложение по чл.284, ал. 3, т. 1 ГПК, поради което не се обсъжда приложеното такова. В случая апелативният съд, за да остави без разглеждане като недопустими частните жалби на “НЕК” ЕАД срещу определенията на окръжния съд, е приел, че по отношение на определения, с които се оставя без уважение искане за приемане за съвместно разглеждане в същото производство на инцидентен установителен иск, са дадени разяснения с Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г., т.7а, като е прието, че с този съдебен акт не се прегражда правото на страната да установи спорното правоотношение (това, за което страната твърди, че е обуславящо спорното по делото право) в отделен процес. Преценил е, че това разрешение е относимо и към съединения с инцидентните установителни искове претенции за нищожност на прихващането. Настоящият състав намира, че обжалваното определение е правилно. Производството пред апелативния съд е образувано въз основа на частни жалби против определения на окръжния съд, с които в производството по чл. 692, ал. 3 ТЗ не са приети за разглеждане предявените от “НЕК” ЕАД инцидентни установителни искове, в т.ч. за нищожност на извънсъдебни прихващания. Определението на съда, с което е отказано да приеме за съвместно разглеждане инцидентен установителен иск (положителен или отрицателен), не подлежи на обжалване, тъй като не попада в приложното поле на разпоредбата на чл.274, ал. 1 ГПК (в този смисъл т. 7а от Тълкувателно решение от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС). Доводите на частния жалбоподател, че даденото разрешение не е приложимо в процесната хипотеза, не могат да бъдат споделени. В цитираната задължителна практика на касационната инстанция не се прави разграничение дали се касае за общ исков процес или особено производство, поради което дадените разяснения за необжалваемостта на актовете по чл. 212 ГПК са приложими. Като насочени срещу неподлежащ на обжалване първоинстанционен акт, подадените частни жалби пред въззивния съд са недопустими и не подлежат на разглеждане. Не могат да бъдат споделени и доводите на частния жалбоподател, че за него липсва друг способ за защита срещу извършеното извънсъдебно прихващане, чийто последици следвало да бъдат зачетени от синдика. Изискванията за прилагане на последиците на материалноправното (извънсъдебно) прихващане по чл. 103 ЗЗД са изискуемост и ликвидност на двете насрещни вземания. Вземането на “ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕТРИЧ” ЕАД, с което се твърди да е извършено прихващане с процесното такова на “НЕК” ЕАД, следва да е признато за безспорно от страните или да е установено със сила на присъдено нещо, а в случая то се оспорва от настоящия частен жалбоподател и няма данни да е установено по съдебен ред. От друга страна, производството по чл. 692, ал. 3 ТЗ не притежава белезите на класическо исково производство и не е насочено към разрешаване със сила на пресъдено нещо на въпроса относно съществуването на вземанията на кредиторите по основание, размер, привилегии и обезпеченост (така в мотивите към т. 4 от Тълкувателно решение от 03.12.2018 г. по тълк. дело № 1/2017 г. на ОСТК на ВКС). Следователно при неблагоприятен за страната изход на същото съществува възможност за разрешаване на спорното правоотношение в евентуално инициирано исково производство по реда на чл. 694 ТЗ. По изложените съображения настоящият състав намира, че разглежданата частна жалба е неоснователна, а обжалваното определение на Апелативен съд – София следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,