Определение № 9931 от 24.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3702/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК), във връзка § 2 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по молба с вх. № 10740 от 10.07.2024 г. по описа на Върховен административен съд (ВАС), подадена от процесуалния представител на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ („ОДОП“) – гр. София при Централното управление (ЦУ) на Национална агенция по приходите (НАП), за изменение на Решение № 7303 от 13.06.2024 г., постановено по адм. дело № 3702/2024 г. по описа на ВАС, състав на първо отделение, в частта му за разноските. Излагайки подробни аргументи в подкрепа на твърденията си - моли ВАС да присъди разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в пълния претендиран размер от 26 850,52 лева. Ответникът по молбата – „Аутомакс – Н” ООД, с ЕИК: 200659159, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Никола Петков“ № 83, вх. А, ап. 9, не взема становище по молбата. За да се произнесе с настоящото определение, Върховният административен съд, състав на първо отделение взе предвид следното: Касационното производство по адм. дело № 3702/2024 г. по описа на Върховния административен съд е приключило с Решение № 7303 от 13.06.2024 г., с което е оставено в сила Решение № 1051 от 16.02.2024 г., постановено по адм. дело № 4862/2023 г. по описа на Административен съд София – град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на „Аутомакс – Н” ООД срещу Ревизионен акт (РА) № Р-22221721006631-091-001/29.12.2022 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на НАП – гр. София, мълчаливо потвърден от директора на Дирекция „ОДОП“ – гр. София при ЦУ на НАП, в частта с която са определени задължения по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) в общ размер, възлизащ на 522 240,24 лева и лихви за забава в размер на 69 685,76 лева. В мотивите на съдебния акт се съдържа произнасяне по направеното от ответника по касация искане за заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. В тази връзка - за да присъди разноски на НАП в размер на 500,00 лева, съставът на ВАС е взел предвид изхода на делото, съобразил е Решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22, постановено по отправено от Софийски районен съд преюдициално запитване, вида и количеството на извършената работа, материалния интерес по делото, а също така и фактическата и правна сложност на делото. Молбата за изменение на Решение № 7303 от 13.06.2024 г., постановено по адм. дело № 3702/2024 г. по описа на ВАС, е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. При прилагането на чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК законодателят е посочил, че размерът се определя съобразно относимата за това наредба, а това е Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Следва да се посочи и приетото в решение от 25.01.2024 г. по дело С - 438/22 на СЕС, в което са изложени съображения, че с оглед предимството на правото на Съюза, националният съд е натоварен в рамките на компетентността си с прилагане на разпоредбите на правото на Съюза, като е длъжен в случаите, когато това се налага да вземе решение да остави без приложение всяка национална правна уредба или практика по законодателен или друг конституционен ред. СЕС в същото решение е приел, че Наредба № 1/09.07.2004 г. е издадена от съсловна организация - Висш адвокатски съвет, макар и по законова делегация, която определя минимални размери на адвокатските възнаграждения, под размера на които не може да се договаря по - ниско възнаграждение на адвокат, нито съдът разполага с това право съгласно нейните разпоредби. В решението си СЕС е развил доводи, че процесната Наредба нарушава забраната по чл. 101, ал. 4 ДФЕС (ограничение на конкуренцията), поради което националният съд може да откаже да приложи националното законодателство. При въведеното ограничение от Висшия адвокатски съвет за размера на минималните размери на адвокатските възнаграждения, в решението на СЕС е прието, че с него в Наредбата е налице ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на чл. 101, § 1 ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС. Именно с въведената от СЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики, съдът категорично е приел, че националният съд е длъжен да не приложи национална правна уредба, вкл. и когато предвидените в тази наредбата минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. В решението си СЕС е приел и въз основа на предходно решение по съединени дела С - 427/16 и С - 428/16 – т. 51, че определянето на минималните размери на адвокатските възнаграждения и установяването им като задължителни с национална правна уредба, е равнозначно на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, което е забранено от чл. 101, § 1 ДФЕС. С оглед решението на СЕС по дело С-438/22 следва да се приеме, че неоснователно с молбата на директора на Дирекция „ОДОП“ – гр. София при ЦУ на НАП се иска увеличение на присъденото от касационната инстанция възнаграждение в размер на 500,00 лева с оглед вида на правния спор, вида и количеството на извършената работа, а също така и фактическата и правна сложност на делото. Единствената процесуална защита на ответната страна се свежда до кратко изложение в проведеното единствено открито съдебно заседание по делото с поставен акцент върху претендираните разноски. Освен това въпреки високия материален интерес следва да се съобрази и обстоятелството, че делото не се е откроявало с фактическа и правна сложност. Предвид изложеното няма пречка съдът служебно да намали размера на юрисконсултското възнаграждение по чл. 161, ал. 1 от ДОПК и под минимума, предвиден в Наредба № 1/09.07.2004 г. Затова следва да се приеме, че размерът на юрисконсултското възнаграждение е определен правилно. По изложените съображения, Върховният административен съд, състав на първо отделение,