Определение № 417 от 31.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1778/2023 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба на Д. Н. К., подадена чрез пълномощника адв.П. К., с искане за изменение на определение № 3500 от 13.11.2023г., постановено по настоящото дело, чрез намаляване на присъдените в тежест на молителя разноски в касационното производство. В молбата се твърди, че заплатеният от ответника адвокатски хонорар е прекомерен с оглед фактическата и правна сложност на делото, както и че ЗД „Бул Инс“ АД не е представило доказателства за реалното му плащане. Ответникът по молбата ЗД „Бул Инс“ АД не взема становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Молбата е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК. По основателността на молбата съдът намира следното: По касационната жалба на Д. Н. К., съставът на ІV ГО на ВКС, с определението № 3500 от 13.11.2023г. по гр.дело № 1778/2023г не е допуснал до касационно обжалване решение № 546/ 09.12.2022г. по въззивно търг.дело № 606/2022г. на Пловдивския апелативен съд и е осъдил касатора К. да плати на ЗД „Бул Инс“ АД разноски за касационното производство в размер 2 287,50 лева, след като е намерил за основателно възражението на касатора за прекомерност на платеното на ответника адвокатско възнаграждение. Върховният касационен съд намира, че не са налице основания за изменение по реда на чл. 248 ГПК на определението № 3500 от 13.11.2023г. Според т. 3 от ТР № 6 от 06.11.2013г. по тълк. дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът е свободен да намали възнаграждението до предвидения в Наредба № 1/09.07.2004г. минимален размер. Според чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/2004г. минималното възнаграждение за изготвяне на отговор на касационна жалба без процесуално представителство в открито съдебно заседание е в размер 3/4 от възнаграждението по реда на чл. 7 или чл. 8, но е не по-малко от 1 200 лева. В случая както се посочи, производството пред ВКС е било образувано по касационна жалба на Д. К. против въззивно решение на АС-Пловдив, в частта, с която е отхвърлен искът му с правно основание чл. 432 КЗ против ЗД „Бул Инс“ АД за разликата над 30 000 лева до претендираните 60 000 лева. С отговора на касационната жалба ответникът е представил договор №3127 от 29.03.2023г. според който за защита и процесуално представителство пред ВКС с адв. М. Г. е договорено адвокатско възнаграждение в размер 3 720 лева с ДДС, което е платено авансово изцяло и в брой. Процесуалните действия на пълномощника на ответника са се изразили в изготвяне и подаване на отговор на касационната жалба, без явяване в открито съдебно заседание. Съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата, минималното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство за една инстанция в процесния случай (при материален интерес 30 000 лева) е 3 050 лева, а съгласно чл.9, ал.3 от Наредбата минималното възнаграждение за изготвяне на отговора по касационна жалба без процесуално представителство е в размер на 2 287,50 лева. Неоснователно е възражението на молителя - касатор, че по делото липсват доказателства, годни да удостоверят плащането на адвокатско възнаграждение. След като в договора за правна услуга от 29.03.2023г., адвокатският хонорар е не само уговорен, но в документа се съдържа и изрично изявление, че е платен, в тази си част договорът има характер на разписка и доказва плащането, както е и изрично изяснено в цитираното ТР № 6 от 06.11.2013г. по тълк. дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС С оглед изложеното липсват основания за изменение на постановеното по делото определение по чл. 288 ГПК в частта за разноските, а подадената молба по чл. 248 ГПК е неоснователна и следва да се остави без уважение. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на ІV ГО