Решение № 263 от 8.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1082/2009 г.

Решение № 263 от 8.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1082/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Снежанка Николова Производството е по чл. 290 и сл. от ГПК. Образувано е по касационната жалба на С. С. В., чрез пълномощника й адв. М. Б., против въззивното решение от 16.04.2009 г. по гр. д. № 149/2009 г. на Софийския окръжен съд. С него е оставено в сила първоинстанционното решение от 4.11.2008 г. по гр. д. № 90/2008 г. на Ботевградския районен съд, с което е отхвърлен предявения от касаторката против М. Х. В. и М. С. В. иск за отмяна на дарението в полза на С. М. В. на имота, описан в нот. акт № 179/95 г. на нотариуса при Ботевградския районен съд. Касаторката поддържа становище за неправилност на въззивното решение, като оплакванията й се свеждат до нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на направените от въззивния съд изводи - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Моли то да бъде отменено и вместо това предявеният иск бъде уважен. Претендира и присъждане на направените по делото разноски. Ответниците М. Х. В. и М. С. В., чрез пълномощника им адв. К. К., оспорват жалбата. Върховният касационен съд, в настоящият състав на Второ гражданско отделение, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните доказателства, приема следното: Касационната жалба е допустима, като подадена от легитимирана страна по делото, в срока по чл. 283 ГПК и е насочена срещу решение на въззивен съд, допуснато до касационно обжалване с определение № 82 от 1.02.2010 г. на ВКС. В него е прието, че произнасянето на въззивния съд по въпроса за характера на задължението на дарения по договор за дарение да дава издръжка на дарителя при предвидените в закона предпоставки и преминаването му по наследствено правоприемство само в случай, че е поискана приживе на дарения издръжка от дарителя, неговите наследници ще бъдат носители на правното задължение за издръжка на дарителя е в противоречие на разрешението в представената с изложението съдебна практика - решение № 407 по гр. д. № 403/2003 г. на ВКС. В него е прието, че наследниците на дарения встъпват в правата и задълженията му по договора за дарение и следва да отговарят по иска за отмяна на дарението даже в случая, когато необходимостта от издръжка на дарителя е възникнала след смъртта на дарения. Констатираното противоречиво решаване на този въпрос е обосновало извода за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване. По поставения материалноправен въпрос, настоящият състав на ВКС, II г. о. намира следното: За да отхвърли иска за отмяна на дарението, предявен срещу наследниците на дарения С. В., починал на 27.10.2000 г., въззивният съд е приел, че те не са носители на правното задължение да дават издръжка на дарителя, в което се трансформира моралното такова на надарения, при възникване на предпоставките на чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД. Обратно би било положението при поискана от дарителя издръжка приживе на надарения, при което възникналото правно задължение, като елемент от наследството, би преминало към тях по силата на наследственото правоприемство. Тази хипотеза не е налице в случая, поради което и искът за отмяна на дарението е отхвърлен. Настоящият състав счита за правилна практиката, обективирана в обжалваното въззивно решение на Софийския окръжен съд, по поставения въпрос, поради следното: Сключеният с нот. акт № 179/95 г. договор за дарение на С. М. В. не е породил никакви задължения за него, с оглед едностранния характер на дарението, освен моралните такива да е признателен на дарителите, негови родители, за направеното дарение на описания имот. С оглед разпоредбата на чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД това морално задължение се трансформира в правно такова за даване на издръжка на дарителите при настъпване на нови юридически факти - последните изпаднат в нужда и поискат от дарения да им дава издръжка. При неизпълнението му законът е предвидил възможността дарението да бъде отменено. Дареният С. В. е починал на 27.10.2000 г., като няма данни по делото касаторката, дарител да е изпаднала в нужда и да е поискала издръжка от него приживе, поради което и към момента на смъртта му наследниците му не са придобили по наследяване задължение за издръжка на дарителката, тъй като такова не е съществувало и в лицето на техния наследодател. Неговото морално задължение не е било трансформирано в правно задължение при предпоставките на чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД, за да е преминало по наследство в неговите наследници. Затова и последните не могат да отговарят по предявения иск за отмяна на дарението поради наличие на предпоставките на чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД, както правилно е приел въззивният съд. Освен горните съображения, съдебната практика по поставения материалноправен въпрос е предмет на уеднаквяване и с постановеното на основание чл. 290 ГПК решение № 1* от 30.12.2009 г. по гр. д. № 4849/2008 г. на ВКС, I г. о., в същия смисъл. Затова и обжалваното въззивно решение следва да се остави в сила, водим от което и на основание чл. 293, ал. 1, във връзка с чл. 291, т. 1 ГПК Върховният касационен съд, II г. о. в настоящият състав