Определение № 1425 от 26.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 835/2024 г.

Производството е по реда на чл. 396, ал.2, изр. последно ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Ревър сервиз“ ЕООД против определение № 773/25.08.2023 г., постановено по гр.д.№ 454/2023 г. от състав на Окръжен съд – Русе. Ответникът по частната касационна жалба я оспорва, с писмен отговор. Частната касационна жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното определение съдът е приел,че бъдещия иск с правно основание чл.200 КТ е подкрепен с достатъчно доказателства, представени с молбата, като е допуснал обезпечение на бъдещ иск, чрез налагане на обезпечителни мерки – запор на банкови сметки на бъдещия ответник по иска. С определението си, съдът е посочил че е представен акт за раждане, от който се установява, че молителят – бъдещ ищец, е баща на починалия при злополуката, както и ТД на НОИ – Р. е издал разпореждане, с което е установен трудовия характер на злополуката, като въз основа на тези доказателства е приел наличието на вероятна основателност на бъдещия иск с правно основание чл.200 КТ. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди очевидна неправилност на постановеното определение. Касаторът твърди, че издаденото от ТД на НОИ – Р. разпореждане, с което е установен трудовия характер на злополуката е обжалвано от него, поради което изводът за вероятна основателност е неправилен, оттам и обжалваното определение е очевидно неправилно. Издаденото от ТД на НОИ – Р. разпореждане, с което е установен трудовия характер на злополуката представлява писмено доказателство, което е довело съда до извод за вероятна основателност на бъдещия иск с правно основание чл.200 КТ, като обжалването му от страна на работодателя не е обстоятелство, което да води до липса на вероятна основателност, оттам и до наличието на очевидна неправилност на определението, с което е допуснато обезпечение на бъдещ иск. Преценката за вероятната основателност е винаги конкретна, като изложените твърдения на касатора за липсата на такава не води до очевидна неправилност на постановеното определение. В случая, въз основа на разпореждането на НОИ съдът е направил своята преценка за тези вероятност, като обжалването на същото разпореждане не води до извод за наличие на очевидна неправилност на определението. Предвид изложеното, касационното обжалване не следва да се допуска. Водим от горното, състав на ВКС