Решение № 8221 от 21.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3126/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) срещу Решение № 624 от 19.01.2026 г. на Административен съд (АС) – Пловдив по адм. дело № 1711/2025 г.

С обжалваното решение е отменено Уведомително писмо, изх. № 02-160-2600/6413 от 01.06.2025 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по интервенциите, обвързани с площ за кампания 2023 (Уведомително писмо № 02-160-2600/6413 от 01.06.2025 г., УП) на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), В ЧАСТТА с която на ЕТ „Р. Костадинов“ е отказано изцяло оторизиране и плащане по интервенция „Екосхема за намаляване използването на пестициди“ (Еко-НИП) за сума в размер на 52 981,04 лева; преписката е върната на изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне по заявление с УИН [номер] за кампания 2023 г. в отменената част на акта и ДФЗ е осъден да заплати разноски по делото.

Касационният жалбоподател - изпълнителният директор на ДФЗ обжалва решението като неправилно – постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необосновано – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Твърди, че в приложенията към уведомителното писмо са посочени основанията за намалението по интервенция Еко-НИП, като е установено несъответствие с изискванията за допустимост поради използване на продукт за растителна защита „Монсун Актив ОД“, който към релевантния период е бил от първа професионална категория и не е подходящ за Практика 1. Сочи, че в таблиците изрично е отразено неспазването на изискването за използване на допустими препарати за растителна защита (ПРЗ), посочени са засегнатите блокове на земеделско стопанство (БЗС) и е определена санкционирана площ от 511,79 ха, както и съответната финансова санкция. Излага, че преди постановяване на уведомителното писмо са извършени административни проверки за съответствие, одобрени са специализираните слоеве „Физически блокове“ за кампания 2023 г. и е определена ставката за подпомагане по Еко-НИП. Излага, че въз основа на извършените проверки и представените документи за закупуване на препарата е отказано изплащането на подпомагането по интервенцията за кампания 2023 г. Твърди още, че допустимостта на площите е установена чрез дистанционен контрол и проверки по Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК), а допълнително е извършена проверка за съответствие с изискванията на чл. 41 от Наредба № 3/10.03.2023 г. за условията и реда за прилагане на интервенциите под формата на директни плащания, включени в Стратегическия план, за проверките, намаления на плащанията и реда за налагане на административни санкции (Наредба № 3 от 10.03.2023 г., Наредбата). Според касатора безспорно е установено, че ЕТ „Р. Костадинов“ е закупил и използвал „Монсун Актив ОД“, който през кампания 2023 г. е бил продукт от първа професионална категория, като промяната във втора категория е настъпила едва със заповед на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) от 04.07.2024 г., след приключване на кампанията.

Поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е тълкувал приложимото европейско и национално законодателство. Счита, че Регламент (ЕС) 2021/2115 на Европейския парламент и на Съвета от 2 декември 2021 година за установяване на правила за подпомагане за стратегическите планове, които трябва да бъдат изготвени от държавите членки по линия на общата селскостопанска политика (стратегически планове по ОСП) и финансирани от Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), и за отмяна на регламенти (ЕС) № 1305/2013 и (ЕС) № 1307/2013 (Регламент (ЕС) 2021/2115) ясно разграничава подпомагането, основано на площ, от подпомагането по екосхемите, при които не се подпомагат площите сами по себе си, а доброволно поетите и изпълнени земеделски практики, благоприятни за климата и околната среда. Счита, че подпомагането по Еко-НИП се предоставя единствено при изпълнение на всички условия за допустимост, като целта на интервенцията е ограничаване употребата на продукти за растителна защита с по-висок риск за човешкото здраве и околната среда. Излага още, че поради естеството на екосхемите не съществува задължение за административния орган да определя кои конкретни площи отговарят на условията за подпомагане, тъй като подпомагането е обусловено от изпълнението на поетите екологични практики за всички заявени по схемата площи. Поради това счита, че правилно не е извършвано частично определяне на допустими площи по Еко-НИП.

Касаторът счита, че съдът неправилно е приложил разпоредбите на Наредба № 3/10.03.2023 г. Излага, че във всички относими редакции на чл. 41, ал. 1 от Наредбата е предвидено, че подпомагане по Еко-НИП се предоставя само за площи, върху които не са използвани продукти за растителна защита от първа професионална категория, като това изискване е било в сила през цялата кампания 2023 г. Твърди, че земеделските практики се доказват чрез проверка на дневниците за проведените растителнозащитни мероприятия, разходооправдателните документи и подадените декларации, а професионалната категория на използваните продукти се проверява съобразно нормативно определения момент. Счита, че извършената проверка е осъществена при спазване на действащата нормативна уредба.

Касаторът сочи, че жалбоподателят сам е декларирал в Системата за електронни услуги (СЕУ) използването на препарата „Монсун Актив ОД“ и е приложил документите за неговото закупуване. Според него безспорно е установено, че към момента на закупуването, използването на препарата и приключване на кампания 2023 г. същият е бил от първа професионална категория, като промяната в категорията е настъпила едва през 2024 г. и няма действие за процесния период.

Поддържа, че ЕТ „Р. Костадинов“ е разполагал с възможност в законоустановения срок да редактира заявлението си и да го съобрази с нормативните изисквания, както и да заяви подпомагане само за тази част от стопанството, върху която са изпълнени условията на екосхемата.

Касаторът счита, че при правилата на Регламент (ЕС) 2021/2115 подпомагането по Еко-НИП не се определя по отделни парцели, а за всички заявени по екосхемата площи при изпълнение на условията за допустимост.

Моли обжалваното решение да бъде отменено със законните последици от това. Претендира разноски за две съдебни инстанции. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.

Ответникът – ЕТ „Р. Костадинов“ оспорва касационната жалба, по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски съгласно представен списък.

Върховният административен съд, Седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното решение, с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.

От представените в първоинстанционното производство доказателства се установява следното:

На 17.07.2023 г. ЕТ „Р. Костадинов“, е подал Заявление за подпомагане с УИН: [номер] за кампания 2023 г. по няколко интервенции за подпомагане, между които и Еко – НИП – Практика 1, за подпомагане на парцели, с обща площ 518,71 ха.

На заявлението за подпомагане е извършена автоматична проверка на въведените данни в заявление за подпомагане по директни плащания за кампания 2023, стартирана на 17.07.2023 г.

След извършване на задължителните административни проверки и/или проверки на място по чл. 70 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), чрез съпоставка на данните от заявлението с информацията в ИСАК и останалите приложими регистри, изпълнителният директор на ДФЗ е издал Уведомително писмо, изх. № 02-160-2600/6413 от 01.06.2025 г. за извършената оторизация и изплатеното финансово подпомагане по интервенциите, обвързани с площ, за кампания 2023 г.

В Таблица 1 на уведомителното писмо по интервенция „Еко-НИП“ е посочено намаление в размер на 52 981,04 лв., като оторизираната сума е 0 лв. Намалението е мотивирано с резултатите от извършените проверки, административните санкции и приложимите разпоредби на ЗПЗП и Наредба № 3 от 10.03.2023 г.

Към уведомителното писмо е приложено Приложение № 19 относно Еко схемата за намаляване използването на пестициди (Еко-НИП), в което са отразени констатираните несъответствия. В Таблица 19.2 е установено, че от общо 13 използвани продукта за растителна защита, два са от първа професионална категория – „Редиго Про 170 ФС“ и „Монсун Актив ОД“. За продукта „Монсун Актив ОД“ в колона 7 „Подходящо за Практика 1“ е отбелязано „Не“, като съгласно указанията под таблицата това означава, че продуктът от първа професионална категория не е използван за третиране на семена, а върху парцели, заявени по Еко-НИП. Изрично е посочено, че наличието дори на един отговор „Не“ в колона 7 води до недопустимост на стопанството за подпомагане по схемата.

В Таблица 19.7 е отразено, че заявената площ след мониторинг е 518,71 ха, допустимата площ за калкулации – 515,25 ха, а площта, валидна за изчисляване на субсидията – 511,79 ха. Исканата сума е 52 981,04 лв., като след извършените проверки е определена сума за оторизиране от 52 274,23 лв. Поради установено неспазване на условията за допустимост по интервенцията цялата площ от 511,79 ха е санкционирана, като санкцията възлиза на 52 274,23 лв. Общият размер на санкциите, намаленията и редукциите е 52 981,04 лв., поради което окончателно определената сума за получаване е 0 лв.

Процесният препарат за растителна защитна (ПРЗ) „Монсун Актив ОД“ е бил закупен от жалбоподателя с Фактура № 0630020424 от 28.04.2023 г., наред с други ПРЗ, а ПРЗ „Редиго Про 170 ФС“ е бил закупен с Фактура № 06300172682 от 14.10.2022 г.

Представен е Дневник за проведените растителнозащитни мероприятия и торене, от съдържанието на който липсват данни за проверка от инспектор от Областна дирекция за безопасност на храните (ОБДХ).

Със Заповед №РД11-1681 от 04.07.2024 г. на изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ) е изменено Удостоверение №01255-ПРЗ Издание: 2 от15.06.2015 г. на изпълнителния директор на БАБХ относно процесния ПРЗ -„Монсун Актив ОД, като на стр. 2, в частта „Категория за употреба: цифрата „I“ се заменя с думите „втора професионална“.

Със Заповед №РД11-869 от 04.04.2024 г. на изпълнителния директор на БАБХ е изменено Разрешение №01431-ПРЗ Издание: 1 от 03.08.2016 г. на изпълнителния директор на БАБХ относно процесния ПРЗ - „Редиго Про 170 ФС, като на стр. 1, в частта „Категория за употреба: цифрата „I“ се заменя с думите „втора професионална“.

От заключението на приетата по делото съдебно-агротехническата експертиза изготвена от вещото лице проф. д-р Б. Янков се установява, че използваните от ЕТ „Р. Костадинов“ препарати за растителна защита единствено „Редиго Про 170 ФС“ и „Монсун Актив ОД“ са били от първа професионална категория към момента на употребата им, като впоследствие категорията им е променена във втора професионална. Експертизата е установила, че в дневника за проведените растителнозащитни мероприятия е документирана употребата на „Монсун Актив ОД“ върху площ от 15 ха, представляваща 2,08% от общо заявените за подпомагане 518,71 ха. По отношение на „Редиго Про 170 ФС“ липсват данни за реалното му използване, но при допускане, че е употребен за обеззаразяване на семена, с него могат да бъдат третирани най-много 40 ха, представляващи 7,71% от заявената площ. Вещото лице приема, че общият размер на площите, третирани с препарати от първа професионална категория, е 9,79% от заявената площ, поради което подпомагането е следвало да бъде намалено единствено с този процент. Въз основа на това експертизата определя, че на ЕТ „Р. Костадинов“ следва да бъде изплатена сумата от 47 794,20 лв., представляваща разликата между заявеното подпомагане от 52 981,04 лв. и редукцията от 9,79%.

Съдът е кредитирал заключението като обективно, компетентно и безпристрастно изготвено, като същото не е оспорено от страните.

За да постанови обжалваното решение АС – Пловдив е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, но от съдържанието на оспорената му част, както фактическото, така и правното основание за отказа за плащане по схемата Еко – НИП е неясно и би могло да се извлече единствено по тълкувателен път, което не отговаря на изискването на закона в акта да са изложени ясни и непротиворечиви мотиви. Съдът е намерил, че в акта липсват конкретни фактически и правни основания за постановения пълен отказ на подпомагането, като са посочени множество възможни правни хипотези, без да е индивидуализирано коя от тях е приложена и въз основа на кои конкретни факти. Според съда това е препятствало правото на защита на адресата и съдебния контрол за материална законосъобразност.

Счел е, че административният орган е допуснал и съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като не е изяснил всички релевантни факти по случая по смисъла на чл. 35 АПК. Приел е, че не е извършена проверка за кои конкретни площи и в какъв обем са използвани продукти за растителна защита от първа професионална категория, а въпреки това е отказано подпомагане за всички заявени площи.

По отношение на материалната законосъобразност съдът е приел, че административният орган неправилно е приложил разпоредбите на чл. 41 от Наредба № 3/10.03.2023 г. Според мотивите на съда от ал. 1, ал. 4 и ал. 5 на тази разпоредба следва, че подпомагането по Еко схемата за намаляване използването на пестициди (Еко-НИП) се предоставя на хектар допустима земеделска площ, за която са изпълнени съответните екологично насочени земеделски практики и са представени изискуемите доказателства. Поради това съдът е приел, че допустимостта следва да бъде преценявана за всяка отделна заявена площ, като намаление или отказ на подпомагането могат да бъдат извършени единствено за площите, за които е установено неизпълнение на изискванията.

Съдът се е позовал и на чл. 31, т. 7 и чл. 4, ал. 4 от Регламент (ЕС) 2021/2115, съгласно които подпомагането по еко схемите представлява годишно плащане за всички хектари, които отговарят на условията за подпомагане. Според съда тези разпоредби също обосновават извода, че допустимостта се преценява по отношение на всяка конкретна площ, а не на стопанството като цяло.

Съдебният състав на АС – Пловдив е счел още, че постановеният пълен отказ противоречи и на разпоредбата на чл. 87 от Наредба № 3/10.03.2023 г., която изчерпателно изброява хипотезите, при които ДФЗ може да постанови пълен отказ на подпомагането. Съдът е намерил, че в уведомителното писмо липсва позоваване на която и да е от предвидените в тази разпоредба материалноправни предпоставки, както и че не са изложени фактически констатации, позволяващи приложението ѝ. Наред с това е приел, че не съществува нормативна уредба, която да допуска констатираното неизпълнение по отношение на част от заявените площи автоматично да води до отказ на подпомагането за всички площи на кандидата.

Съдът е кредитирал заключението на съдебно-агротехническа експертиза, от което е установил, че препаратът „Монсун Актив ОД“, представляващ продукт за растителна защита от първа професионална категория към релевантния момент, е използван върху едва 15 ха от общо заявените 518,71 ха по Еко-НИП. Независимо от това административният орган е отказал подпомагане за всички заявени площи, което според съда противоречи на предвидения в чл. 41, ал. 4 и ал. 5 от Наредба № 3 механизъм за определяне на подпомагането въз основа на броя на допустимите хектари, както и на принципите на съразмерност и справедливост.

Въз основа изложеното, първоинстанционният съд е обосновал извод за незаконосъобразност на издадения административен акт, в обжалваната му част, и го е отменил, върнал е преписката на административния орган и е присъдил разноски с оглед изхода на спора.

Решението е неправилно.

Неоснователни са твърденията на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Наведените доводи фактически имат отношение към задължението на съда да обсъди всички относими факти и обстоятелства, както и към задължението му да изложи мотиви – чл. 172а, ал. 2 АПК. Видно от мотивите на обжалваното съдебно решение, съдът е обсъдил относимите доказателства, както и е изложил мотиви за направените от него изводи. Доколко обосновани са изводите на съда и доколко съответстват на материалния закон е въпрос не на спазване на процесуалните правила, а на обоснованост и съответствие на решението с материалния закон.

С оглед на горното, доводите на касатора, за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила, са неоснователни.

Останалите доводи на касатора за нарушение на материалния закон и необоснованост при постановяване на съдебното решение са свързани с преценката на съда за наличието на основания за издаване на оспорвания административен акт.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган

Неправилно съдът е приел, че обжалваното уведомително писмо е издадено при липса на мотиви.

В Приложение № 19 Еко схема за намаляване на използването на пестициди (Еко-НИП) към УП, в Таблица 19.2 и поясненията към нея, е посочено фактическото основание за постановения отказ за финансиране - употребата на ПРЗ „Монсун Актив ОД“ и Редиго Про 170 ФС от първа категория. Съгласно поясненията към колона 3 е налице хипотезата на чл. 41, ал. 5 във връзка с ал. 3 и 1 от Наредба № 3/10.03.2023 г. за отказ за подпомагане - заявените по Еко - НИП площи са приети за недопустими за подпомагане поради употреба на препарат, който е първа професионална категория на употреба, съгласно класификацията му към последния ден от срока по чл. 12, ал. 1 от Наредба № 4/2023 г. за условията и реда за подаване на заявленията за подпомагане на интервенции за подпомагане на площ и животни. Изложеното опровергава изводите на първоинстанционния съд, че в административния акт не са изложени мотиви към кой момент се преценява категорията на процесния ПРЗ.

В пояснението към Таблица 19.1. е посочено и основанието на чл. 88, т. 7 от Наредба № 3/10.03.2023 г. за намаляване на размера на плащането или отказа му в случаите, когато кандидатът не е спазил изискванията по глава втора, където се намира и чл. 41 от Наредба № 3/10.03.2023 година.

Следователно в таблиците и поясненията към тях в Приложение 19 към УП се съдържат фактическите и правни основания за постановения отказ за финансиране, поради което не се подкрепят изводите на съда за порок на оспорения акт по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК.

Условията и редът за прилагане на интервенции под формата на еко схеми са уредени в Глава втора, Раздел IV, чл. 37 - чл. 47 от Наредбата.

В съответствие с § 50 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) към Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 3 от 2023 г. (ДВ, бр. 47 от 2024 г., в сила от 4.06.2024 г.), за заявленията, подадени през кампания 2023 г., се прилага досегашният ред.

Съгласно чл. 41, ал. 1 от Наредбата (в приложимата редакция преди изм. – ДВ, бр. 47 от 2024 г., в сила от 4.06.2024 г.), допустими за подпомагане по екосхемата за намаляване използването на пестициди са площи, при които са приложени следните екологично насочени земеделски практики:

1. върху площите не се прилагат продукти за растителна защита, които са тотални хербициди, включително такива, съдържащи глифозат, и

2. ако се прилагат продукти за растителна защита - инсектициди, хербициди и фунгициди, се използват само продукти за растителна защита, които не попадат в първа професионална категория на употреба, или

3. се прилагат феромонови уловки съгласно Списъка на разрешените за пускане на пазара и употреба продукти за растителна защита по активни вещества, публикуван на интернет страницата на БАБХ.

В чл. 41, ал. 2 от Наредбата (в приложимата редакция) е предвидено, че право на подпомагане по екосхемата по ал. 1 имат земеделски стопани, които:

1. прилагат земеделските практики по ал. 1, т. 1 и 2 или по т. 3;

2. отразяват всички операции по прилагане на продукти за растителна защита през съответната година в дневниците за проведените растителнозащитни мероприятия и торене.

Редът и начинът за доказване на екологично насочените земеделски практики са посочени в чл. 41, ал. 3 от Наредбата (в приложимата редакция), според която земеделските практики по ал. 1 се доказват чрез проверка на дневниците за проведените растителнозащитни мероприятия и торене и чрез разходооправдателни документи за закупените продукти за растителна защита и/или феромонови уловки за заявените за подпомагане площи. Професионалната категория на употреба по ал. 1, т. 2 на продуктите за растителна защита се проверява към последния ден на срока по чл. 12, ал. 1 от Наредба № 4 от 2023 г. за условията и реда за подаване на заявления за подпомагане по интервенции за подпомагане на площ и за животни (ДВ, бр. 30 от 2023 г.) (Наредба № 4 от 2023 г.).

Предвид цитираната нормативна уредба, поставените изисквания са кумулативни и съдът правилно е приел, че са относими към предмета на спора.

Настоящият съдебен състав приема, че ползването на ПРЗ не се установява единствено въз основа на разходооправдателните документи и подадената декларация по чл. 46 от Наредбата, като за ДФЗ не отпада задължението да извърши проверка и на дневника за проведените растителнозащитни мероприятия. Подобно разбиране не съответства на приложимите правила за подпомагане по обсъжданата схема, поради което правилно не е възприето от решаващия съд.

В Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони на Република България за програмен период 2023-2027 е предвидено, че интервенциите се доказват чрез проверка на дневниците за растителна защита и чрез разходооправдателни документи за закупените ПРЗ и феромонови уловки, като земеделските стопани са задължени да отразяват коректно всички операции с прилагане на ПРЗ през съответната година в дневника.

Съгласно чл. 115а от Закона за защита на растенията (ЗЗР) земеделските стопани, които произвеждат растения и растителни продукти, и професионалните потребители на продукти за растителна защита са длъжни да водят записи по член 67, § 1, изречение второ от Регламент (ЕО) № 1107/2009 и по Приложение I, Част А, т. 9 и 10 към Регламент (ЕО) № 852/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно хигиената на храните.

В член 67, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1107/2009 е посочено, че производителите, доставчиците, дистрибуторите и вносителите на продукти за растителна защита съхраняват документация на продуктите за растителна защита, които произвеждат, внасят, изнасят, съхраняват, употребяват или пускат на пазара, най-малко пет години. Професионалните потребители на продукти за растителна защита съхраняват в продължение най-малко на три години документацията на използваните от тях продукти за растителна защита, съдържаща наименованието на продукта за растителна защита, времето и дозировката на приложение, района и културата, върху които е използван продуктът за растителна защита.

В съответствие с чл. 142, ал. 3 ЗЗР (в приложимата редакция преди отм. ДВ, бр. бр. 102 от 2023 г.), земеделските стопани са длъжни да водят записи за употребените количества и видове торове, подобрители на почвата, биологично активни вещества и хранителни субстрати.

Разпоредбата на чл. 120, ал. 1 ЗЗР предвижда че контролът върху продуктите за растителна защита и търговията, преопаковането, съхранението и употребата им се извършва при условия и по ред, определени в наредба на министъра на земеделието и храните. В изпълнение на законовата делегация е приета Наредба № 8 от 23.02.2021 г. за условията и реда за контрол върху продуктите за растителна защита, търговията, преопаковането, съхранението и употребата им. В Наредбата са уредени контролните правомощия на БАБХ по отношение на употребата на ПРЗ от земеделските стопани – чл. 15 – 20, като в чл. 16 е посочено, че Българската агенция по безопасност на храните администрира и поддържа уеб базирана платформа за отразяване на проведените растителнозащитни мероприятия и торене, проследяване движението на ПРЗ и торове до краен потребител.

В Наредба № 13 от 26.08.2016 г. за мерките за опазването на пчелите и пчелните семейства от отравяне и начините за провеждане на растителнозащитни, дезинфекционни и дезинсекционни дейности, са установени нормативните изисквания за условията и реда за оповестяване на растителнозащитните дейности, включително чрез създадената електронна платформа за оповестяване на растителнозащитните, дезинфекционните и дезинсекционните дейности.

Изложената нормативна уредба показва, че употребата на ПРЗ от земеделските производители е подчинена на подробно уредени изисквания и механизми за контрол за спазването им, което от своя страна позволява на административния орган да извърши необходимите административни проверки за употребата на ПРЗ от земеделските производители посредством данните в дневниците им за проведените растителнозащитни мероприятия – какви препарати, върху кои земеделски площи, през какъв период от време и пр. са извършени, както и при необходимост да провери достоверността на данните или събере допълнителна информация. Дали ще бъдат ценени и в каква степен тези данни според тяхната редовност и с оглед на другите обстоятелства по преписката е преценка на административния орган.

Съгласно чл. 46, ал. 1 от Наредба № 3/10.03.2023 г. (в приложимата редакция) кандидатите по екосхемата по чл. 41 могат да докажат закупените продукти за растителна защита, като представят утвърдени от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" декларация и опис по образец на разходооправдателни документи за тяхното закупуване - фактури и/или фискални касови бележки. Тази разпоредба има за цел установяването на положителни факти за кандидата, в подкрепа на заявлението, че са изпълнени условията за подпомагане по чл. 41, ал. 1, т. 1 и т. 2 за Практика 1. Трябва да се отбележи, че формулираният текст на декларацията по чл. 46, ал. 1 от Наредбата: „Декларирам, че не съм използвал продукти за растителна защита на заявените от мен площи за подпомагане по Еко-НИП за Практика 1 (пестициди т. 1 и т. 2) съгласно чл. 41, ал. 2, т. 1 и чл. 46, ал. 1 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г.“, при изисквания кратък отговор с „да“ или „не“, позволява различен лингвистичен подход при отговора и създава двусмислие. Разпоредбата на чл. 41, ал. 2 от Наредбата (в приложимата редакция) предвижда, че право на подпомагане по екосхемата по ал. 1 имат земеделски стопани, които: 1. прилагат земеделските практики по ал. 1, т. 1 и 2 или по т. 3; 2. отразяват всички операции по прилагане на продукти за растителна защита през съответната година в дневниците за проведените растителнозащитни мероприятия и торене. Изпълнението на тези кумулативни условия следва да бъде установено по несъмнен начин, което включва и проверка на дневниците за проведените растителнозащитни мероприятия.

Като не е извършил проверка на дневниците за проведените растителнозащитни мероприятия и торене на ЕТ „Р. Костадинов“, административният орган е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила, но последното не е съществено, тъй като от приетите в настоящото производство доказателства се установяват материалноправните предпоставки за постановяване на процесния отказ.

Неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че в случая плащането е за хектар, и че помощта се определя за хектарите, отговарящи на условията, т.е. че извършените намаления трябва да са само за недопустимите хектари, а не за всички заявени по интервенцията площи.

Съгласно съображение 62 от Регламент (ЕС) 2021/2115 общата селскостопанска политика следва да гарантира, че държавите членки постигат по-добри екологични резултати при зачитане на местните потребности и действителното положение на земеделските стопани. В рамките на директните плащания, предвидени в стратегическите планове по Общата селскостопанска политика (ОСП), държавите членки следва да установяват доброволни еко схеми за земеделските стопани, които следва да бъдат изцяло съгласувани с останалите имащи отношение интервенции. Те следва да бъдат определени от държавите членки или като плащане, предоставено за стимулиране и възнаграждаване на предоставянето на обществени блага в рамките на селскостопански практики, благоприятни за околната среда и климата, или като компенсация за прилагането на такива практики. И в двата случая те следва да са насочени към подобряване на екологичните и климатичните резултати на ОСП и съответно следва да бъдат замислени така, че да надхвърлят задължителните изисквания, които вече са предвидени съгласно системата на предварителни условия.

В член 31, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2021/2115 е посочено, че държавите членки подпомагат съгласно настоящия член активните земеделски стопани или групите от активни земеделски стопани, които се задължават да прилагат селскостопански практики, благоприятни за климата, околната среда и хуманното отношение към животните и спомагащи за борбата с антимикробната резистентност. Подпомагането за конкретна екосхема е под формата на годишно плащане за всички хектари, отговарящи на условията за подпомагане, които са обхванати от задълженията. Плащанията се отпускат под формата на: a) плащания, които допълват основното подпомагане на доходите, установено в подраздел 2; или б) плащания за обезщетяване на активни земеделски стопани или групи от активни земеделски стопани за съвкупността или за част от направените допълнителни разходи и пропуснатите приходи в резултат на поетите задължения, които се изчисляват в съответствие с член 82 и при отчитане на целевите стойности за екосхемите; тези плащания могат да покриват и разходите по сделките.

Схемите за климата, околната среда и хуманното отношение към животните, част от които е националната схема Еко-НИП, не са включени в интервенциите за подпомагане, базирани на площ, при които се установява площта, отговаряща на предварителните условия (законоустановените изисквания за управление и доброто земеделско и екологично състояние) от всички заявени парцели и дава право на плащане на единна сума (чл. 16, т. 2, букви "а", "б" и "в" от Регламент (ЕС) 2021/2115). Съгласно чл. 21, Подраздел 2, Дял ІІІ, Глава ІІ от Регламента (ЕС) 2021/2115 основното подпомагане на доходите е необвързано с производство плащане на хектар, отговарящ на условията за подпомагане, предоставя се за всеки хектар, отговарящ на условията за подпомагане, деклариран от активен земеделски стопанин. Схемите по чл. 31 от Регламент (ЕС) 2021/2115 са различни и доброволни и могат да се ползват от активните земеделски стопани, които се задължават да прилагат селскостопански практики, благоприятни за климата, околната среда и хуманното отношение към животните и спомагащи за борбата с антимикробната резистентност. С други думи подпомагането се предоставя за изпълнение на задължението за прилагане на селскостопански практики, които са същественото съдържание на екосхемите, благоприятни за климата, околната среда и хуманното отношение към животните. Тези практики – екосхеми - се прилагат върху обработваема земя и трябва да бъдат планирани така, че да изпълняват една или повече от целите по чл. 6, § 1, букви "г", "д" и "е", като от значение за Еко-НИП е целта по буква "д" - насърчаване на устойчиво развитие и ефективно управление на природните ресурси като вода, почва и въздух, включително чрез намаляване на зависимостта от химикали като всяка екосхема трябва да обхваща най-малко две области на действие от изброените в чл. 31, т. 4 от Регламент (ЕС) 2021/2115. Конкретно схемата Еко-НИП по своята същност трябва да обхваща действия за устойчиво и по-ограничено използване на пестицидите, по-специално на тези, които представляват риск за човешкото здраве или околната среда.

Съгласно чл. 37, ал. 3 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. екосхемите по ал. 1 са доброволни за прилагане и за подпомагане по тях може да бъде заявено цялото или част от стопанството.

В чл. 41, ал. 5 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. е регламентирано, че размерът на помощта по екосхемата по ал. 1 се определя за толкова заявени и допустими за подпомагане хектари, за колкото са представени документи по ал. 3 и са приложени земеделските практики съгласно ал. 1.

Условията за допустимост за подпомагане на площи по земеделска практика 1 са посочени в чл. 41, ал. 1, т. 1 и 2 от Наредбата (в приложимата редакция). В зависимост от изпълнението на тези условия, съгласно правилото на чл. 88, т. 7 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. административният орган може да откаже плащане. Противно на приетото от решаващия съд, в случая не може да се приложи частично намаление на плащането, ако е установено прилагане на ПРЗ от първа професионална категория върху част от заявените земеделски площи, и плащане за останалата част. В съответствие с целите за подпомагане по екосхемите, залегнали в Регламент (ЕС) 2021/2115 и националното законодателство, визирани по-горе, земеделските стопани поемат доброволно ангажимент да спазват изискванията и прилагат екологично насочените земеделски практики върху всички заявени за подпомагане по екосхемата земеделски площи (диференцирани по тип земеползване).

Както от представените по делото писмени доказателства (фактури и дневници), така и от заключението на вещото лице по приетата съдебно – техническа експертиза, се установява използването на препарат от първа категория на част от заявените за подпомагане площи по процесната интервенция Еко – НИП, т.е. безспорно се установява, че кандидатът за подпомагане не отговаря или не е спазил изискванията, определени в глава втора от Наредбата, основание за отказ по чл. 88, т. 7 от Наредбата. Доколкото, в съответствие с чл. 41, ал. 3 от Наредба № 3/2023 г., професионалната категория на ПРЗ се проверява към последния ден на срока по чл. 12, ал. 1 от Наредба № 4 от 2023 г., който за 2023 г. е определен до 21.07.2023 г., неотносими към предмета на правния спор са фактите, свързани с настъпилите промени в професионалната категория на процесните ПРЗ.

По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено ново, с което да се отхвърли жалбата на ЕТ „Р. Костадинов“ срещу УП в обжалваната му част.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143 АПК претенцията на касатора за присъждане на разноски е основателна и съдът следва да осъди ЕТ „Р. Костадинов“ да заплати на ДФЗ направените разноски за две инстанции в общ размер от 421,23 евро, от които 216,71 евро платена държавна такса и по 102,26 евро (превалутирани съгласно чл. 11, ал. 2 от Закона за въвеждане на еврото в Република България) представляващи евровата равностойност на 200 лв., разноски за юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция, който размер е определен съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,