Определение № 23 от 18.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 119/2018 г.

С постановеното по настоящото дело Определение № 133 от 11.10.2018 г. производството по делото е спряно, като съгласно посоченото в диспозитива предпоставка за възобновяването му е постановяването на тълкувателно решение по тълк.д.№ 1/2018 г. на ВКС, ОСГТК по въпроса „Какъв е порокът на въззивно решение, постановено при наличие на основание за спиране на производството по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК ”. При условията на чл. 247, ал. 1, хипотеза 1 ГПК съдът служебно констатира, че в Определение № 133 от 11.10.2018 г. е допусната очевидна фактическа грешка, доколкото релевантният за спора правен въпрос относно порока на въззивно решение, постановено при наличие на основание за спиране на производството по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е предмет на разглеждане по тълк.д.№ 1/ 20 17 г. на ВКС, ОСГТК, а не по тълк.д.№ 1/20 18 г. на ВКС, ОСГТК (в производството по което е дадено разрешение на въпроса „Попадат ли в обхвата на дължимата от съдията по вписванията проверка материалноправните предпоставки по чл. 3, ал. 4 от Закона за арендата в земеделието /ДВ бр.13/2017 г., в сила от 07.02.2017г./, при вписване на анекс към договор за аренда в земеделието или на нов договор за аренда в земеделието, сключени след изменението на нормата?” – проблем без каквото и да е значение за изхода на настоящото дело). Така допуснатата очевидна фактическа грешка следва да бъде отстранена, а делото следва да бъде докладвано за възобновяване след постановяването на тълкувателно решение по тълк.д.№ 1/2017 г. на ВКС, ОСГТК по въпроса „Какъв е порокът на въззивно решение, постановено при наличие на основание за спиране на производството по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК ”. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, Второ г.о.