Определение № 1409 от 17.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 651/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Т. Й. Г., чрез пълномощник адв. М. Димитрова, против разпореждане № 1210/20.03.2024 г., постановено по адм. дело № 720/2023 г. по описа на Административен съд (АС) – Хасково, с което е върната касационната жалба №9266/ 4.12.2023 г. против решение № 835/13.11.2023 г. по адм.д.№ 720/ 2023 г. по описа на АС - Хасково. Частният жалбоподател иска обезсилване или отменяне на разпореждането, защото е допусната неточност при определяне на срока за отстраняване на нередовностите на касационната жалба. Твърди, че указанието за продължаване на срока е получено на 7.03.2024 г., след изтичане на срока на 26.02.2024 г. за отстраняване на нередовностите. Делото е върнато за произнасяне по искане за възстановяване на срок за поправяне на нередовност на констатирани нередовности на касационна жалба и има произнасяне с определение № 1474/ 4.04.2024 г.., с което искането е оставено без разглеждане и същото е влязло в сила. Ответната страна заместник изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" оспорва частната жалба. Посочва, че срокът за отстраняване на нередовностите на касационната жалба е продължаван два пъти, като молителят е длъжен да следи дали молбата е уважена. Иска оставяне на разпореждането в сила. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна, за която определението е неблагоприятно. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: С разпореждане №3690/ 04.12.2023 г. първоинстанционният съд оставя без движение касационната жалба на основание чл. 213, т.3 от АПК за представяне на документ за внесена държавна такса от 70.00 лв., като страната е предупредена, че при неизпълнение на указанията жалбата ще бъде върната. Съобщението за разпореждането е получено на 14.12.2023 г. от адвокат М. Димитрова. На 21.12.2023 г. е постъпила молба от адвокат М. Димитрова, с която е поискала продължаване на срока за заплащане на д.т. С разпореждане №43 от 04.01.2024 г. съдът е продължил срока до 22.01.2024 г. На 22.01.2024 г. е представен документ за внесена държавна такса по сметка на ВАС. Последвала е размяна на книжа, като на ответната страна е изпратен препис от касационната жалба и е постъпил отговор. С разпореждане №459/ 29.01.2024 г. на основание чл. 213а, ал.1 вр. с чл. 212, ал. 1, т. 4 от АПК касационната жалба е оставена без движение повторно, като са дадени указания за отстраняване на нередовности, които се изразяват в липсата на точно и мотивирано посочване на конкретни пороци на оспореното съдебно решение. Определен е 7-дневен срок за отстраняване на нередовността, като касатора е предупреден, че при неизпълнение на указанията касационната жалба ще бъде върната. Разпореждането е съобщено на 9.02.2024 г. на адвокат М. Димитрова. На 16.02.2024 г. в 7-дневния срок адвокат Димитрова подава молба за продължаване на срока с довод, че клиентът й пътувал в чужбина, не могла да се свърже с него да осъществи пълноценна връзка и не могла да го запознае с указанията на съда, което определя като обективна причина за неизпълнение на указанията. Съдът с разпореждане №787 от 19.02.2024 г. продължава срока до 26.02.2024 г. /неделя/, като разпоредил да се изпрати препис на страните. Разпореждането е получено на 07.03.2024 г. от адвокат Димитрова. С разпореждане №1210 от 20.03.2024 г. АС – Хасково е констатирал описаните по-горе обстоятелства и е върнал касационната жалба поради неизпълнение на указания за отстраняване на нередовност по чл. 212, ал.1, т. 4 от АПК в срока до 26.02.2024 г. Съобщението е връчено на 21.03.2024 г. Така постановеното разпореждане е валидно, допустимо и правилно. Разпоредбата на чл. 63, ал. 2 ГПК изрично установява момента, от който започва да тече определеният от съда срок. Продължаването на срока тече от изтичането на първоначалния срок и неговата минимална продължителност е не по-кратка от първоначално дадения срок. Началният момент на срока е определен с изрична правна норма и не е обвързан от датата, на която страната е узнала, че срокът е продължен. В конкретния случай съдът е продължил срока с 10 дни, считано от изтичането на първоначалния срок – 16.02.2024 г. до 26.02.2024 г. Единственият довод на частния жалбоподател за незаконосъобразност на обжалваното разпореждане е, че е получил съобщението за продължаване на срока на 07.03.2024 г. Определението на съда по чл.63, ал.1 от ГПК, с което се уважава или отхвърля молбата за продължаване на срока, не подлежи на инстанционен контрол, поради което и съдът няма задължение да съобщи на молителя за процесуалното си действие. Страната е длъжна сама да следи дали искането за продължаване на срока е уважено и какъв е продълженият срок. Аргумент в тази насока е разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от ГПК, която определя от кой момент започва да тече продълженият срок – от изтичането на първоначалния срок, т. е. уведомяването на молителя е ирелевантно за изтичането на продължения срок / виж Определение № 156 от 10.03.2015 г. на ВКС по т. д. № 68/2015 г., I т. о., Определение № 1171 от 17.05.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 933/2023 г., III г. о., ГК/. Освен това следва да се има предвид следното: За да бъде преценена правилността за оспорения съдебен акт, следва в случая да се извърши проверка на законосъобразността на разпореждане №459/ 4.12.2023 г.,с което е оставена без движение касационна жалба вх.№9266/ 4.12.2023 г. Касационната жалба е бланкетна и не отговаря на изискванията по чл. 212, т. 4 от АПК, поради което съдът е изпълнил задълженията си по чл. 213а, ал.1 от АПК и е дал правилни указания за отстраняване на нередовност. Молбите на адвокат М.Димитрова за продължаване на срока за изпълнение на указанията на съда по чл. 213а, ал. 1 от АПК са с довод, че не могла да осъществи контакт с клиента си. За отстраняване на самата нередовност на касационната жалба на пълномощника не му е необходим контакт на доверителя, тъй като процесуалното представителство по дело включва именно изготвяне на жалба по чл. 24, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата /ЗА/. Адвокатът не може да поема работа, за изпълнението на която знае или е бил длъжен да знае, че не притежава необходимите знания и подготовка, предвид чл. 43, ал. 1 от ЗА. Налице е неизпълнение на указание на съда за отстраняване на нередовност на касационна жалба в указания от съда срок, което е основание за връщането й. Не са налице сочените основания за обезсилване или отмяна на разпореждането, поради което същото следва да се остави в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение