Решение № 3732 от 02.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10358/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, подадени от А. Т. Б. и П. Т. Б., чрез процесуален представител против решение № 21116/19.06.2025г., постановено по адм. д. № 5935/2024г. по описа на Административен съд - София-град, с което са отхвърлени исковете с правно основание чл.1 ЗОДОВ, предявени срещу Българска народна банка за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, претендирани в размер на 283 177 лв., изразяващи се в разликата между вложен първоначално депозит в КТБ АД (в несъстоятелност), от една страна, и изплатен от Фонда за гарантиране на влоговете в банките гарантиран депозит в размер на 196000 лв. и изплатената към датата на предявяване на иска от частичната сметка на масата на несъстоятелността сума от 38 888 лв., от друга страна, заедно със законната лихва върху главницата, считано от момента на увреждането 20.06.2014 г. до окончателното изплащане. Касаторите твърдят, че решението е неправилно, по съображения, които следва да се квалифицират като такива за нарушения на материалния закон и необоснованост. Изтъкват, че са налице всички предпоставки на чл.1 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на държавата. Поради изложеното се иска отмяна на решението на АССГ, присъждане на исковите суми и разноски. Ответникът Българска народна банка, чрез процесуален представител, счита касационната жалба за неоснователна. Претендира разноските пред всички инстанции. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваните части от решението на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Налице са процесуалните предпоставки за допустимост на касационната жалба. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред АССГ е образувано по иск с правно основание чл.1 ЗОДОВ, предявен от А. Т. Б. и П. Т. Б. против Българска народна банка за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, претендирани в размер на 283 177 лв., изразяващи се в разликата между вложен първоначално депозит в КТБ АД (в несъстоятелност), от една страна, и изплатен от Фонда за гарантиране на влоговете в банките гарантиран депозит в размер на 196000 лв. и изплатената към датата на предявяване на иска от частичната сметка на масата на несъстоятелността сума от 38 888 лв., от друга страна, заедно със законната лихва върху главницата, считано от момента на увреждането 20.06.2014 г. до окончателното изплащане. Като основание на иска се сочат неправомерни действия и бездействия на БНБ във връзка със задълженията за упражняване на надзор върху дейността на „Корпоративна търговска банка“ АД, предвидена в чл.2, ал.6 ЗБНБ, чл.103а вр. чл. 79в ЗКИ. От фактическа страна съдът е установил, че по двете банкови сметки на наследодателя на касаторите – Т. Б. в КТБ, е изпратена информация до ФГВБ за сумата, подлежаща на изплащане в общ размер на 196 000 лв, а вземания в размер на 148 930, 60 лв. и 173 134, 94 лв. са включени под съответните номера в списъка на приетите от синдика вземания. Подробно са описани събитията по поставяне на КТБ под специален надзор, обявяването и в неплатежоспособност и в несъстоятелност. От правна страна съдът е счел, че не са налице фактически действия и бездействия, от които са произтекли вреди за наследодателя на касаторите.Обсъдил е подробно приложимата правна уредба и е стигнал до извод, че не е налице неупражняване на банков надзор от страна на БНБ, както и че редът за реализиране на претенциите на бившите вложители в КТБ е в производството по несъстоятелност. По тези съображения, подробно развити в мотивите на съдебното решение, исковете са отхвърлени. Решението е валидно, допустимо и правилно. Постановено е при изяснена фактическа обстановка, като въз основна на надлежно установените факти са формирани обосновани фактически и съответстващи на материалния закон правни изводи. В случая обезщетението се претендира в размер на част от главницата по влога на наследодателя на касаторите над гарантирания от закона размер и съответните натрупани възнаградителни лихви - т.е. претърпени загуби, представляващи неизплатени суми по депозитите му в КТБ, над размера на гарантираните вземания за съответните суми по сметките му, с изключение на сумите, изплатени в производството по несъстоятелност. Следва да се споделят изводите на административния съд, че нито един от елементите на отговорността на държавата в случая не е налице. Правилни са изводите, че съгласно чл. 9, ал. 1 от Закона за гарантиране на влоговете на банките, Фондът гарантира пълно изплащане на сумите по влоговете на едно лице в една банка независимо от броя и размера им до 196 000 лева. Сумите от влоговете над посочения размер могат да се претендират от вложителите по реда на чл. 2, ал. 1 от Закона за банковата несъстоятелност, съгласно който производството по несъстоятелност за банка има за цел да осигури във възможно най-кратък срок справедливо удовлетворяване на вложителите и другите кредитори на банката. Принципно във всички правни системи, а и в икономическата теория е прието схващането, че вложителите, включително в банка, носят риск за начина, по които инвестират паричните си средства. Държавите, включително в лицето на централните си банки, не могат да поемат изцяло отговорността и гарантирането на всички вложени в банковата система парични средства, тъй като това би довело до поставяне в риск на сигурността на банковите и финансовите им системи. Това би противоречало на обществения интерес, който в случая има превес над частния. Именно с цел осигуряване сигурност във финансовата сфера във всички държави-членки на ЕС, гарантиран от държавата е определен размер на влоговете, а именно до 100 000 евро. За суми над този размер финансовият риск се носи от вложителя. Няма спор, че касаторите са включени като кредитори в производството по несъстоятелност на ТБ "КТБ" АД, както и че към момента има одобрени суми за изплащане и разпределението на средства продължава. Следователно и при съществуващата възможност за изплащане на претендираните суми в производството по несъстоятелност, вреда като твърдяната не е настъпила. Освен това, именно в резултат на посоченото по-горе принципно положение за ограничаване отговорността на държавите и централните банки, съгласно чл. 79, ал. 9 от Закона за кредитните институции, Българската народна банка, нейните органи и оправомощените от тях лица не носят отговорност за вреди при упражняване на надзорните си функции, освен ако са действали умишлено. Подобна умисъл, която в гражданското производство се проявява като груба небрежност, не се твърди и не се доказва. Видно е от установените пред съда факти, че БНБ е упражнявяла надзорните си функции, а умишлено неглижиране на правомощията по отношение на търговската банка не се установява. Следователно не е налице и неправомерно поведение на органи и длъжностни лица на банката. Такава отговорност не следва и от правото на Европейския съюз, като именно в този смисъл е Решение на СЕС от 25 март 2021 година по дело C-501/18, "BT срещу Българска народна банка" и цитираната в него съдебна практика. В мотивите е посочено, че на вложителите следва да се гарантира, че кредитната институция, в която те правят депозити, е част от схема за гарантиране на депозитите и съответно в случай на неналичност на депозитите ще имат право на компенсация в съответствие с правилата, предвидени конкретно в член 7 от Директива 94/19 (решение от 12 октомври 2004 г., Paul и др., C-222/02, т. 27-29). В съображение 24 на Директивата се уточнява, че тя не може да доведе до отговорност на държавите членки или техните компетентни органи по отношение на вложителите, ако те са осигурили официалното въвеждане и признаване на една или повече схеми за гарантиране на депозитите или на самите кредитни институции и са осигурили компенсирането или защитата на вложителите съгласно условията, предписани от посочената директива. Следователно, предвиденото в чл. 7, § 6 от Директивата право на компенсация се отнася единствено до изплащането от схемата за гарантиране на депозитите на надлежно проверените вземания на вложителите, когато компетентните органи са установили в съответствие с член 1, точка 3, подточка i) от Директива 94/19 неналичността на депозитите. СЕС припомня и практиката си, че практическата ефективност на наложения с Директива 94/19 режим на гарантиране на депозитите може да бъде застрашена, ако националните схеми за гарантиране на депозитите са обременени с рискове, които не са пряко свързани с целта на тази схема, като например произтичащите от недостатъчния надзор над кредитните институции от страна на компетентните органи. Всъщност колкото по-големи са рисковете, подлежащи на покритие, толкова повече се занижава гаранцията на депозитите и толкова по-малко схемата за гарантиране на депозитите — в хипотезата на средства, които по същество остават постоянна величина — е в състояние да допринася за постигането на преследваната с тази директива двойна цел, припомнена в точка 51 от решението на СЕС. Що се отнася до посочения в исковата молба текст на Регламент № 575/2013, от съображение 7 на същия следва, че намерението на законодателя на Съюза е било този регламент да съдържа по-специално пруденциалните изисквания за институциите, които се ограничават до функционирането на пазарите на банкови и финансови услуги и имат за цел да се гарантира финансовата стабилност на участниците на тези пазари, както и високо ниво на защита на инвеститорите и вложителите. Съгласно практиката на Съда на ЕС, целта да се гарантира стабилността на банковата и финансовата система, както и целта да се избегне системен риск са преследвани от Съюза цели от общ интерес /решение по дело С -526/14 от 19 юли 2016 г., Kotnik и др./. Предвид опасността неплатежоспособността на една или повече банки да се разпространи бързо към други банки в съответната държава членка или в други държави членки и това да създаде опасност за стабилността на Централната банка, ограничаването на отговорността на същата в подобни случаи отговаря на признатите от Съюза цели от общ интерес по смисъла на член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на ЕС. Анализът на правната уредба води до извод, че редът за обезпечаване на вземанията на вложители от кредитна институция, обявена в несъстоятелност, се съдържа в разпоредбите на чл. 9, ал. 1 от Закона за гарантиране на влоговете на банките и чл. 2, ал. 1 от Закона за банковата несъстоятелност. Правилно, при тези допълнителни съображения, административният съд е приел, че не са налице предпоставките на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за присъждане на суми, представляващи вложени средства в кредитна институция, над гарантирания размер на влоговете. При този изход от спора на касаторите разноски не се дължат. Както е посочил и АССГ, такива не се дължат и на ответника. Разпоредбата на чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ (в редакцията съгласно изм. и доп., публ. ДВ, бр. 94 от 29.11.2019 г.) е неприложима в конкретния случай, доколкото съгласно § 6, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗОДОВ, този закон се прилага за предявени искови молби, подадени след влизането му в сила, а исковата молба е подадена преди това - на 17.06.2019г. Съгласно приложимата правна уредба - чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗОДОВ (в относимата редакция) не се предвижда ищецът да дължи на ответника заплащане на разноски и възнаграждение за процесуално представителство, поради което правилно съдът е приел, че не е налице основание на БНБ да бъде присъдена претендираната сума за процесуално представителство. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,