Определение № 8716 от 18.09.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9170/2025 г.

Производството е по чл.229 – чл.236 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба, подадена от „КРАМОР“ ЕООД срещу протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание на 07.07.2025г. от Административен съд София-град, Второ отделение, 82 състав по адм.д.№ 5441/2025г. С частната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Направено е искане за отмяна на определението и постановяване на определение по същество, с което оспорващото дружество да бъде конституирано като заинтересована страна в производството по адм.д.№ 5441/2025г. Ответниците по частната жалба В. С. С., Б. С. З., Х. С. Ц., П. С. С. и кмета на Столична община, редовно уведомени по реда на чл.232 от АПК с изпращане на препис от частната жалба, не са подали писмени възражения. Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.230 от АПК и от страна, за която оспореното определение е неблагоприятно, поради което разглеждането на частната жалба е процесуално допустимо. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от В. С. С., Б. С. З., Х. С. Ц. и П. С. С. против заповед № СОА25-РД40-4 от 27.01.2025г. на кмета на Столична община, с която е разпоредено отчуждаване на поземлен имот с идентификатор №68134.4356.530 (застроен) площ от 120 кв.м. по КККР, одобрен със заповед № РД-18-14 от 06.03.2009г. на изпълнителния директор на АГКК. Със заявление от 27.06.2025г. частният жалбоподател „КРАМОР“ ЕООД е заявил искане за конституиране като заинтересована страна в образуваното производство. Направеното искане е мотивирано с твърдение, че дружеството е съсобственик с жалбоподателите в процедирания имот, поради което счита, че правата и законните му интереси са засегнати от обжалваната заповед. По това искане решаващият съд се е произнесъл с протоколно определение от 07.07.2025г., с което не е уважил направеното искане. Съдът е приел, че дружеството не се легитимира като собственик на идеална част от имота с посочения в заповедта идентификатор. Доказателствата, представени от дружеството удостоверяват право на собственост, но по отношение на имот с идентификатор 68134.4356.355, който не е идентичен с имота, отчужден с оспорената заповед. Обжалваното определение е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните с частната жалба нарушения. Обоснован е правният извод на решаващия съд, че от представените със заявлението за конституиране писмени доказателства не се установява търговското дружество да е собственик на идеални части от процедирания недвижим имот. Предмет на отчуждителното производство е конкретен недвижим имот, с посочен идентификатор и площ. Търговското дружество „КРАМОР“ ЕООД се легитимира като собственик на 5/6 идеални части от поземлен имот с идентификатор 68134.4356.355, съгласно постановление за възлагане на недвижим имот от 26.09.2019г. Описания имот не е идентичен с имота предмет на отчуждителната заповед. В приложеното от частния жалбоподател постановление за възлагане на недвижим имот, процедирания имот с идентификатор 68134.4356.530 е описан като съседен, съгласно приложената в изпълнителното производство скица. Неотносими в административното производство по оспорване на заповедта за отчуждаване са доводите относно евентуален спор за собственост между жалбоподателите, по чиято инициатива е започнало съдебно-административното производство и дружеството частен жалбоподател. Според настоящият състав претенцията на дружеството „КРАМОР“ ЕООД относно засягане на негови собственически права с оспорената заповед е следвало да бъде реализирана с оспорване на заповедта, а не по реда на искане за конституирането му като заинтересована страна, в производство образувано по жалба, на лица, които се легитимират като собственици на имота, предмет на отчуждителното производство. Колизията на собственическите претенции не може да бъде решена в хода на съдебно-административното производство. Спорът за материално право, ако е налице такъв, може да бъде разрешен само по реда на общо исково производство. С оглед на изложеното, настоящият състав счете, че обжалваното определение е правилно. При постановяването му съдът не е допуснал релевираните с частната жалба нарушения, поради което определението следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл.236, във връзка с чл.221, ал.2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд – четвърто отделение