Определение № 1247 от 08.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3066/2013 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 174/28.01.2013 на Софийския апелативен съд по гр.д. № 2547/2012, с което е потвърдено решение № 3392/17.05.2012 на Софийския градски съд по гр.д. № 10258/2010, с което е отхвърлен предявеният иск за отмяна на дарение по чл. 127, ал. 1, б. „в” ЗЗД. Недоволна от решението е касаторката А. Й. С., представлявана от адв. Е. Г. от САК, която го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за допустимостта с въззивната жалба да бъдат представени и да бъде поискано събирането на доказателства за обстоятелства, за които с доклада на първоинстанционния съд не са дадени указания по чл. 146, ал. 2 ГПК и за служебното задължение на съда да изследва наличието на нужда от издръжка по смисъла на чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД, които (въпроси) са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и се разрешават противоречиво от съдилищата. Ответницата по жалбата Й. В. С. не взема становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предмета на делото не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд не е допуснал представените с въззивната жалба писмени доказателства за доходите на ищцата и нуждата й от допълнителни средства за издръжка нито е допуснал събирането на посочените доказателства, а в решението е приел, че ищцата е доказала извършването на дарението и отправянето на покана до ответницата да й предоставя издръжка, но не е представила доказателства за нуждата си от издръжка, макар в доклада по делото на първоинстанционния съд да й е указано, че тежестта да докаже това обстоятелство е нейна. Касационното обжалване следва да бъде допуснато, въпреки че вторият правен въпрос няма претендираното значение, тъй като възивният съд е съобразил установената съдебна практика, че следи служебно само за интереса на ненавършилия пълнолетние претендиращ издръжка, но първият правен въпрос обуславя решението по делото и се разрешава противоречиво от съдилищата. По процесуалноправния въпрос за правомощията на въззивния съд във връзка с доклада на делото, когато първоинстанцонният съд не е извършил доклад съгласно чл. 146 ГПК, респективно когато докладът му е непълен или неточен е образуваното т.д. № 1/2013 ОСГТК. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение