Определение № 1491 от 28.05.2026 г. на ВКС по т. д. № 928/2026 г.

Производството е образувано по частна касационна жалба, подадена от Р. Ж. Б. чрез процесуалния му пълномощник - адв. П., срещу определение №240/26.01.2026г. по в.ч.гр.д. №3524/2025г. на Софийски апелативен съд, с което са оставени без уважение частните жалби, подадени от „Рос Инвестмънт“ ЕООД, Р. Ж. Б. и „Ю Ес Джи Груп“ ЕООД срещу определение от 10.06.2024г. по гр.д. № 10436/2019 г. на Софийски градски съд, І - 22 състав, с което производството по делото е прекратено. Предмет на прекратеното дело е предявеният от В. Б. А., починала в хода на производството и с наследник по закон – Р. Ж. Б., срещу „Банка П. България“ АД / с правоприемник „Юробанк България“ АД/ и длъжниците по изпълнителното дело – „Рос паркет“ ЕООД / с предишно наименование „Виал паркет“ ЕООД/, „Вип паркет“ ЕООД, „Рос инвестмънт“ ЕООД, „Евро паркет“ ЕООД, „Лукс паркет“ ЕООД и Р. Ж. Б., иск по чл. 464 ГПК за признаване за установено, че не съществува вземане на банката в размер на 206 849,76 евро по договор за кредит №033/2007г., сключен на 16.01.2008г. Настоящият съдебен състав констатира, че съгласно представеното по делото определение № 124/26.02.2020г. по к.т.д. № 1045/2019г. на ВКС, 1 т.о., постановено от съдебен състав на ВКС с участието на съдия Вероника Николова, не е допуснато до касационно обжалване и е влязло в сила въззивното решение № 2104 от 06.08.2018г. по в.т.д. №6551/2017г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение №1689/20.10.2015г. по гр.д. №2424/2013г. на СГС, 2 състав, с предмет - иск по чл. 422 ГПК, предявен от „Банка П. България“ АД / с правоприемник „Юробанк България“ АД/ срещу длъжниците „Виал паркет“ ЕООД, „Вип паркет“ ЕООД, „Рос инвестмънт“ ЕООД, „Евро паркет“ ЕООД, „Лукс паркет“ ЕООД и Р. Ж. Б. за установяване на задължения по заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д. №36219/2012г. на СРС, възникнали от договор за кредит № 033/2007г. Същото вземане на банката се оспорва с иска по чл. 464 ГПК. Част от мотивите на въззивния съд в обжалваното определение са свързани със силата на пресъдено нещо, формирана с горепосоченото решение. Предвид обсъждането в производството по иска по чл. 422 ГПК на факти и доводи за вземането по същия договор за кредит, което се оспорва с иска по чл. 464 ГПК, и за да не се породят съмнения в безпристрастието на съдебния състав, съдията Вероника Николова следва да се отведе от настоящото дело. Налице е основанието по чл. 22, ал.1, т. 6 ГПК, във връзка с чл. 22, ал. 2 ГПК. Воден от горното, Върховният касационен съд, Първо търговско отделение