Определение № 3423 от 03.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2383/2024 г.

Производството е по реда на чл. 23, ал. 3 ГПК. Образувано е въз основа на определение №383 от 21.06.2024год. по гр.дело №281/2024 г. на Апелативен съд- Варна, с което е прекратено производството по делото и същото е изпратено на ВКС за определяне на друг равен по степен съд, извън района на Апелативен съд-Варна на основание чл.23, ал.3 ГПК, който да разгледа делото. В определението е констатирано, че поради отвеждане на всички съдии от окръжните съдилища в района на Апелативен съд-Варна, разглеждането на искова молба, подадена от Р. В. Б. против Окръжен съд-Разград и Апелативен съд-Варна, с която са предявени искове за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди с правно основание чл.2в от ЗОДОВ е невъзможно от окръжните съдилища в района на Апелативен съд Варна. Делото е изпратено на ВКС за определяне на друг равен по степен съд, извън района на Апелативен съд Варна. Върховният касационен съд, състав на III г.о. след преценка на обстоятелствата по делото, намира, че са налице предпоставките на чл.23, ал.3 от ГПК. Видно от приложените материали по делото съдиите от всички окръжни съдилища в апелативния район на Апелативен съд-Варна са се отвели от разглеждане на гражданското дело, образувано по горепосочената искова молба. Поради което разглеждането му от окръжни съдии в този апелативен район е невъзможно и на основание чл.23, ал.3 ГПК делото следва да бъде изпратено на друг равен по степен съд от друг апелативен район. Настоящият състав на съда намира, че делото следва да се разгледа от Окръжен съд-Русе, най-близкия териториално и равен по степен съд и който е от района на Апелативен съд-Велико Търново и на който следва да бъде изпратено. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на III г.о.