Определение № 85 от 19.02.2018 г. на ВКС по т. д. № 3128/2017 г.

Производството е по чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е по подадена от И. Г. Д. частна жалба срещу определение №277 06.11.2017г. по т.д.№561/17г. на ВКС,ТК, първо отделение в частта,с която е оставена без разглеждане молбата му за отмяна по реда на чл.303 и сл. ГПК на влязло в сила определение от 03.04.2014г. по ч.гр.д.№775/13г. по описа на РС Самоков, определение от 11.06.14г. по гр.д.№313/14г. по описа на РС Самоков и определение №289/28.07.14г. по ч.гр.д.№580/14г. по описа на СОС.В частната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на определението на ВКС,без да се релевират съответни доводи,обхващащи сочените в разпоредбата на чл.281 т.3 ГПК хипотези. Изложени са съображения по същество за наличие на основания /според частния жалбоподател/ за отмяна на посочените определения на РС Самоков и СОС. Настоящият състав на ВКС,ТК,първо отделение,като взе предвид доводите на частния жалбоподател и съобрази данните по делото намира следното: Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275 ал.1 ГПК от легитимирана страна и е насочена срещу акт от категорията на обжалваемите такива,съгласно чл.274 ал.1 т.1 вр. чл.274 ал.2 изр.2 ГПК,поради което е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. ВКС е бил сезиран от И. Г. Д. с молба за отмяна на посочените три определения по две различни дела на РС Самоков и едно на СОС. С първото от тях е прогласено настъпило по аргумент от разпоредбата на чл.420 ал.1 ГПК спиране на изпълнението на заповед за незабавно изпълнение,издадена въз основа на документ по чл.417 т.9 ГПК срещу Ю. И. П.. С второто на основание чл.129 ал.3 ГПК производството по делото е прекратено ,като е върната подадената от Д. искова молба,поради неизпълнение на указания за отстраняване на недостатъци. С последното СОС, като въззивна инстанция, е потвърдил определение от 17.02.17г. по ч.гр.д.№775/13г. по описа на РС Самоков,с което молбата на частния жалбоподател за предоставяне на правна помощ е оставена без уважение. Съставът на ВКС,ТК, първо отделение е оставил без разглеждане предявената от Д. молба за отмяна на цитираните определения по съображения за нейната недопустимост. Така постановеното определение,като правилно и законосъобразно,следва да бъде потвърдено от настоящия състав на ВКС,ТК,първо отделение. Съгласно разпоредбата на чл.303 ГПК подлежат на отмяна по реда на посочения извънинстанционен контрол влезлите в сила съдебни решения.Определенията,като съдебни актове, неразрешаващи със сила на пресъдено нещо материално правни спорове,не подлежат на отмяна по този ред.Съществуващата разнородна съдебна практика,свързана с относимостта на института на отмяната и спрямо определена категория определения /за прекратяване на производството по повдигнат материално-правен спор/ бе уеднаквена с постановеното по тълк.д.№7/14г. на ОСГТК на ВКС тълкувателно решение №7/31.07.17г. С неговата т.6 се прие изрично,че не подлежат на отмяна по реда на чл.307 ГПК определенията,преграждащи по-нататъшното развитие на делото,с изключение на определенията за прекратяване на делото,поради отказ от иска. Нито едно от цитираните три определения,чиято отмяна е поискана от Д., не осъществяват хипотезата на това изключение,поради което и молбата му се явява недопустима. Атакуваното от него пред настоящия състав определение на ВКС,ТК,първо отделение следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение