Определение № 3998 от 03.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2925/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от АПК. Образувано е по частна жалба на Б. Ангелова, чрез адвокат Х. Расташки, против Определение №979/30.01.2024г., постановено по административно дело №2345/2023г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е оставена без разглеждане жалбата ѝ срещу Заповед №ЗРИ - 390/13.06.2022г. на Кмета на район „Източен“,Община Пловдив, и е прекратено производството по делото. В частната жалба са изложени подробни съображения за неправилност и необоснованост на оспореното определение, поради което се иска неговата отмяна и връщане на делото за продължаване на процесуалните действия и произнасяне по същество по оспорването на заповедта. Ответната страна – Кметът на район „Източен“,Община Пловдив взима становище за неоснователност на частната жалба и претендира присъждане на сторените пред касационната инстанция разноски. Частната жалба е допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна. За да прекрати производството по делото, съдът е приел, че подадена жалба е недопустима, тъй като е просрочена, развивайки съображения за надлежно съобщаване на оспорената заповед по реда на §4, ал.2 от ПЗР на ЗУТ. Приел, че оспорената заповед е изпратена до жалбоподателя чрез пощенски оператор на 14.06.2022г. и е върната с отбелязване, че е непотърсена, след което е от органа е изпълнена процедурата по на §4, ал.2 от ПЗР на ЗУТ. Настоящият съдебен състав не споделя извода на първостепенния съд за редовност на процедурата по съобщаване на процесната заповед. Същата е издадена на основание чл. 57а, ал.1, 3 и 4 от 3 ЗУТ, като в тази норма липсва изрично предписание този вид заповеди да се съобщават по реда на АПК. Следователно е приложим редът за съобщаване, регламентиран в § 4, ал. 2 от ДР на ЗУТ, съгласно който съобщаването е следвало да се извърши чрез отправяне на писмено съобщение до заинтересуваното лице, а в случай, че лицето не е намерено на посочения от него адрес, което се удостоверява с подписите на две длъжностни лица, съобщение за заповедта се залепва на жилището или на недвижимия имот, за който се отнася, и се поставя на таблото за обявления в сградата на общината, района или кметството или на интернет страницата на съответния орган за времето за подаване на възражения, предложения и искания. Така направеното съобщение, както и датата на поставянето и свалянето му от таблото за обявления или от интернет страницата на органа, се удостоверява с подписите на две длъжностни лица. От представените по делото документи се установя, че описания по-горе ред не е спазен. Съобщение за издадената заповед е било изпратено на Б. Ангелова по пощата на 14.06.2022г., като пратката се е върнала с отбелязване „непотърсена“ на 05.07.2022г. Съставено е съобщение, подписано от две длъжностни лица при район „Източен“ на Община Пловдив, залепено на 07.07.2022г. на обекта, предмет на заповедта, и на таблото на тази администрация. Съгласно изискванията на § 4, ал. 2 ДР ЗУТ, за да се пристъпи към алтернативния способ на съобщаване е необходимо лицето да не е намерено на адреса, който в случая е бил известен на органа, което обстоятелство се удостоверява с подписите на две длъжностни лица. В конкретния случай, върналата се пощенска пратка с отбелязване „непотърсена“, не удостоверява лицето да е търсено и да не е намерено. Дори да се приеме този факт за настъпил, той не е удостоверен по съответния начин – чрез подписите на две длъжностни лица. Едва след надлежното отразяване на търсене и ненамиране на адресата, може да пристъпи към съобщаване на акта чрез залепване на обявление на обекта и чрез поставянето му на таблото в сградата на общината или на интернет страницата на органа. Целта на надлежното съобщаване на административните актове е да се обезпечи възможността за запознаване на заинтересованите страни със съдържанието им, което пък е предпоставка да се подготви тяхното оспорване. При така констатираното нарушение в процедурата, съобщението не може да се приеме за надлежно връчено, съответно не е поставено началото на срока за съдебно оспорване по чл. 215, ал. 4 ЗУТ, поради което подадената жалба против заповедта е била допустима за разглеждане. Изложеното мотивира отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по оспорването. С оглед разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от АПК, приложим на основание чл. 236 от АПК, разноски не следва да се присъждат от настоящия съд, а ще подлежат на възстановяване от първоинстанционния съд, в зависимост от изхода на спора. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Второ отделение