Определение № 72 от 22.04.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4208/2018 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Н. И. З. срещу определение от 27.09.2018 г. по в.гр.д.№ 181 от 2018 г. на Окръжен съд- Монтана, с което съдът е изменил решение от 31.07.2018 г. по същото дело в частта за разноските, като е осъдил Н. И. З. да заплати на А. Ц. А. допълнително сумата от 50 лв. разноски за първоинстанционното производство или общо за първоинстанционното производство- 972 лв. В частната жалба се твърди, че определението на Окръжен съд- Монтана е нищожно и неправилно и се моли неговата отмяна. Ответницата по частната жалба А. Ц. А. не взема становище по нея. Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение приема частната жалба за неоснователна поради следното: С решението от 31.07.2018 г. Окръжен съд- Монтана е отменил решение от 11.04.2018 г. по гр.д.№ 198 от 2017 г. на Районен съд- Берковица и вместо него е постановил ново решение за уважаване на предявения от А. Ц. А. срещу Н. И. З. иск с правно основание чл.108 от Закона за собствеността. Със същото решение съдът е осъдил Н. И. З. да заплати на А. Ц. А. сумата 922 лв. разноски за първоинстанционното производство и 326,50 лв. разноски за въззивното производство. С обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл по подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК молба вх.№ 3381 от 04.09.2018 г. от А. Ц. А. за изменение на решението в частта за разноските, чрез присъждане на още 50 лв. разноски за първоинстанционното производство. Неоснователно е твърдението на Н. И. З. в частната жалба, че това определение на Окръжен съд- Монтана е нищожен съдебен акт, тъй като по изменението на решението в частта за разноските съдът можел да се произнесе само с решение, а не с определение. Съгласно изричната разпоредба на чл.248, ал.3 ГПК по искането за изменение или допълване на решение в частта за разноските съдът се произнася с определение, а не с решение. Неоснователно е и твърдението на З., че обжалваното определение е неправилно, тъй като се касаело за математическа- явна фактическа грешка в изчисляването на разноските. Производството по чл.248 ГПК за изменение на решение в частта за разноските е предвидено именно, за да се даде възможност на страните по делото в определен от закона срок да поискат да бъдат поправени допуснати от съда в решението грешки в изчисляването на дължимите разноски или пропуск на съда да се произнесе по тези разноски. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение