Определение № 8230 от 03.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5387/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Д. Х. Д. от гр. Горна Оряховица против разпореждане №1560 от 30.04.2024 г. по адм. дело № 310/2024 г. на Административен съд – Велико Търново, с което съдът е отхвърлил искане на Д. по чл. 250 АПК за прекратяване на незаконосъобразно действие на ОД на МВР - Велико Търново, изразяващо се в задържане на свидетелството му за управление на моторно превозно средство (СУМПС). Според частния жалбоподател разпореждането е неправилно, тъй като съдът не е събрал всички относими за спора доказателства, а именно дали е влязло в сила наказателното постановление, с което органът му е иззел СУМПС и не е изследвал в съвкупност релевантните за спора факти и обстоятелства. Твърди, че наказателното постановление не е влязло в сила и няма основание, на което да бъде задържано иззетото му СУМПС. Иска отмяна на разпореждането ведно със законните последици. Ответникът по частната жалба ОД на МВР - Велико Търново, представлявано от неговия директор, оспорва жалбата по съображения, изложени в писмен отговор. Върховният административен съд приема частната жалба за процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Административният съд - Велико Търново е приел, че е сезиран от Д. Д. с искане за преустановяване на твърдени незаконосъобразни действия от страна на ОД на МВР - Велико Търново, изразяващи се в незаконосъобразно отнемане и задържане на негово СУМПС. От твърденията на искателя и данните по делото съдът е установил, че Д. като водач на МПС е спрян от органите на МВР за проверка на 13.04.2024 г. При проверката на водача са връчени четири наказателни постановления (НП). При връчването на НП №23-1275-002735/29.12.2023 г. проверяващите са иззели СУМПС на водача и е направено отбелязване в НП, че документът е предаден лично от водача на същата дата, с положен негов подпис. В искането лицето е посочило, че търси съдебна защита по реда на чл. 250, ал. 1 АПК. Първоинстанционният съд е приел, че с връчването на НП №23-1275-002735/29.12.2023 г. СУМПС на искателя е отнето. Обосновал се е, че към датата на произнасяне наказателното постановление не е обжалвано по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН, поради което е влязло в сила. Посочил е, че по силата на чл. 190 ЗДвП иззетите свидетелства за управление се изпращат на съответната служба на Министерството на вътрешните работи за съхранение и отчет, като наказанието "лишаване от право да се управлява моторно превозно средство" тече от датата на изземването на свидетелството за управление. Мотивирал е извод, че към момента на произнасяне, предвид влязлото в сила НП, действията на полицейските служители не са извършени без основание, поради което е отхвърлил искането на Д. на основание чл. 250, ал. 1 АПК. Разпореждането е неправилно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В нарушение на чл. 253, ал. 1 АПК съдът се е произнесъл по искането, без да събере необходимите доказателства относно основанието за задържане на СУМПС. Съдът е установил от фактическа страна, че с наказателно постановление №23-1275-002735/29.12.2023 г. на Д. е наложено административно наказание глоба на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца. НП е връчено на адресата на 13.04.2024 г. и по разпореждане на полицейския орган Д. Д. е предал СУМПС. Искането по чл. 250, ал. 1 АПК е подадено на 17.04.2024 г. По делото няма, а и съдът не е проверил и не е изискал данни дали конкретното НП е обжалвано по съответния ред. Изводът, че е влязло в сила, е останал недоказан. За да бъде приет за правилен, този извод следва да бъде надлежно доказан с относими и допустими от закона доказателства. Нещо повече, към частната жалба пред настоящата инстанция е представено заверено копие от жалба, подадена от Д. Д. вх. № 9421/02.05.2024 г. пред РС - Велико Търново, срещу НП №23-1275-002735/29.12.2023 г. Така констатираният порок на обжалвания съдебен акт е основание за неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане съдът следва да изиска доказателства от страните относно основанието за задържане на СУМПС на Д., след което въз основа на събраните доказателства незабавно да се произнесе с разпореждане по искането. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд