Определение № 571 от 18.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 12331/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на директора на Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, подадена чрез пълномощника юрк. Д. Райнова, против определение № 1730 от 13.10.2023 г. по КАНД № 497/2023 г. на Административен съд – Благоевград, с което е спряно производството по делото до произнасяне на Съда на Европейския съюз (СЕС) по дело С-61/2023 г. Частният жалбоподател излага твърдения за неправилност на обжалваното определение. Счита, че разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 4 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) е неприложима в производствата по Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). В посочения закон, който регламентира правилата за обжалване на актовете по чл. 58д от ЗАНН, не е предвидена процедура за спиране на съдебното производство. Твърди, че производство може да се спре единствено на основание чл. 488, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), когато се отправи преюдициално запитване до СЕС от съда, пред който делото е висящо. Освен това излага, че с решението на СЕС не се разрешава правен спор със силата на присъдено нещо и не е налице обуславящо спорно преюдициално правоотношение. Иска отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Прави възражение за прекомерност на поисканото от ответника адвокатско възнаграждение. Ответникът - М. Цветков, чрез процесуалния представител адв. Й. Лалова, изразява становище за недопустимост, а в условията на евентуалност – за неоснователност на частната жалба. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Настоящият състав на Върховния административен съд, седмо отделение, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, намира частната жалба за допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Пред Административен съд – Благоевград е подадена молба от М. Цветков, с която е поискано спиране на съдебното производство по КАНД № 497/2023 г. до приключване на дело С-61/2023 г. на СЕС, по което Административен съд – Хасково е отправил преюдициално запитване. С обжалваното определение Административен съд – Благоевград е уважил подадената молба и е спрял съдебното производство по КАНД № 497/2023 г., тъй като са представени доказателства за твърденията на молителя. При тези данни съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, тъй като решението по образуваното пред СЕС дело има пряко отношение с предмета на спора по висящото КАНД № 497/2023 г. на Административен съд – Благоевград. Определението е правилно. Настоящият състав споделя изводите на Административен съд – Благоевград, че е налице основанието по чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. Съгласно чл. 63в от ЗАНН, решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 144 от АПК се намира в Дял Трети „Производства пред съд“, глава Девета „Общи разпоредби“, която намира приложение, както в първоинстанционното, така и в касационното производство. Съгласно посочената разпоредба за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс. Възражението на жалбоподателя, че съдебното производство се спира само, когато съдът пред който делото е висящо отправи преюдициално запитване до СЕС, е неоснователно. Чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, приложим субсидиарно на основание чл. 144 от АПК предвижда, че когато в същия съд или в друг съд се разглежда дело, решението, по което ще има значение за правилното решаване на спора, съдът спира производството. Решението на СЕС по преюдициално запитване е задължително не само за съда, който го е отправил, но и за всички съдилища и учреждения в Република България (арг. чл. 633 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК). Когато е оправено преюдициално запитване от национален съд на държава-членка и пред друг съд на държавата-членка се поставят за решаване същите въпроси, за които е необходимо тълкуване на разпоредби от правото на Европейския съюз, вторият съд спира производството по делото до произнасяне на СЕС на основание чл. 633, във връзка с чл. 631, ал. 1 от ГПК. В производството пред Административен съд – Благоевград следва да бъде извършена преценка за правилността на изводите на Районен съд – Петрич относно законосъобразността на наказателно постановление № BG09032022/5800/Р8-299 от 25.08.2022 г. на началник на отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление към Агенция „Пътна инфрастуктура“, гр. София. С него е наложена глоба в размер на 1800 лева на М. Цветков за нарушение по чл. 179, ал. 3а от Закона за движение по пътищата, осъществено чрез неплащане на пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата. Поставеният преюдициален въпрос по дело С-61/2023 г. на СЕС е именно във връзка със съответствието на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури и националната правна уредба, като разглежданата в настоящото производство, с която се предвижда налагане на глоба във фиксиран размер за нарушение на правилата относно задължението за предварително установяване на заплащане на размера на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, при положение, че е предвидена възможност за освобождаване от административнонаказателна отговорност при заплащане на т. нар. „компенсаторна такса“. Предвид изложеното, Административен съд – Благоевград е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, на ответника следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение. Предвид възражението за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв., следва да се присъди сумата 500 лв., тъй като съгласно чл. 18, ал. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по дела от административнонаказателен характер извън случаите по ал. 2, възнаграждението е в размер на 500 лв.