Определение № 395 от 07.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 108/2010 г.

Производството е по чл.288 във връзка с чл.278, ал.4 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Б. П. Т., В. П. Х., Б. Г. и А. А. Г., чрез процесуалния им представител адв. Д, срещу определението от 26.05.2009г. по ч.гр.д. №256/2009г. на Хасковски окръжен съд, с което след като е потвърдено определение от 25.02.2009г. по гр.д. №2171/2008г. на Хасковски районен съд за спиране на изпълнението по чл.524 от ГПК. Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното: Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, но е процесуално недопустима, тъй като е подадена срещу неподлежащо на касационно обжалване въззивно определение. С обжалваното определение въззивният съд е потвърдил определението на първоинстанционния съд за уважаване на молбата на „К”О., гр. Х., за спиране на въвода във владение по изп.д. №20078740400633 по описа на ЧСИ с рег. №874 с взискатели Б. П. Т., В. П. Х. и А. А. Г. и длъжник „А”А., гр. Х., на основание чл.524 от ГПК. На посоченото основание съдът, ако намери, че претенцията на третото лице с оглед на представените доказателства е вероятно основателна, постановява да се спре въводът като обезпечителна мярка на бъдещия иск на третото лице, за чието предявяване съдът му дава едноседмичен срок. Ако в този срок искът не бъде предявен, по искане на взискателя спирането се отменя. Определението на съда за спиране на изпълнението подлежи на обжалване с частна жалба на основание чл.396 от ГПК, предвиждащ обжалваемост на определението на съда по обезпечение на иска. Обжалваното въззивно определение не подлежи на обжалване с частна касационна жалба, съгласно Тълкувателно решение №1 от 21.07.2010г. по т.д. №1/2010г. ОСГТК ВКС. Частното касационно обжалване е регламентирано в чл.274, ал.3 от ГПК, където са изброени определенията, подлежащи на касационен контрол. Определението, с което съдът се произнася по искане за допускане на обезпечение по реда на чл.389 от ГПК на предявен иск, не попада в кръга на визираните в т. 1 и т.2 на текста, тъй като то има привременен, несамостоятелен характер, от което следва, че с него не се прегражда развитието на исковия процес, нито се дава разрешение по същество на друго производство или се прегражда развитието му. Следователно това определение подлежи на двуинстанционно разглеждане, поради което с произнасянето на въззивния съд е изчерпан реда за обжалване на постановеното определение и то е влязло в сила. Касае се за функционална подсъдност, за която съдът следи служебно. След като законът не допуска правото на касационно обжалване, неправилното посочването от въззивния съд не го създава. По изложените съображения, частната касационна жалба е процесуално недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение