Определение № 464 от 16.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3879/2013 г.

С. А. от [населено място] като представител на [фирма], [населено място] е подал частна жалба вх. № 8502/25.03.2013 г. против разпореждане от 25. 02. 2013 г. по ч. гр. д. № 2312/2012 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е върната жалбата му срещу определение № 202/14. 01. 2013 г. по същото ч. гр. д. № 2312/2012 г. След проверка, касационният съд установи следното: Обжалваното разпореждане от 25. 02. 2013 г. е издадено в производство по администриране на частна жалба, подадена от [фирма], вх. № 3095/31. 01. 2013 г. против определение на Пловдивския окръжен съд № 202/14. 01. 2013 г. по същото ч. гр. д. № 2312/2012 г.. С разпореждане от 01. 02. 2013 г. Пловдивският окръжен съд е констатирал, че частната жалба № 3095/31. 01. 2013 г. е подадена в срок, но е нередовна поради непредставени преписи от жалбата за другите страни по делото и поради невнесена държавна такса, оставил частната жалба без движение и указал на жалбоподателя да представи пет преписа от частната жалба и документ за внесена държавна такса 15 лв. по сметка на ВКС. Разпореждането с дадените указания е съобщено на [фирма], [населено място] на 11. 02. 2013 г., на 20. 02. 2013 г. той е представил по делото пет броя преписи от частната жалба и на 25. 02. 2013 г. е постановено обжалваното определение за връщане на частната му жалба № 3095. Съдът е постановил връщане на жалбата поради неотстраняване на нередовностите й в законния едноседмичен срок – невнесена държавна такса, като е взел предвид обстоятелството, че срокът за изпълнение е изтекъл на 18. 02. 2013 г., присъствен ден. Нестоятелни са доводите на жалбоподателя, че разпореждането от 25. 02. 2013 г. е порочно, издадено в нарушение на закона, тъй-като жалбата му срещу определение № 202/14. 01. 2013 г. е подадена в срок, а съобщението за това определение не е връчено надлежно на лице, което има право за получава съобщения и призовки. Връщането на частната жалба срещу определение № 202/14. 01. 2013 г. е поради нередовност на тази жалба, изразяваща се в невнасяне на дължимата държавна такса и този факт е безспорно установен по делото. Съдът не е върнал жалбата като просрочена, а изрично е посочил, че тя е подадена в срок, което съответства на данните по делото - определение № 202/14. 01. 2013 г. е съобщено на жалбоподателя на 25. 01. 2013 г. чрез връчване на пълномощника му адвокат Р. С. и жалбата срещу определението е подадена на 31. 01. 2013 г.. По изложените съображения Върховният касационен съд