Определение № 361 от 15.07.2024 г. на ВКС по н. д. № 629/2024 г.

Производството е по чл. 43, т. 2 от НПК. Образувано е по разпореждане № 8173 от 2.07.2024 г. на съдията- докладчик по нохд № 8998/24 г. по описа на СРС, с което съдебното производство по делото е прекратено и делото е изпратено във ВКС за определяне на друг еднакъв по степен съд. След запознаване с приложените по делото материали, ВКС констатира следното: В СРС е внесен обвинителен акт срещу М. М. С. за извършено престъпление по чл. 325, ал. 2 вр.ал. 1 от НК за това, че на 12.12.2023 г. в /населено място/ в сградата на /съд/, [улица] извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като към депозирано искане в деловодството приложил два броя антинекролози на С. С., на които имало снимка на съдията от СРС – НО,13 състав, като деянието по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм и дързост. Образувано е нохд № 8998/24 г. като съдията- докладчик след като се запознал с материалите по делото е преценил, че с оглед избягване на съмнения относно непредубедеността и безпристрастността на съда следва да прекрати производството и да го изпрати във ВКС за определяне на друг равен по степен съд, тъй като пострадалият от деянието е съдия в същия съд, където е образувано делото. ВКС намери, че са изпълнени изискванията на закона и съдебната практика и въпреки правилата за местната подсъдност делото следва да се пренесе в друг равен по степен съд. Това е така, защото от обстоятелствената част на обвинителния акт става ясно, че действията на подсъдимия по делото макар насочени към нарушаване на обществения ред касаят пряко личността на съдия С., който правораздава в района на СРС. Правилно съдията- докладчик се е позовал в разпореждането си на съдебната практика по приложението на чл. 6 ЕКЗПЧ, в това число и тази по делата S. v/s Ukraine 6122005, Ц., Г. срещу България 15.09.2015 г. P. v/s Belgium и др. касаеща правото на справедлив процес, която установява обективен критерий за преценката кога един съд може да се счита за непредубеден и безпристрастен както за страните по делото, така и за всеки външен наблюдател. В случая с оглед съблюдаване на обективните критерии, залегнали в решенията на ЕСПЧ и ВКС, следва да се изключат всякакви съмнения относно независимостта и безпристрастност на съда, когато пострадал от деянието е съдия в същия съд, в който е внесено обвинението и за това делото следва да бъде изпратено за разглеждане и решаване в друг равен по степен съд- а именно Районен съд- Перник, който е и териториално най- близък съд. С оглед изложеното и на основание чл. 43, т. 2 от НПК ВКС трето наказателно отделение