Решение № 3513 от 27.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1961/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по две касационни жалби: Първата касационна жалба е депозирана от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/"ОДОП"/ при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. Калоферова, против Решение № 36862 от 09.11.2025г., постановено по дело № 5449/2022г. по описа на Административен съд-София-град /АССГ/, в частта, в която е отменен по жалба на „Мебели Друмев“ ЕООД Ревизионен акт № Р-22002219004937-091-001/24.01.2022г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, потвърден с Решение № 567 от 15.04.2022 г. на зам.директора на Дирекция „ОДОП“ – гр. София при ЦУ на НАП, в частта относно допълнително установени задължения на “Мегапартс Европа“ ЕООД въз основа на приложена надценка към изписана стойност по сметка 304 на дружеството, по ЗДДС – доначислен ДДС и по ЗКПО – корпоративен данък, за 2016 и 2017 г., ведно със съответните лихви. В касационната жалба и допълнението към нея се твърди, че решението е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението в оспорената част и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата против РА. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба –„Мебели Друмев“ ЕООД (предишно наименование „Мегапартс Европа“ ЕООД), чрез процесуалния представител адв. Денев, в открито съдебно заседание, взема становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава подробно заключение основателност на касационната жалба. Втората касационна жалба е депозирана от –„Мебели Друмев“ ЕООД, чрез процесуалния представител адв. Денев, срещу Решение № 36862 от 09.11.2025г., постановено по дело № 5449/2022г. по описа на Административен съд-София-град /АССГ/, в частта, в която е отхърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № Р-22002219004937-091-001/24.01.2022г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, в частта, относно съответния доначислен ДДС и корпоративен данък за недекларирани суми, получени по PayPal в размер на 199, 17 лв. за 2016г. и в размер на 48 641,49 лв. за 2017 г. и съответните лихви. Kaсаторът твърди, че решението е неправилно, поради противоречие с материалния закон и процесуалния закон, необоснованост- съставляващи отменителни основания по чл. 209, т.3 от АПК. Инвокира подробни доводи по същество на спора. Излага доводи, че касационната жалба е подадена от лице без надлежно учредена представителна власт, доколкото пълномощното не е издадено от изпълнителния директор на НАП по смисъла на чл. 12 от ЗНАП. Навежда доводи за нищожност на оспорения РА. Претендира отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане Ответникът по касационната жалба- директора на Дикреция „ОДОП“, чрез процесуалния си представител юрк. Калоферова, в открито съдебно заседание, оспорва основателността на жалбата. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: Всяка една от касационните жалби е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу частта от решението, която я засяга неблагоприятно и срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което са процесуално допустими, а по същество съобрази следното: Направеното възражение от адв. Денев за нередовност на касационната жалба на директора на Дирекция ОДОП София е неоснователно. По делото е ангажирано приложено заверено копие на пълномощно № 004-2/ 28.11.2022г., с което Е. Павлова – директор на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП упълномощава гл. юрисконсулт А. Калоферова да подава касационни жалби и да извършва всякакви процесуални действия във връзка с делата, по които упълномощителят е страна. Не би могло да се приеме, че само изпълнителният директор на НАП има правомощие да делегира представителна власт по чл. 12, ал. 1 ЗНАП. Законодателят изрично е предвидил специален ред за процесуално представителство на решаващия орган при съдебно обжалване на ревизионен акт – в чл. 159, ал. 2 ДОПК. Тази разпоредба е специална спрямо чл. 12, ал. 1 ЗНАП, затова валидността на упълномощаването следва да се преценява именно според нея. Предмет на събеден контрол пред АССГ е била законосъобразността на Ревизионен акт (РА) № Р-22002219004937-091-001/24.01.2022г. от 24.01.2022 г., издаден от Т. Недялкова – на длъжност „началник сектор“ и орган, възложил ревизията, и С. Митрова – на длъжност „главен инспектор по приходите“ при ТД на НАП – София, в частта, потвърдена с Решение № 567 от 15.04.2022 г. на зам.директора на Дирекция „ОДОП“ – гр. София при ЦУ на НАП относно установените задължения по ЗДДС и ЗКПО за 2016 -2017 г., ведно със съответните лихви. В хода на ревизията е установено, че основаната дейност на дружеството „МЕГАПАРТС ЕВРОПА“ ЕООД - търговско дружество, регистрирано по ЗДДС от 2016г., е продажба на авточасти втора употреба, която се е осъществявала както чрез физически търговски обекти (наети търговски обекти в София и страната), така и чрез електронен магазин домейн http://megaparts.bg, с възможност за поръчка и доставка чрез куриер. Органите по приходите са направили извод, че е налице разминаване между отчетените приходи и реално извършената търговска дейност, както и че са реализирани неотчетени продажби, включително чрез онлайн платформата и PayPal. Тъй като не са били налични обективни данни за точните продажни цени и количества на реализираните стоки, ревизиращият екип е приложил метод за определяне на данъчната основа по средна търговска надценка. С оглед на това е прието, че са налице предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 ДОПК – наличие на укрити приходи и липса на надлежно счетоводство, поради което ревизията е проведена по особения ред. Приходната администрация е изчислила „укрити приходи“, като е определила средна търговска надценка на база около 20 произволно избрани артикула месечно с големи отклонения (250–692%), след което е приложила тази надценка върху стойността на всички изписани стоки. Така са формирани значителни неотчетени продажби (над 519 хил. лв. за 2016 г. и 1,8 млн. лв. за 2017 г.), към които са добавени и постъпленията от PayPal. Въз основа на това са начислени корпоративен данък и ДДС в значителни размери. Данъчните органи не са признали част от разходите (вкл. върнати и рекламирани стоки ) поради липса на доказателства, и са увеличили финансовия резултат на основание чл. 26, ал. 2 и т. 3 ЗКПО. С Решение № 567/15.04.2022 г. на заместник-директорът на дирекция „ОДОП“ – София, ревизионният е изменен в частта единствено относно: корекции за върнати и рекламирани стоки, които не следвало да се третират като брак по чл. 26, ал. 2 и 3 ЗКПО; част от непризнатите представителни разходи, поради непълна обосновка. В останалата част ревизионният акт е потвърден изцяло като законосъобразен и обоснован. За да постанови обжалвания акт административният съд е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи, подписан валидно с квалифицирани електронни подписи; без съществени нарушения на процесуалните правила, при формално наличие на основания за прилагане на особения ред по чл. 122 ДОПК. Въз основа на събраните в хода на съдебното производство доказателства и доказателствени средства, следвайки спорните между страните въпроси, по материалната законосъобразност на РА е установил следното: Решаващият състав е счел, че ревизията е формално законосъобразна по чл. 122 ДОПК, поради липса на аналитично счетоводство и невъзможност да се проследи движението на стоките. Налице са и частични данни за укрити приходи, но само за конкретно установените постъпления по PayPal (199,17 лв. за 2016 г. и 48 641,49 лв. за 2017 г.). Съдът е формирал извод, че приходната администрация неправилно е определила много по-голям размер „укрити приходи“ (над 2,3 млн. лв.), като е приела, че всички изписани по сметка 304 стоки са продадени от ревизираното лице, а върху тях (себестойността им, по която са в сметката) са приложили средна търговска надценка, изчислена от ограничена извадка от реални продажби. Съдът е счел този метод за необоснован, тъй като изчисленията на ревизията се основават на предположения, доколкото данъчната основа е определена на база изписани по сметка 304 стоки, което не било равнозначно на продажба. Според съда изчисляването на предполаганите като получени приходи чрез прилагане на надценка върху стойността на изписаните стоки е допустим при ревизия по реда на чл. 122 от ДОПК, ако продажбите са реализирани и надценката отразява реални условия на дейността. При тези съображения АССГ е счел, че ревизионният акт следва да бъде отменен, с изключение на частта, в която се установяват допълнителни задължения по ЗДДС и ЗКПО върху недекларираните постъпления по PayPal за посочените суми. Решението е валидно, допустимо, но частично неправилно. По касационната жалба на директора на Дирекция „ОДОП“ София: Касационната жалба е основателна. През ревизирания период „МЕГАПАРТС ЕВРОПА“ ЕООД осъществява дейност, свързана с търговия с резервни части за автомобили, като получава основно стоките от доставчик „МЕГАКАР ЕКСПЕРТ“ ЕООД, с което е свързано лице по смисъла на пар. 3, б. д) от ДР ДОПК, доколкото двете дружества в процесния период от време имат един и същ управител- О. Огнянов. При извършената проверка на воденото от дружеството счетоводство, обаче е установено, че получените от разкомплектованите автомобили части не се завеждат и изписват аналитично по вид, количество и единична цена по сметка 304 Стоки на склад, а се водят общо стойностно и по групи. Липсата на аналитична отчетност на стоките както по вид, така и по единична цена и стойност, отчитаща входящи и изходящи количества, води до пряка невъзможност да се установи тяхното движение чрез наличието на надлежна одитна следа. Основателно е възражението на касатора, че сметка 304 не е водена аналитично, което е пречка за установяването на реално осъществените продажби на стоки и реализираните приходи. Според чл. 11, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за счетоводството (ЗСч) при изграждането и поддържането на счетоводната система предприятията осигуряват: 1. всеобхватно хронологично регистриране на счетоводните операции; 2. получаване на аналитична и обобщена информация по счетоводен път, представяща най-точно и по най-подходящ начин годишните финансови отчети. За целта според чл. 16, ал. 1, т. 3 ръководителят на предприятието утвърждава форма на счетоводството, която осигурява синхронизирано осъществяване на хронологичното и систематичното (аналитично и синтетично) счетоводно отчитане. Съгласно чл. 34, ал. 1 ЗСч предприятията съставят финансовите си отчети на базата на националните счетоводни стандарти. Разпоредбите на Закона за счетоводството и Счетоводен стандарт (СС) № 2 "Отчитане на стоково-материални запаси", който определя реда за отчитането на стоково-материалните запаси, не са били обсъдени от АССГ и съдът неправилно е обосновал извод, че самото изписване на стоки по сметка 304 не доказва тяхната реализация. Тези именно факти са мотивирали органите по приходите да приемат, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК – за ревизия при особени случаи, като същата е била развита в производство и на основание чл. 122, ал. 2 ДОПК е направен анализ на всички относими към субекта обстоятелства, като накрая е определена основата за облагане на същия за съответните периоди, довело до възникване на задължения към фиска по посочените по вид данъчни задължения /главница и лихви/. В обсъжданата до тук насока, следва да се съобрази правилото, възведено в чл. 124, ал. 2 ДОПК, съобразно което – "В производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните доказателства. " Това означава, че на ревизионния акт е нормативно придадена отнапред материална доказателствена сила по отношение на обективираните в него констатации. Казано с други думи, тежестта за тяхното оборване е на жалбоподателя, това важи в случаи като процесния, в които преди това органите по приходите са успели по несъмнен начин да докажат, че по отношение на ревизираното лице и за ревизирания период е налице някое от изчерпателно изброените в чл. 122, ал. 1 ДОПК обстоятелства. При законово разместената тежест на доказване, РЛ е този, който е следвало да установи съответните обстоятелства, опровергаващи констатациите на органите по приходите и то в условията на пълно доказване, доколкото съдебният акт не може да почива на предположение, с която доказателствена тежест РЛ не се е справило. Правилно ревизиращият орган е установил значителни разлики между отчетената средна надценка (95,33%) и реално изчислените надценки по месеци, които варират съществено. На тази база е изведена нова средна надценка чрез комбиниране на данни от счетоводството и ограничена извадка от фактури. При прилагането на тези надценки върху стойността на изписаните стоки е направен извод, че отчетените приходи са занижени. Така са изчислени неотчетени приходи в размер на 519 650,11 лв. за 2016 г. и 1 825 917,12 лв. за 2017 г. В резултат е прието, че дружеството е укрило приходи и не е начислило дължимите ДДС и корпоративен данък, поради което вярно данъчната основа за облагане на дружеството по ЗКПО за периода от 22.06.2016 г. до 31.12.2017 г. и по ЗДДС за периода от 01.12.2016 г. до 31.10.2017 г. е определена по реда на чл. 122 от ДОПК. Следва да се държи сметка за обстоятелството, че при извършени паралелни ревизии на „МЕГАПАРТС-1“ ЕООД, „КОКО ПАРТС“ ЕООД, „УЪРК БРАДЪРС“ ЕООД и „МЕГАКАР ЕКСПЕРТ“ ЕООД за установяване на задължения по ДДС и корпоративен данък е констатирано наличие на укрити приходи. Във всички случаи органите по приходите са достигнали до едни и същи изводи – счетоводството на дружествата е водено в нарушение на Закона за счетоводството и приложимите стандарти, като липсват първични и вторични счетоводни документи. Освен това е установено, че тези дружества използват обекти със същите адреси като „МЕГАПАРТС ЕВРОПА“ ЕООД, извършват продажби чрез една и съща онлайн платформа (сайта megaparts.bg), работят от нает магазин в гр. София, ул. „Резбарска“ №55 и ползват едно и също счетоводно обслужване от „А и А Консулт“ ЕООД, което води и счетоводството на „МЕГАПАРТС ЕВРОПА“ ЕООД, със сег. наименовние- –„Мебели Друмев“ ЕООД. Касае се едни и същи вериги от доставки на авточасти от излезли от употреба МПС, разкомплектовани от прекия доставчик „Мегакар Експерт“, който единствено осъществява тази дейност, в резултат на което придобива множество авточасти, част от които продава и декларира към „Мегапартс Европа“ ЕООД, а друга част продава на дружества, без да издава съответните счетоводни документи и да декларира приходи. С оглед на горното решението в обжалваната част, в която е отменен РА, като неправилно следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да се отхвърли жалбата срещу РА. По касационната жалба на „Мебели Друмев“ ЕООД: Касационната жалба е неоснователна. Решението е правилно и обосновано в тази част. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалвания административен акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. При постановяването на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Правилни са изводите на съда относно валидността на РА и издаването му при спазване на процедурните правила като в тази насока наведените оплаквания от касатора са изцяло бланкетни. В тази връзка решението на АССГ, в частта, в която жалбата срещу оспорения РА е отхвърлена, като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, решението на АССГ, следва да бъде отменено и в частта, в която в полза на „Мебели Друмев“ ЕООД (предишно наименование “Мегапартс Европа“ ЕООД) са присъдени разноски в размер на 50 лева. Основателна и своевременна е претенцията на НАП за присъждане на разноски в общ размер на сумата от 38 904, 80 евро, представляващи юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и заплатена държавна такса. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,