Определение № 50009 от 17.01.2024 г. на ВКС по т. д. № 970/2022 г.

Производството е образувано по касационна жалба на „Юробанк България“ АД, чрез юрисконсулт В. П., срещу решение № 195/ 16.12.2021г. по в.т.д. № 554/2021г. по описа на Апелативен съд - Варна, с което е потвърдено решение № 260104/17.05.2021г. по т.д.№ 676/2020г. по описа на Окръжен съд – Варна, в частта, с която са прогласени за нищожни на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.143 и чл.146, ал.1 ЗЗП клаузите на чл. 2, ал.1 и ал. 3; чл. 3, ал. 5, изр.1; чл. 6, ал.2, изр.1 и чл. 22, ал.1 и ал.2 от договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 34447/ 02.04.2008г., сключен между Б. А. Шампионов и „Юробанк България“ АД, и е осъдена банката - касатор да заплати на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД на Б. Шампионов сумата 6481,27 шв. фр., платени без основание в резултат на едностранно увеличение на приложимия лихвен процент за периода 07.03.2015г. – 23.02.2020г., сумата 26 088,73 лв., представляваща платена без основание сума по кредита за периода 24.02.2015г. – 23.02.2020г. в резултат на разликата в курса на швейцарския франк в деня на плащането на всяка вноска и в деня на усвояване на кредита, ведно със законната лихва върху посочените суми от 24.02.2020г. до окончателното плащане, като банката е осъдена за разноски. На 05.01.2024г. по делото е постъпила молба вх. №5100034/05.01.2024г., с която ищецът Б. А. Шампионов, представляван от пълномощника си адв. М. К., е уведомил Върховния касационен съд, че на основание чл. 233 ГПК се отказва от предявените по делото искове. Моли постановените по делото решения да бъдат обезсилени и заявява, че не желае да му бъдат присъждани разноски по делото. Към молбата е приложена в оригинал молба от ответника „Юробанк България“ АД, с която във връзка със заявения от ищеца на основание чл. 233 ГПК отказ от исковете, уведомява съда, че не желае да му бъдат присъждани разноски на основание чл. 78, ал. 4 ГПК. Предвид нормата на чл. 233 ГПК ищецът може да се откаже изцяло или отчасти от предявените искове във всяко положение на делото, включително пред касационната инстанция, като в този случай обжалваното въззивно решение и решението на първоинстанционния съд се обезсилват, а производството по исковете подлежи на прекратяване. Отказът от предявените искове е заявен от пълномощник на ищеца с изрично пълномощно по смисъла на чл. 34, ал. 3 ГПК, приложено на л. 28 от преписката по гр.д. 2590/2020г. по описа на РС – Варна, което важи за всички инстанции, съобразно изрично вписаното в него, и Върховният касационен съд е надлежно десезиран от спора, разрешен с обжалваното с касационната жалба въззивно решение. По тези мотиви и на основание чл. 233, изр. 2 ГПК въззивното решение и потвърденото с него първоинстанционно решение (в обжалваната пред въззивната инстанция част) следва да бъдат обезсилени и производството по делото да бъде прекратено. Предвид изявленията на страните и с оглед диспозитивното начало в гражданския процес разноски няма да бъдат присъждани с настоящия съдебен акт. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,