Решение № 6298 от 09.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3830/2026 г.

Производството е по реда на чл.160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" /ОДОП/ - гр. Пловдив, чрез юрк. Григорова, срещу решение № 395 от 29.01.2026 г., постановено по адм. дело № 950/2024 г. на Административен съд – Хасково. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита се, че съдът е възприел напълно погрешно фактическата обстановка и не е преценил всички събрани доказателства. Сочи се, че са налице множество данни за извършвана търговска дейност и получени приходи, които не са били декларирани, като представените от куриерските дружества документи са годно доказателство, удостоверяващо обективираните в тях факти. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отхвърли жалбата на И. Д. М. с ЕТ „Опонент – И. Митев” срещу ревизионния акт. Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции ведно с таксата за касационно обжалване и депозит за комплексна експертиза съгласно представен списък. Навежда се възражение за прекомерност в случай, че се претендира възнаграждение в по-голям размер от минимума в Наредба №1/2004 г. Прилагат се писмени бележки. Ответникът – И. Д. М. с ЕТ „Опонент – И. Митев”, чрез адв. Илиева, в депозиран по делото писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба, като моли същата да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение съгласно представен списък. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба по съображения, подробно изложени в хода по същество на делото. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на релевираните основания и след служебна проверка по чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата за процесуално допустима, а по същество – за неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – Хасково е бил ревизионен акт № Р-16002623002036-091-001/30.05.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден и изменен с решение № 393/04.09.2024 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Пловдив при ЦУ на НАП, в частите с които на И. Д. М. с ЕТ „Опонент – И. Митев са установени задължения в общ размер на 10 424,25 лв., ведно с лихва от 1549,26 лв., от които: - годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2019 г. – 2312,61 лева и 183,39 лева лихва; годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2020 г. – 773,86 лева и 0,00 лева лихва; данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2020 г. – 95,04 лева и лихва 0,22 лева; данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2021 г. – 465,74 лева и лихва 0,00 лева; вноски за ДОО за 2020 г. – 1203,85 лева и лихва 22,82 лева; вноски за ДОО за 2021 г. – 3841,01 лева и лихва 896,59 лева; вноски за ЗО за 2020 г. – 413,34 лева и лихва 138,40 лева и вноски за ЗО за 2021 г. – 1318,80 лева и лихва 307,84 лев. От фактическа страна съдът е установил, че процесната ревизия е извършена по реда на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК при установено наличие на данни за укрити приходи или доходи, като с РА е прието, че декларираните приходи в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2019 г., 2020 г. и 2021 г. не съответстват на получените наложени платежи и парични преводи съгласно представените справки от Еконт, Спиди и данните на Изипей. Прието е, че с ГДД не са били декларирани в пълен размер получените приходи, както и не е попълнено правилното приложение. В обобщение ревизиращият екип е извел извод, че И. М. е действал като търговец и доходите му от тази стопанска дейност са подлежали на облагане, въз основа на което с процесния РА са установени допълнителни задължения за данъци и осигурителни вноски. За да отмени ревизионния акт, административният съд е приел, че основанието по чл. 122, ал. 1 от ДОПК не е подкрепено с достатъчно доказателства, обосноваващи начисляване на задължения в размерите, установени с РА, като според съда не е извършен в пълнота анализ на обстоятелствата по чл. 122, ал. 2 от ДОПК за определяне на данъчната основа по възможно най-достоверния начин спрямо ревизирания субект. Този извод е подкрепен от факта, че в хода на съдебното производство не са представени първичните документи за получени от лицето суми в описания в РД обем и по делото е установено, че размерът на получените доходи е изчислен на база представени от куриерските дружества справки във вид на таблици, копия от писмени материали и снимки на РКО, които според съда сами по себе си не представляват годни доказателства, които да удостоверят получените от лицето суми. Наред с това съдът е посочил, че не може да извърши проверка, дали коректно са формирани общите суми за всеки месец, тъй като в таблицата в РД не са посочени номерата на електронните изявления, които са взети предвид при формиране на общите суми, съответно не може да се установи, дали са коректно сборувани. Изложени са мотиви, че видно от събраните доказателства, в предоставените справки от куриерските дружества са включени и данни за изпратени и получени суми не само от ревизираното лице в качеството му на физическо лице, а и в качеството му като ЕТ и от името на дружествата „Осаризаваит“ ЕООД, „Парайба“ ЕООД, „Митеви Минералс“ЕООД, в които дружества И. М. има дялово участие и/или е управител, което възпрепятства извършването на проверка, дали всички включени в облагаемата основа приходи са получени от М. в негово лично качество. С оглед всичко гореизложено първоинстанционният съд е приел, че по делото не е проведено пълно и главно доказване на твърдените с РА факти и не може да се изведе несъмнен извод за дължимост на сумите по процесния акт в посочените размери. По делото са приети и заключения по комплексна съдебно-техническа, счетоводна и техническа експертиза, но с оглед липсата на категорични доказателства, в какво качество лицето е получило твърдените суми, съдът не е кредитирал и извършените изчисления в приетото по делото заключение на изготвена комплексна експертиза. По тези съображения РА е изцяло отменен като незаконосъобразен. Решението е валидно, допустимо и правилно. На основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК ВАС в настоящия си акт препраща към мотивите на първоинстанционния съд, които възприема като свои. Основният спорен по делото въпрос се свежда до това, налице ли са годни доказателства, от които да е видно, че ревизираното лице е получавало суми от наложени платежи и пощенски парични преводи, представляващи укрити доходи от търговска дейност, съответно правилно ли е определен размерът на получените суми, послужили за облагане по реда на чл. 122 от ДОПК. При провеждането на ревизионно производство по особения ред на чл. 122 ДОПК в тежест на органа по приходите е да установи основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и спазването на императивния процесуален ред за това, което в случая не е сторено. С оглед факта, че ревизираното лице е извършвало дейност освен като ЕТ и като управител на търговски дружества, то органът по приходите е следвало ясно да разграничи в акта си, кои суми се установява да са получени от М. в качеството му на физическо лице и кои в друго качество, за да може да се проследи, кои конкретни суми са участвали при формирането на облагаемата данъчна основа. Настоящата касационна инстанция напълно споделя изводите на първоинстанционния съд, че сами по себе си представените от „Еконт Експрес“ ООД и „Спиди“ АД на оптичен носител в табличен вид данни не биха могли да формират обосновани изводи по отношение на задълженията, установени с процесния РА, тъй като липсват първичните документи, послужили за изготвяне на данните в представените таблици. Още повече видно от констатациите на вещите лица след прехвърляне на информацията за пратките от Еконт и Спиди в счетоводствата им, там вече не се съдържат данни за лица, като всички получатели и изпращачи се обединяват съобразно съответния посочен телефонен номер, който е бил водещият критерий за получателите на парите. Вещите лица са посочили още, че линкът, който са дали спедиторските фирми за достъп за изтегляне на информация е бил активен за кратък период от време – между 7 и 14 дни, след което се е виждал, но не е бил достъпен, а от куриерските дружества към НАП, за целите на ревизията, са били изпратени стандартни файлове „Exel“, „Word“ и „PDF“, които са били подписани с ел. подпис. В случая правилно първоинстанционният съд е съобразил обстоятелството, че тези таблици представени във формат "xls", дори и подписани с квалифициран електронен подпис от представител на "Еконт Експрес" ООД и „Спиди“ АД, не са счетоводен документ, а съдържат вторична, обобщена в табличен вид информация, изготвена от трета неучастваща в спора страна, но достоверността на същата не може да бъде съобразена без представянето в пълнота на документите, послужили за съставянето й. Още повече по делото се установява, че в тази информация са включени всички получени от лицето суми в различни негови качества, с оглед на което правилни са изводите на АС - Хасково, че направените от органите по приходите изводи въз основа на представените таблици и снимки на документи са необосновани. От значение за установяване получаването на приходи и извършването на облагаеми сделки са документи, изходящи от лицето, какъвто документ не е нито таблицата, съдържаща се в технически носител, нито самият технически носител. В конкретния случай всички тези писмени доказателства, въз основа на които са формирани изводите на органите по приходите за общия брой на продадените стоки и получените в резултат на осъществените продажби суми от М., не са електронни документи по смисъла на чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014, не са и копия на документи, а сканирани изображения /снимки/ на документи на оптичен носител. Представените електронни изявления (ЕИ) на СД също не са годно доказателство установяващо получаването на приходи от ревизираното лице в определените с РА размери. Видно от събраните по делото доказателства се установява, че в хода на съдебното производство с протоколно определение от 06.12.2024 г. административният съд е задължил дирекция ОДОП Пловдив да представи оригиналите на всички документи за получени наложени платежи, парични преводи и изплатени суми в брой по наложени платежи, в отговор на което приходният орган е заявил, че не разполага с оригинали на представените от куриерските фирми документи, като приложените разпечатки и снимки са изтеглени от предоставен линк от куриерските дружества. На основание чл. 192 ГПК административният съд е задължил "Еконт Експрес" ООД и „Спиди“ АД да представят справки, кои куриерски и пощенски услуги са извършени от жалбоподателя в качеството му на физическо лице и кои са в качеството му на ЕТ и управител на търговски дружества. В отговор куриерските дружества не са могли да индивидуализират информацията във вида, в който им е поискана от съда. От „Спиди“ са отговорили, че са открили товарителници, по които са записани някои от посочените данни, но нямат право да обработват допълнителни лични данни на потребителите. В резултат на изложеното изисканите от съда документи не са били представени от куриерските фирми в обема, обосноваващ размерите на установените с РА данъчни и осигурителни задължения. С оглед липсата на оригинални документи, въз основа на които са изготвени съответните таблици, достоверността на изображенията несъмнено е разколебана. При липса на категорично доказан доход от търговска дейност не е налице и осигурителен такъв, поради което правилно РА е отменен в цялост от първостепенния съд. Предвид всичко гореизложено, съдебното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора на ответната страна следва да се присъдят претендираните разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 766,94 евро /1500 лв./, платени в брой. Наведеното възражение за прекомерност е неоснователно, тъй като претендираният размер адвокатско възнаграждение не надхвърля определения минимум в Наредба №1/2004 г. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,