Решение № 1494 от 10.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6965/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР), чрез главен юрисконсулт Ненков, против Решение № 16536 от 14.05.2025г., постановено по адм. дело № 7469/2024 г. по описа на Административен съд София – град, с което е било отменено Решение на № Ж-569/06.07.2023г. на КЕВР и преписката е била върната на органа за ново произнасяне, съобразно дадените в мотивите на съдебното решение указания по тълкуването и прилагането на закона. С отмененото решение КЕВР прекратило административното производство по жалба на Агенция дипломатически имоти в страната ЕООД срещу Електроразпределителни мрежи Запад ЕАД и Електрохолд Продажби ЕАД. Касаторът излага доводи за неправилност като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде потвърден административният акт на Комисията, оспорен пред съда, като законосъобразен и обоснован. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. Ответната страна – Агенция дипломатически имоти в страната ЕООД, чрез пълномощника си юрисконсулт Огойски, взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - „Електрохолд продажби“ ЕАД, чрез пълномощника си юрисконсулт Иванова изразява становище за основателност на касационната жалба и неправилност на обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна – „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД не изразява становище. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност у обоснованост на обжалваното решение. Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд, Трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК, против съдебен акт, който засяга правния интерес на страната. Разгледана по същество, я намира за неоснователна. За да обоснове този извод съдебният състав намира за установено от фактическа страна следното: Делото пред първоинстанционния съд е било поставено повторно за разглеждане след като Върховният административен съд със свое Решение №8421/08.07.2024г., постановено по административно дело №865/2024г. по описа на съда е отменил предходнопостановеното Решение № 7808 от 14.12.2023 г., по адм. дело № 8229/2023 г. по описа на Административен съд София – град и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, съдържащи се в мотивите на цитирания съдебен акт. В краткост, съдът преценил, че първоинстанционният съд, вместо да изследва валидността и законосъобразността на оспорения административен акт се е опитал да разреши съществуващ между част от страните по административното производство гражданскоправен спор. Обърнал е внимание на това, че част от доказателствата, на които се е позовал първоинстанционният съд не са били надлежно събрани в съдебното производство. Производството пред Административен съд София-град се е развило по жалба на Агенция дипломатически имоти в страната ЕООД, срещу Решение № Ж-569 от 06.07.2023 г. на КЕВР, с което на основание чл. 22, ал. 1 и ал. 7 от Закона за енергетиката (ЗЕ) във вр. с чл. 147, ал. 1 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката (Наредба № 3) е прекратено административното производство, образувано по жалба вх. № Е-04-38-5 от 22.03.2023 г., подадена от Агенция „Дипломатически имоти в страната“ ЕООД, срещу „Електрохолд продажби“ ЕАД и „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД. За да постанови обжалваното решение съдът в изпълнение на указанията дадени в Решение №8421/08.07.2024г., постановено по административно дело №865/2024г. на ВАС e изискал и приел писмени доказателства от „Електрохолд продажби“, а именно: писмо от 03.12.2024 г., молба до частен съдебен изпълнител М. Б., молба от „ЧЕЗ Електро България“ АД до частен съдебен изпълнител относно постъпили суми по образуваното изпълнително дело, изпълнителен лист от 08.05.2019 г., Удостоверение за наличие или липса на задължения и обезпечителни мерки, фактури от 30.11.2017 г., 31.12.2017 г. и 31.01.2018 г. След преценка на доказателствената съвкупност съдебният състав е счел, че оспореният индивидуален административен акт - Решение № Ж-569/06.07.2023 г. на КЕВР, е издаден от компетентен орган в установената от закона форма и при спазване на процедурните правила, по изготвяне на предварителен доклад и провеждане на закрито заседание за приемане на процесното решение в съответствие с чл. 22, ал. 1, т. 2 от ЗЕ и чл.144 и сл. от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката (обн. в ДВ, бр. 33/05.04.2013 г.), Глава девета. В случая, изискванията на Наредбата – чл. 144 и сл. са спазени – изготвен е доклад и видно от извлечение от протокол № 217/06.07.2023 г. е проведено закрито заседание, на което е било прието процесното решение. По съществото на спора съдът е достигнал до извод, че вземанията на електроснабдителното дружество, макар да се отнасят до същата партида, касаят правоотношения с трето лице, различно от длъжника. Позовал се и на Тълкувателно решение № 4 от 29.01.2013 г. по т.д. № 4/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Преценил е повторно и наличието на предпоставки за кредитиране възражението за изтекла погасителна давност по отношение на – Агенция дипломатически имоти в страната ЕООД, поради което е отменил оспорения административен акт и е върнал преписката на КЕВР за ново произнасяне, при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона, съдържащи се в мотивите на съдебния акт. За да постанови оспорения резултат съдът приел за основателен довода на жалбоподателя, че липсват основания за отказ да бъде възстановено захранването на посочения обект, тъй като задълженията касаели друг краен потребител. Решението на административния съд е валидно, допустимо и правилно, макар по съображения, различни от изложените. Неоснователни са доводите на касатора за неправилност на първоинстанционното решение. Съгласно разпоредбата на чл. 123, ал. 1 от Закона за енергетиката доставчиците от последна инстанция, общественият доставчик, крайните снабдители, производителите и търговците на електрическа енергия имат право да преустановят временно снабдяването с електрическа енергия на крайните клиенти при неизпълнение на задължения по договора за продажба на електрическа енергия, включително при неизпълнение на задължението за своевременно заплащане на всички дължими суми във връзка със снабдяването с електрическа енергия, като съгласно чл. 124 ЗЕ, възстановяването на преноса на електрическа енергия за имота може да бъде извършено след отстраняване на причините, довели до преустановяването му. Идентична е разпоредбата и на чл.42, ал.1 от отменената, но действала към момента на възникване на задължението НАРЕДБА № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи(отм.). От посочените разпоредби става ясно, че задълженията между доставчици и потребители са договорни, като временното преустановяване подаването на електроенергия е предвидено като форма на специална принудителна мярка с обезпечителни функции, която трябва да гарантира изпълнението на всички задължения на клиента по съответния договор. При анализа на съдържанието на посочените норми съдът достига до извод, че те регламентират само временно преустановяване снабдяването с електрическа енергия на клиента, страна по договора, а не на конкретен обект, предмет на същия. Това означава, че от съществено значение за преценката дали преустановяването на подаване на електроенергия е законосъобразно, се явява обстоятелството, дали забавата за изпълнение на задължение касае един и същ или различни договори. Когато предмет на задължението е един и същи обект, макар и обозначен с идентичен клиентски номер, забавата на каква да е сума или друго задължение по предходен договор, не може да повлияе на облигационните задължения на страните по последващ договор със същия предмет, с цел обезпечаване на изпълнението на предходния. С подписване на нов договор, макар и за същия обект, тази възможност се преустановява. В този смисъл, за да достигне до правилни и обосновани изводи в своето решение, КЕВР на първо място е следвало да установи дали неизплатените задължения и отказа за възстановяване на електроснабдяването касаят един и същи договор, ирелевантно дали касае един и същ клиентски номер. В конкретния случай спорът касае неплатено задължение по Фактури с № № 0232822010/30.11.2017г., 0234476487/31.12.2017г. и 0236137564/31.01.2018г. Издадените фактури не съдържат информация за договорното правоотношение, чийто предмет е обект с клиентски № 310212230270. По тази причина от същите органът е бил в невъзможност да установи, дали жалбоподателят се явява страна по същия или не. На следващо място, следва да бъде отбелязано и това, че прекъсването на електричеството представлява една временна мярка, обезпечаваща изпълнението на задължения на клиента, възникнали от конкретен договор. В тази връзка, макар в конкретния случай да не става ясно това, дали се касае все за едно и също договорно правоотношение или за две отделни такива – едно, сключено с М. Ц. и последващо, сключено с дружеството-жалбоподател, то от събраните доказателства е видно, че за вземането си Електрохолд Продажби ЕАД е било снабдено с изпълнителен титул, поради което следва да бъде прието, че обезпечителното действие на мярката е постигнало своя ефект, поради което всеки последващ отказ да бъде възстановено снабдяването с електроенергия по действащия договор се явява незаконосъобразно. На последно място, за пълнота на изложението следва да бъде посочено, че позоваването на института на солидарната отговорност и на изтеклата давност, като такива на материалното право винаги касаят конкретно договорно отношение. В настоящия случай, то не може да бъде установено нито от Заявление за предоставяне на услуги №12.04736741/11.08.2022г., нито от Декларация на Агенция дипломатически имоти в страната ЕООД от 06.12.2013г. или от друго от доказателствата по делото. С оглед изложеното, обжалваното съдебно решение на АССГ се явява правилно, макар и по съображения, различни от изложените в мотивите на решението, поради което следва да се остави в сила, като при повторното разглеждане на административната преписка КЕВР следва да вземе предвид указанията по приложение на закона, дадени с настоящия съдебен акт. С оглед изхода на спора, направеното искане за присъждане на претендираните от касатора разноски, не следва да бъде уважено. Разноски следва да бъдат присъдени в полза на ответната страна в размер от 200,00 лева. Същите съобразно разпоредбата на чл.12 от Закона за Въвеждане на еврото в Република България, следва да бъдат превалутирани, като числовата стойност в левове се раздели на пълната числова стойност на официалния валутен курс, изразен с шест цифри с всичките пет знака след десетичната запетая, а закръгляването се извърши по реда на чл.13 от същия нормативен акт. В този случай равностойността на 200,00 лева в евро възлиза на 102,28 (сто и две евро) и 28 е.ц. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, Трето отделение