Решение № 2107 от 24.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 678/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Г., гражданин на Иран срещу Решение № 40070 от 01.12.2025 г. по адм. дело № 8453/2025 г. на Административен съд София-град. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3, пр. 1 АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново за отмяна на административния акт. Ответникът по касационната жалба - председателят на Държавната агенция за бежанците (ДАБ), чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е Решение № 4020 от 10.07.2025 г. на председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2, вр. чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4, вр. чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на Д. Г., гражданин на Иран. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че жалбоподателят е подал молба за предоставяне на международна закрила вх. № ПМЗ-ВР-1073/16.04.2025 г. пред ДАБ. По подадената молба е проведена процедура по 63а ЗУБ, в резултат на която административният орган е достигнал до правилен извод, че за жалбоподателя не са налице основанията за предоставяне на статут на бежанец. Жалбоподателят посочва, че той е бежанец от политическата обстановка в Иран - като кюрд и помагач на кюрдска националистическа организация (PJAK), обявена от режима в Иран за терористична. Напуснал Иран през Турция, където останал два дни. Посочва, че влязъл в България незаконно, за да се насочи към Румъния и оттам към Белгия. Твърди, че като помагач на кюрдска националистическа организация, която се бори за правата на кюрдите в Иран, срещу него имало издадена заповед за арест в страната му на произход, но никога не я бил виждал, доколкото това станало след като напуснал Иран. За заповедта разбрал от разговор със семейството си, което било в Иран. Според съда при липсата на каквито и да било други доказателства този факт остава недоказан по делото, поради което правилно административният орган стига до извод за неоснователност на молбата за предоставяне на статут на бежанец. Правилно също така според съда с обжалвания административен акт е прието, че в държавата на произход не съществува вътрешен или международен въоръжен конфликт на цялата й територия. Положението в страната следва да се оцени като несигурно и напрегнато, но то не следва да се оценява като повсеместно и безогледно насилие. Инцидентите не са от естество да предизвикат масов ефект. Следователно не са налице и основанията за предоставяне на хуманитарен статут. Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон. След постановяване на обжалвания съдебен акт е налице съществена промяна в обществено-политическото положение в Ислямска Република Иран. В хода на образуваното касационно производство от пълномощника на ответника е представена нова справка вх. № МЦ-02-31/30.01.2026 г. относно обществено-политическото положение в Иран, която е приета като писмено доказателство по делото. Според тази справка ситуацията в страната остава напрегната и се характеризира с противоречиви доклади. Оценките за броя на смъртните случаи и арестите варират значително: на 18 януари 2026 г. правителствен представител заявява, че най-малко 5 000 души са били убити в протестите, включително 500 служители на реда. Твърди се, че някои от най-сериозните сблъсъци и повечето смъртни случаи са станали в райони с кюрдско мнозинство. Американска организация за правата на човека изчислява 3 919 смъртни случая (към 18 януари 2026 г.) и заявява, че 8 949 други смъртни случая все още се разследват. Според допълнителни съобщения от 18 януари 2026 г. ирански лекари от осем големи очни клиники и 16 спешни отделения в цялата страна, които комуникират с външния свят чрез сателитната мрежа Starlink, казват, че около 16 500 демонстранти са били убити, а приблизително 330 000 са ранени. В доклади на организации за правата на човека се съдържат данни за натиск и върху семействата на жертвите. Според някои от съобщенията семействата на жертвите са принуждавани да провеждат нощни погребения, а в някои случаи членове на семействата съобщават, че освобождаването на телата на близките им е обусловено от подписването на писмени декларации за ангажираност или приемане на официалната версия на събитията. В Резолюция на Европейския парламент от 22.01.2026 г. (2026/2565(RSP)) се приема, че иранските сили за сигурност са извършили „брутални репресии“ срещу протестиращите в Иран и тези действия представляват „сериозни нарушения на международното право в областта на правата на човека“. В същата резолюция се отбелязва също така, че „иранските органи публично заплашиха да продължат да потушават протестите и строго да наказват участниците в тях“, т.е. не се установява прекратяване на цикъла на насилие. Съществената промяна в обществено-политическото положение в страната на произход налага нова проверка и обсъждане на обстоятелствата, относими към търсената закрила по чл. 8 и 9 ЗУБ. Тъй като чл. 75, ал. 1 ЗУБ урежда специална компетентност на административния орган в производството по предоставяне на международна закрила и естеството на административния акт не позволява съдът да реши въпроса по същество, съдът следва да отмени административния акт и да изпрати преписката на съответния компетентен административен орган за ново произнасяне. По изложените съображения решението на съда, както и административният акт следва да бъдат отменени, а преписката изпратена на административния орган за ново произнасяне след обсъждане на актуалното обществено-политическото положение в страната. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 и чл. 173, ал. 2 във връзка с чл. 228 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение