Определение № 4470 от 21.09.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1620/2026 г.

С определение №4019 от 24.07.2026 г. по реда на чл.288 ГПК е допуснато касационно обжалване на решение №6753 от 07.11.2025 г. по в.гр.д. № 7362/2025 г. на Софийския градски съд. Със същото определение е указано на жалбоподателя 54-то Средно училище „Свети Иван Рилски“, [населено място], в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 178.68 евро, като в противен случай касационната жалба ще бъде върната. Съобщението е получено на 07.08.2026 г. и държавната такса не е внесена в указания срок. Ето защо производството по делото трябва да бъде прекратено относно касационната жалба. Съобразно изхода на спора в тази част на ответника по касационната жалба трябва да бъдат присъдени 485.73 евро деловодни разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. С определение №4019 от 24.07.2026 г. производството по ч.гр.д. № 1619/2026 г. по описа на ВКС, ІІІ г.о., образувано по подадената от 54-то Средно училище „Свети Иван Рилски“ частна жалба вх. № 17077 от 09.02.2026 г. срещу постановеното по реда на чл. 248 ГПК определение от 16.01.2026г. за изменение на въззивното решение в частта му за разноските, е присъединено за общо разглеждане с настоящото дело. Ето защо съдът трябва да се произнесе по частна жалба вх. №17077 от 09.02.2026 г. Частната жалба на 54-то Средно училище „Свети Иван Рилски“, [населено място], чрез адвокат Д. Ц., е срещу определение от 16.01.2026 г. по гр.д. № 7362/2025 г. на Софийския градски съд, с което по реда на чл.248 ГПК е отхвърлена молбата му за изменение на решение № 6753 от 07.11.2025 г. по в.гр.д. № 7362/2025 г. на Софийския градски съд в частта му за разноските. С обжалваното определение е прието, че присъденото адвокатско възнаграждение от 950 лв. не е прекомерно. Жалбоподателят излага доводи за прекомерност на така присъденото възнаграждение на процесуалния представител на ответника по въззивната жалба. Ответникът Б. В. Д., [населено място], чрез процесуалния представител адвокат В. Т., оспорва частната жалба. Частната жалба е допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Производството по чл. 248 ГПК за изменение на въззивното решение е инициирано с твърдения за прекомерност на адвокатския хонорар на ответната страна. Въззивният съд е взел предвид обема и съдържанието на разглежданите правни въпроси, както и извършените процесуални действия по делото пред въззивната инстанция. Направен е извод, че развилото се производство се отличава с фактическа и правна сложност и предвид положените усилия и обема на работа при изготвянето на отговора на въззивната жалба, заплатеното от ответника по въззивната жалба адвокатско възнаграждение не е прекомерно. Освен това заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 1 600 лв. на адвоката на насрещната страна е почти двойно по-голямо. Настоящият съдебен състав намира обжалваното определение за правилно. Основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. Видно от преписката по делото, същото е значително по обем. Както въззивната жалба, така и депозираният отговор, са със значителен обем и съдържат множество твърдения по фактите, както и по представените в хода на цялото производство доказателства. С оглед задължителния характер на даденото от СЕС с решение от 25.01.2024 г. по дело №С-432/22 тълкуване на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, определените с Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа не са задължителни за съда. Посочените там размери на адвокатски възнаграждения могат да служат единствено като ориентир, но без да са обвързващи за съда. Тези размери подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Ето защо частната жалба е неоснователна. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на III г. о.