Определение № 207 от 08.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3058/2015 г.

Производството е по чл.282 ГПК. Постъпила е молба за отмяна, вх.№1031603/02.4.2015 г., подадена от адв. Н. Н. – процесуален представител на Н. Л. С. от [населено място], на влязло в сила решение №1611/09.3.2015 г. по гр.д.№17539/2014 г. по описа на Софийския градски съд, АО, ІІІ-Б състав, с което е потвърдено решение №І-41-94/16.9.2014 г. по гр.д.№14122/2013 г. по описа на Софийския районен съд, І ГО, 41 състав, с което молителят е осъден да заплати на Г. И. И. от [населено място] сумата 2500 лева, на основание чл.45 ЗЗД. Ведно с молбата за отмяна е постъпила и молба, вх.№6245/28.5.2015 г., от молителя за спиране изпълнението на влязлото в сила въззивно решение, на основание чл.309, ал.1, изречение второ ГПК. Съгласно визираната норма спирането на влязло в сила решение по глава ХХІV от ГПК се извършва при условията на чл282, ал.ал.2-6 ГПК. В случая се касае до спиране на изпълнение на решение за парично вземане, което съгласно чл.282, ал.2, т.1 ГПК изисква внасяне на сумата, за която молителят е осъден. С разпореждане от 05.6.2015 г. на молителя е указано да представи документ за внесено обезпечение в размер на 2500 лева, по смисъла на чл.309, ал.1 ГПК, което е изпълнено с депозиране на молба, вх.№6615/05.6.2015 г. с приложено платежно нареждане/вносна бележка от 05.6.2015 г. Предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,