Решение № 10683 от 14.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12061/2014 г.

Решение № 10683 от 14.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12061/2014 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Мирослав Петров Комитски от град Враца против решение № 390/7.08.2014 г., постановено по адм. дело № 270/2014 г. по описа на Административен съд Враца. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на първоинстанционното решение, като необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс. Иска се отмяна на обжалваното решение. Ответникът - директорът на Областна дирекция "Земеделие"- град Враца, чрез процесуалния си представител е депозирал писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на първоинстанционното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение АС Враца е отхвърлил жалбата на Мирослав Петров Комитски срещу заповед № ЧР-06-22/14.03.2014 г. на директора на Областна дирекция "Земеделие" /ОДЗ/ - Враца, с която служебното му правоотношение е прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) - поради съкращаване на длъжността. Съдът е приел, че същата е издадена от компетентен орган, в предписаната форма, в съответствие с административнопроизводствените правила, материалния закон и целта на закона, които водят до законосъобразност на административния акт и обосновават отхвърляне на жалбата. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно. За да се приеме, че условията на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, посочен като правно основание за издаване на акта, са изпълнени следва да се установи, че длъжността заемана от жалбоподателя е премахната като нормативно установена позиция и система от функции (чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията) или е намален броят на служителите, които са ангажирани с нейното изпълнение. В случая е установено, че жалбоподателя е заемал длъжността "главен експерт" с III младши ранг, в дирекция "Административно-правна, финансово-стопанска дейност и човешки ресурси" в Областна дирекция "Земеделие" Враца. С обжалваната заповед директорът на ОДЗ Враца е прекратил служебното му правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл - поради съкращаване на длъжността. Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочено утвърдено длъжностно разписание, в сила от 13.03.2014 г. С новото длъжностно разписание, в сила от 13.03.2014 г. съществуващите две щатни бройки в посочената дирекция за длъжността "главен експерт" са съкратени. При така обсъдените доказателства, следва да бъдат споделени правните изводи на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспорената пред него заповед. В кръга на притежаваната компетентност на административния орган е правото му да извършва промени и реорганизации в управляваната от него администрация с оглед оптимизиране на дейността й, при съобразяване с приетата структура и нормативноопределената численост на служителите. Съобразно предоставените му правомощия с разпоредбата на чл. 2, ал. 3 от ЗДСл, органът по назначаването разполага с възможността да внесе промяна в структурата на отделните звена и съответно във вида и броя на длъжностите, заемани от държавни служители, при която да бъдат съкратени едни и открити други длъжности. При осъществяване на промени в структурата и в организацията на работа в администрацията, административният орган действа в условията на оперативна самостоятелност, която не подлежи на съдебен контрол. Обективирането на това волеизявление в случая е изразено в утвърденото длъжностно разписание, в сила от 13.03.2014 г., въз основа на което е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателя. Релевантното обстоятелство е наличието или липсата на конкретна длъжност като единство от нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика. Когато органът по назначаването твърди, че една длъжност е съкратена по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, трябва да докаже, че тази длъжност вече не фигурира и като наименование /нормативно определена позиция/ в длъжностното разписание на съответната администрация, и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. И двете изисквания следва да бъдат установени кумулативно. По отношение на заеманата от жалбоподателя длъжност се установява наличието и на двете кумулативни предпоставки. С приемането на новото длъжностно разписание в сила от 13.03.2014 г. е извършена структурна промяна в Областна дирекция "Земеделие" Враца, като числеността на администрацията е запазена на 74 щатни бройки. Съгласно старото длъжностно разписание, в сила от 31.07.2012 г. в Дирекция "Административно-правна, финансово-стопанска дейност и човешки ресурси" щатните бройки са били 7, от които 2 за длъжността главен експерт; в Главна дирекция "Аграрно развитие" щатните бройки са били 13, от които 4 щ. бр. за длъжноста "главен експерт". По новото длъжностно разписание в Дирекция "Административно-правна, финансово-стопанска дейност и човешки ресурси" щатните бройки са намалени на 6, като липсва длъжността "главен експерт". В Главна дирекция "Аграрно развитие" щатните бройки са 14, 5 от които са за длъжност "главен експерт". Следователно е налице първото кумулативно изискване: длъжността на жалбоподателя не фигурира като нормативно определена позиция в утвърденото ново длъжностно разписание. При сравнение на длъжностните характеристики на длъжността на жалбоподателя и тези за длъжността "главен експерт" в Главна дирекция "Аграрно развитие" съдът е установил, че функциите, задачите и задълженията в двете дирекции се различават. Преките задължения на жалбоподателя са били свързани с осъществяване на функции във финансово-стопанската и счетоводна дейност, докато в Главна дирекция "Аграрно развитие" преките задължения за длъжноста, изпълнявана от новата щатна бройка за "главен експерт" са свързани с контролиране на регистрацията на сключени договори за аренда, изготвяне на анекси към тези договори, тежести върху имотите и др. С оглед на това не може да се подкрепи твърдението, че е налице механично прехвърляне на длъжността на жалбоподателя в друга дирекция. Поради това е налице и второто изискване за реално съкращаване на длъжността, а именно, тя не фигурира като система от функции, задължения и изисквания. Намаляването на броя на служителите, изпълняващи една и съща длъжност дава право на органа по назначаването да прекрати служебното правоотношение с избран от него служител, като в случая е налице хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Това е въпрос по целесъобразност, възложен за решаване на ръководителя на звеното и при условията на неговата оперативна самостоятелност, свързан с преценката за възможно най-правилното разпределяне на задълженията. Ако в даден момент изпълнението на една задача изисква възлагането й на определен брой служители, ще има "съкращаване на длъжността" и тогава, когато същата задача започне да се изпълнява от намален брой служители, или от други длъжности по длъжностното разписание. Не може да се приеме за незаконосъобразност на заповедта липсата на подбор между служителите, тъй като Законът за държавния служител не въвежда такова изискване към органа по назначаването. В случая липсва законово задължение за подбор между служителите, които изпълняват длъжността, чиито бройки са намалени, както и на въведени в закона или утвърдени от органа правила и критерии в тази насока. Налице е реално намаляване на щата за посочената длъжност в рамките на структурата на дирекцията, като посоченото правно основание е такова, при което органът не е длъжен да посочи защо се съкращава длъжността, заемана от конкретния държавен служител. Не подлежи на съдебен контрол въпросът дали действително е целесъобразно съкращението. То е налице и е извършено по законоустановения ред, от компетентния орган, при наличие на законово основание. В конкретният случай съобразно установената по делото фактическа обстановка действително е налице формалното правно основание по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител за прекратяване на служебното правоотношение с Мирослав Петров Комитски поради "съкращаване на длъжността". След като по несъмнен начин по делото е установено, че спрямо жалбоподателя е осъществен фактическият състав на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, то оспорената заповед е законосъобразна и съответна и на целта на закона. Обжалваното решение е обосновано. Изводите на съда за незаконосъобразност на оспорената заповед се подкрепят от всички събрани по делото доказателства. При постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът правилно е разпределил доказателствената тежест между страните, обсъдил е доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, проверил е законосъобразността на заповедта на всички основания по чл. 146 от АПК и е изпълнил задължението си по чл. 168, ал. 1 от АПК. С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора пред касационната инстанция и направеното искане от ответника за присъждане на разноски, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника 200 лева юрисконсултско възнаграждение за процесуалния му представител на основание чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение