Определение № 512 от 19.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 250/2026 г.

Производството е по чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.216а и чл.204, ал.1 от Закона за обществените поръчки (ЗОП). Образувано е по частна жалба на "Равнако" ООД със седалище в град София против определение № 1173 от 04.12.2025 г. на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК, Комисията) по преписка вх. № КЗК-989/2025 г., с което е оставено без уважение искането на дружеството за налагане на временна мярка „спиране на процедурата“ по отношение на обществена поръчка с предмет „Доставка на нова специализирана апаратура - ангиографска система за нуждите на отделението по инвазивна кардиология" във "Втора многопрофилна болница за активно лечение – София" ЕАД", УИН 00486-2025-0009 в ЦАИС ЕОП. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон, процесуалните правила и необоснованост. Поради това се претендира за неговата отмяна и за налагане на временна мярка спиране на процедурата за възлагане на обществената поръчка. Претендират се разноски. Ответникът – изпълнителен директор на "Втора многопрофилна болница за активно лечение – София" оспорва частната жалба. В представеното писмено становище излага подробни доводи за законосъобразност на определението на КЗК. След преценка на доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока, визиран в чл.216а, ал.1 от ЗОП. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение Комисията за защита на конкуренцията е оставила без уважение искането на "Равнако" ООД за налагане на временна мярка „спиране на процедурата“ за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Доставка на нова специализирана апаратура - ангиографска система за нуждите на отделението по инвазивна кардиология" във "Втора многопрофилна болница за активно лечение – София" ЕАД". Изложените от дружеството основания за налагане на мярката са свързани с превес на обществения интерес възлагането на поръчката, касаеща медицинско оборудване, да бъде сторено след провеждането на законосъобразна процедура. Според жалбоподателя поставените от възложителя условия са неясни и противоречиви, а същевременно техническата спецификация насочва към конкретен модел продукти на определен производител, поради което обективно ограничават конкуренцията и препятстват участието на стопанските субекти в процедурата в противоречие с основните принципи на ЗОП, разписани в чл.2, ал.1 от ЗОП. КЗК е приела, че искането за налагане на временна мярка по чл.203, ал.1 от ЗОП е неоснователно, поради което го е оставила без уважение. За да достигне до този извод, КЗК е преценила, че с оглед предмета на процесната обществена поръчка, нейното провеждане и съответно сключването на договор с определения изпълнител е от съществено значение както за възложителя, така и за обществото като цяло, а евентуалното спиране на процедурата би оказало положителен ефект единствено по отношение на индивидуалните икономически интереси на жалбоподателя. КЗК е разгледала главния аргумент, обосноваващ искането на жалбоподателя за налагане на временната мярка, а именно необходимостта от провеждане на законосъобразна процедура, но е посочила, че на този етап от производството преценката за изначално и съществено опорочаване на процедурата и незаконосъобразност на решението за откриването й, е недопустима. Поради това е приела, че този аргумент не може да послужи като основание за спиране на конкретната обжалвана процедура. При извършената преценка на възможните последици от налагането на временната мярка върху всички интереси, които биха могли да бъдат засегнати, КЗК е приела, че спирането на процедурата би оказало негативно въздействие върху възложителя и върху обществото като цяло с оглед специфичния предмет на обжалваната поръчка- доставка на медицинско оборудване. Поради това КЗК е преценила, че следва да се даде приоритет на интересите на възложителя, които съвпадат с интересите на обществото, а не на икономическия интерес на жалбоподателя. В тази връзка КЗК е приела, че случаят попада в хипотезата на чл.204, ал.3 от ЗОП, тъй като от спирането на процедурата ще настъпят значително по-големи вреди за засегнатите страни - възложител и обществото като цяло, които превишават ползата от нейното налагане. Комисията е счела, че интересите на жалбоподателя няма да бъдат нарушени с оглед на забраната за сключване на договор с определения изпълнител до влизане в сила на всички решения по процедурата, установена в чл.112, ал.8 от ЗОП. Съдът намира, че определението на КЗК е правилно и при постановяването му не са осъществени нарушения, изискващи отмяната му. По силата на чл.203 от ЗОП, жалбата срещу решение на възложителя с изключение на жалба срещу решението за определяне на изпълнител, не спира процедурата, освен когато е поискана такава временна мярка. Тази законодателна уредба води до извод, че общественият интерес изисква продължаване на процедурата и тя може да бъде спряна само по изключение - при мотивирано искане на жалбоподателя и съответствие с изискванията на чл.204, ал.2 от ЗОП. Искането за налагане на временна мярка спиране на процедурата, направено с жалбата срещу решението за откриване на процедурата (стр.12 от жалбата до КЗК) е обосновано от жалбоподателя с обстоятелството, че заложените от възложителя условия относно оценка на офертите са неясни и противоречиви, а поставените технически изисквания насочват към определен доставчик. Противно на изложеното в частната жалба, в определението на КЗК са изложени подробни мотиви, отразяващи извършения от комисията анализ на твърденията на жалбоподателя. Освен това при постановяване на обжалваното определение КЗК се е съобразила с изискванията на чл.204, ал.2 от ЗОП и е обсъдила възможните последици от налагането на временна мярка за всички интереси, които могат да се увредят, включително за обществения интерес. Съдът споделя изцяло направените от КЗК изводи, че изложените от жалбоподателя обстоятелства не водят до извод за увреждане на неговите интереси в степен, противопоставима на интересите на възложителя и обществото. Съдът споделя изцяло изводите на КЗК за неоснователност на искането за налагане на временна мярка „спиране на процедурата“. В конкретната хипотеза е обжалвано решение за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет доставка на медицинско оборудване. Комисията правилно е съобразила обстоятелството, че доставката на ново и съвременно медицинско оборудване е от изключителен интерес на нуждаещите се от медицинска помощ пациенти, които трябва да бъдат диагностицирани посредством това оборудване. С оглед на залегналите в Закона за здравето принципи, опазването на здравето на гражданите като състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие е национален приоритет и се гарантира от държавата чрез осигуряване на достъпна и качествена здравна помощ. Съответно налагането на временната мярка ще доведе до нарушаване на тези принципи и ще препятства основното право на достъпна медицинска помощ в областта на кардиологията. Поради това несъмнено интересът на възложителя, но и на обществото като цяло изисква продължаване на процедурата за доставка на медицинското оборудване, които ще позволят навременната диагностика и лечение на пациентите. Изложените в частната жалба оплаквания отново касаят допуснати от възложителя нарушения при откриването на процедурата и представляват оплаквания по същество срещу обжалвания акт на възложителя, а към настоящия момент и в настоящото производство обсъждането им е недопустимо. Ето защо съдът счита, че Комисията е достигнала до правилен извод, че са налице предпоставките по чл.204, ал.3 от ЗОП и спирането на процедурата ще доведе до значително по-големи вреди от ползата от налагане на временната мярка. Освен това правилен е изводът на КЗК, че неналагането на временната мярка не би могло да увреди интересите на жалбоподателя, доколкото чл.112, ал.8 от ЗОП поставя забрана за сключване на договор с избрания изпълнител преди влизане в сила на всички решения по процедурата. По изложените съображения съдът намира, че обжалваното определение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл.216а, ал.1 от ЗОП, Върховният административен съд, четвърто отделение,