Определение № 4109 от 15.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3131/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1 от Административно процесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба на „Рибуто“ ООД, представлявано от управителя А. Р. Р. срещу Определение № 718/20.01.2026г. постановено от Административен съд Варна (АС-Варна) по адм. дело № 2919/2025г. С обжалваното определение е оставена без разглеждане жалбата на „Рибуто“ ООД срещу т. 1 от Заповед № РД-122/05.03.2025г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) и е прекратено производството по адм. дело № 2919/2025г. по описа на АС-Варна. Частният жалбоподател въвежда твърдения за нарушение на процесуалните правила и на материалният закон. По същество се твърди, че решаващият съд е изградил изводите си въз основа на разписка за доставяне на пощенска пратка от 28.03.2025г. без да бъде безспорно установено, че същата е съдържала съобщение за изготвяне на процесната заповед или самата Заповед № РД-122/05.03.2025г. Сочи се, че единственото доказано връчване е електронното получаване на заповедта на 20.11.2025г. Моли за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Частният жалбоподател се представлява от адв. Д. Димитров. Ответната страна, изпълнителен директор на ИАРА, намира за неоснователна частната жалба и за правилно обжалваното определение на съда, съобразено с доказателствата по делото. Ответната страна се представлява от юрк. Василева. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в законоустановения преклузивен срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от частния жалбоподател основания за отмяната му. Съдът е установил вярно фактическите обстоятелства и правилно е приложил релевантните правни норми. Не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, събрал относимите към спора доказателства и не е допуснал нарушения при анализа им. Пред АС-Варна е била оспорена т. 1 от Заповед № РД-122/05.03.2025г. на изпълнителния директор на ИАРА от „Рибуто“ ООД, по повод на което било образувано адм. дело № 2919/2025г. За да остави без разглеждане жалбата на дружеството съдът установил, че оспорената заповед е била съобщена на „Рибуто“ ООД на 28.03.2025г., предвид което срока за оспорване е изтекъл на 11.04.2025г. Жалбата била депозирана пред АС-Варна на 02.12.2025г., поради което съдът приел, че същата е просрочена и недопустима за разглеждане, съгласно чл. 159, т. 5 от АПК. Твърдението на представителя на дружеството за това, че Заповед № РД-122/05.03.2025г. е била връчена на 20.11.2025г. съдът квалифицирал като невярно предвид доказателствата по делото. Изводите на първоинстанционния съд се споделят изцяло. Съгласно чл. 149, ал. 1 от АПК административните актове, каквато е процесната заповед, могат да се оспорят в 14-дневен срок от съобщаването им. Административнопроцесуалният кодекс указва реда за съобщаване на административните актове и това са предписанията на чл. 61, ал. 1 във вр. с чл. 18а от АПК, т.е. кой, на кого, къде и как дължи съобщаване (връчване). Установяването на спазване на правилата за съобщаване е гаранция за законосъобразност на проведената процедура и знание (информираност) на адресата на съобщението за неговото съдържание. В конкретния случай се касае за връчване на административен акт, постановен в рамките на административно производство, което връчване се осъществява от административен орган и за което е налице уредба в АПК – чл. 18а, ал. 8, т. 1, ал. 9 и ал. 10 от АПК. За начина на физическото връчване (връчител) на съобщението за издаден административен акт законодателят е предвидил редица възможности, включително ползването на лицензирани пощенски оператори (чл. 18а, ал. 8 във вр. с ал. 1 АПК). От данните по делото се установява, че Заповед № РД-122/05.03.2025г. е била съобщена посредством Български пощи АД на 28.03.2025г., видно от известие за доставяне бар код ИД PS 800 2QUUMQ H. Същото е доставено на адреса на седалището на дружеството – гр. Варна, [улица] и получено от управителя А. Р. лично, видно от отбелязването. В приложеното към административната преписка копие на известието за доставяне е видно отбелязването от кого е изпратено и съдържанието на съобщението, а именно Заповед № РД-122/05.03.2025г. Дали управителят и настоящ частен жалбоподател се е запознал със съдържанието на така полученото съобщение в случая е ирелевантно. Процесуалните закони - АПК и ГПК, въвеждат изискване само за редовно съобщаване, а не за изрично запознаване със съдържанието на акта. Последното зависи изцяло от волята на адресата на съобщението. Редовното съобщаване (връчване) презюмира знание на съдържанието на издаденият акт, а от там и процесуалните последици от предприетите действия или бездействия, във връзка с това съобщаване. В този смисъл неоснователни са възраженията на частния жалбоподател за тежестта на доказване на надлежното връчване, а от там и неправилността на прекратителното определяне на съда. Необходимо и достатъчно е административният орган да докаже, че Заповед № РД-122/05.03.2025г. или съобщение, че е издадена, е доставена на представителя на дружеството. И обратното, при установено редовно съобщаване за издадения административен акт, в тежест на жалбоподателя е да докаже, че административният акт му е нередовно връчен. Последното не е направено нито пред първоинстанционния съд, нито пред касационната инстанция. Страните не претендират разноски Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,