Определение № 347 от 12.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2645/2014 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Обжалвано е определение от 21.02.2014г. по гр.д.№892/2014г., ІV г.о. на ВКС, с което е оставена без разглеждане молба за отмяна на К. Г. А. на влязло в сила решение по гр.д.№2414/2009г. на ОС Варна. Жалбоподателят К. Г. А. моли да бъде отменено определението на ВКС и молбата му за отмяна да бъде разгледана по същество. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: Частната жалба е неоснователна. С атакуваното определение ВКС е оставил без разглеждане молба за отмяна на К. Г. А. на влязло в сила решение по гр.д.№2414/2009г. на ОС Варна. Съдът е изложил съображения за това, че молителят е узнал за решението, чиято отмяна претендира най-късно на 15.06.2011г., а представеното като ново писмено доказателство се е намирало в негово държане още преди започване на делото, приключило с постановяване на атакуваното решение. Съдът е счел, че след като молителят е подал молбата в съда на 20.08.2013г., то това е далеч след изтичането на предвидения в чл.305, ал.1, т.1 и 3 ГПК срок, в който е следвало да извърши това процесуално действие. При тези данни Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че обжалваното определение е правилно. Подаването на молбата за отмяна, подадена на основание чл.303, ал.1, т.1 и 3 ГПК, в предвидения от закона в тримесечен срок от откриване на новите доказателства и от узнаване на решението - чл.305, ал.1, т.1 и 3 ГПК, е абсолютна процесуална предпоставка, за да може същата да бъде разгледана по същество от настоящата инстанция. В случая в обжалваното определение съдът правилно е приел, че обжалваното решение е влязло в сила на 15.06.2010г., датата на която е обявено определението по чл.288 ГПК, към който момент следва да се приеме, че молителят най-късно е узнал за решението, а представеното като ново доказателство удостоверение от съдебния изпълнител е било в негово държане още преди образуване на исковото производство, приключило с влязлото в сила решение, чиято отмяна се претендира. Ето защо при липсата на подадена молба в предвидения от закона срок, т.е. до 15.09.2010г., а едва на 20.08.2013г., същата правилно е оставена без разглеждане с обжалваното определение като недопустима на основание чл.307, ал.1 ГПК. Предвид изложените съображения, съдът