Определение № 2609 от 19.09.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2827/2023 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 25016614/18.04.2023 г. на О. С. С. за отмяна на влязло в сила решение № 374/23.01.2023 г. по в. гр. д. № 5546/2022 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение № 20003070/12.01.2022 г. по гр. д. № 38062/2020 г. на Софийския районен съд. Твърди се с молбата и уточнението към нея с вх.№ 25021400/22.05.2023 г., наличието на основания за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 и т. 4 ГПК. Молителят твърди, че с решение № 188941/09.08.2019 г. по гр. д. № 32431/2017 г. на Софийския районен съд е отхвърлен предявеният от И. Д. М. против него иск по чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер на 3000 лв. за неимуществени вреди от нанесен й от С. побой на 12.02.2015 г. в 15,35 ч. Според него с това решение, като е отхвърлен иска на М. срещу него, е установена неистинността на твърденията на Л. Л. Д., изложени в официално писмо от 30.03.2016 г. до обществения посредник на Столична община и до председателя на постоянната комисия за връзки с гражданското общество, предотвратяване и установяване на конфликт на интереси /ПКВГОПУКИ/ към Столичния общински съвет. Именно на база това писмо от Л. Д. от 30.03.2016 г. О. С. е предявил иск с основание чл.45 ЗЗД по следващо по време дело с № 38062/2020 г. на СРС, 150 състав, за заплащане на сумата 2000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от молителя неимуществени вреди, в резултат на противоправно поведение на ответника, изразяващо се в разгласяване на позорящи ищеца обстоятелства, изложени с писмото от 30.03.2016 г. С решението по това дело искът е бил отхвърлен, въззивният съд го е потвърдил с решение по в.гр.д.№ 5546/2022 г. на СГС, ГК, ІІІ-Б състав, и тези решения са предмет на настоящата молба за отмяна. Молителят С. твърди, че като е отхвърлен искът на И. М. срещу него с решение № 188941/09.08.2019 г. по гр. д. № 32431/2017 г. на СРС, е призната неистиността на вменените му от ответника Д. с писмото от 30.03.2016 г. противоправни деяния, същото това решение признавало по надлежен ред неистиността на това писмо-документ, поради което е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, а между решенията по двете дела съществувало и противоречие, доколкото с писмото си ответникът Д. се разкривал като съучастник на М. да заведе дело срещу него ( по което дело искът на М. е отхвърлен), което обосновавало приложението на чл. 303, ал. 1 т. 4 ГПК. Излагат се с молбата за отмяна и доводи за неправилност на решението, чиято отмяна се иска. Подаден е отговор по молбата от насрещната страна Л. Л. Д., действащ чрез процесуалният си представител адв. Р. Н., с който се оспорва основателността на молбата за отмяна. При проверка допустимостта на молбата за отмяна на влязло в сила решение, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното: Молбата за отмяна, макар и подадена в срока по чл.305, ал.1, т.2 и т.5 ГПК и от надлежна страна, не обуславя извод за наличие на сочените от молителя предпоставки за допускане до разглеждане. Основанията за отмяна на влязло в сила решение са изчерпателно изброени в закона. Твърденията в молбата за отмяна следва да са ясни и да обосновават предпоставките на наведените основания по чл. 303, ал. 1 или чл. 304 ГПК, за да може да се квалифицира искането за отмяна, както е изяснено с Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС. Изложените от молителя С. твърдения и обстоятелства, отнесени към сочените от него правни основания по чл.303, ал.1, т.2 и т.4 от ГПК, обаче, не покриват фактическия състав на визираните основания за отмяна. Отменителното основание по чл. 303, ал.1, т.2 ГПК изисква по надлежен съдебен ред да е установена неистинността на документ, които документ е обусловил изхода на спора. Под "установяване по надлежния съдебен ред" се има предвид да е налице влязла в сила осъдителна присъда, споразумение по наказателно дело или решение по чл. 124, ал. 5 ГПК /когато наказателно производство не може да бъде образувано/. Молбата за отмяна в случая не съдържа твърдения относно това неистинността на твърденията в писмото от 30.03.2016 г. да е установена по този надлежен съдебен ред, т.е. с влязла в сила присъда или с решение по чл. 124, ал. 5 ГПК. Твърди се отхвърляне на иск по друго дело, но това решение по друго дело по иск по чл.45 ЗЗД не установява неистинността на писмото от 30.03.2016 г. –документа, по надлежния съдебен ред по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. По същество молителят е изложил оплаквания за неправилност на решението, чиято отмяна сега иска, които биха били релевантни в производство за проверка на правилността на акта по реда на инстанционния контрол, но не и в извънинстанционното производство по отмяна. Другото сочено основание за отмяна е това по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, като се твърди противоречие между две решения по дела между различни страни и за различни деликти. Общото между двете дела е участието на О. С. като страна по двете, но в различно процесуално качество, по едното е ответник, по другото- ищец. Другите страни по двете дела са различни – по първото ищец е И. М., а по второто, ответник е Л. Д.. В хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК следва да се налице обективен и субективен идентитет между двете решения, като се отменя неправилното решение, съгласно чл. 307, ал. 4 ГПК, а не по-късно постановеното. Наличието на субективен идентитет обезпечава участието на страните по двете дела, по които се твърди постановяване на противоречиви решения. Наведените твърдения в молбата не са за постановяване на решения по идентичен спор между идентични страни, а се отнасят за различни деликти предмет на дела между различни страни. Съгласно чл. 307, ал. 1 ГПК и разясненията по т. 10 от ТР № 7 от 31.07.2017 г. по т. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС - редовността на молбата за отмяна е положителна процесуална предпоставка за нейната допустимост и е условие за надлежното упражняване на правото на отмяна. За редовността на молбата, Върховният касационен съд следи служебно. В случая, след като изложените от молителя доводи не сочат наличие на нито едно от двете основания за отмяна по чл.303, ал.1, т.2 и т.4 ГПК, молбата за отмяна следва да се остави без разглеждане. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение: