Решение № 327 от 28.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 796/2009 г.

Решение № 327 от 28.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 796/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Веска Райчева Производството е по чл. 290, ал. 1 ГПК. Обжалвано е решение от 11.12.2008 г. по гр. д. № 843/2008 г., с което Софийски градски съд е уважил предявените от Г. З. С. искове срещу К. "Х"-гр. София, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ. Жалбоподателят - К. "Х"-гр. София поддържа, че обжалваното решение е неправилно и моли да се отмени, като бъдат отхвърлени предявените искове. Ответницата Г. З. С. в писмено становище поддържа, че решението е правилно и моли да бъде оставено в сила. Върховния касационен съд, състав на четвърто г. о., с определение от 10.07.2009 г. е допуснал касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. С обжалваното решение въззивният съд е уважил предявените от Г. З. искове срещу К. "Х"- гр. С., с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ. Приел е че уволнението, извършено със Заповед № 33/31.07.2006 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 и 3 КТ, е незаконосъобразно, тъй като от една страна решението за извършване на съкращаването не е взето от компетентния орган - Управителния съвет, който следва да посочи в същото изчерпателно колко бройки и от кои длъжности се съкращават и на следващо място подборът не е извършен от работодателя в съответствие с изискванията на чл. 329, ал. 1 КТ. Съдът е приел също така, че и въведените от работодателя критерии - стаж в кооперацията и стаж на заеманата длъжност, са извън законовите и поставят страните в неравностойно положение, при което е признал уволнението на жалбоподателката - "работник в производство на бисквити" за незаконно, възстановил я е на заеманата отпреди уволнението работа й и е присъдил обезщетение. За да допусне касационното обжалване Върховният касационен съд е приел, че материално правния въпрос, който е от значение за изхода на спора е за компетентността на органа на кооперацията, който следва да вземе решение за извършване на съкращаване на щата, който въпрос е от съществено значение за точното приложение на закона и за развитието на правото, тъй като по същия не е налице съдебна практика на ВКС. В отговор на така поставеният за разглеждане въпрос настоящия съдебен състав приема, че в правомощията на П. на кооперацията, в изпълнение решение на УС за съкращаване на щата, е да реши конкретно кои бройки и от коя длъжност да се съкратят съобразно компетентността му предвидена в закона и устава. Новото щатно разписание е утвърдено в случая от П. на кооперацията, на когото е възложено оперативно управление, включващо и правомощието да се определя числения състав на работниците и служителите като направи вътрешно разделение на труда в предприятието - чл. 26, ал. 1, т. 2 и 4 ЗК. Това правомощие не представлява вземане на решение по основни насоки за развитие на дейностите на кооперацията, предвидено като такова на Общото събрание на кооперацията - чл. 15, ал. 4, т. 8 ЗК. Не може да се приеме, че всяко съкращаване на щата е съществена организационна промяна. Определянето на общия брой на работниците и служителите и разпределението на работата между тях по трудови функции по начало не е съществена организационна промяна. Това е решение за целесъобразното и ефективно осъществяване на дейността на кооперацията, което е необходимо да се взема оперативно. Ето защо неправилно е прието в обжалваното решение, че е налице утвърждаване на процесното щатно разписание от некомпетентен орган. С оглед даденото тълкуване на поставения при допускане на касационното производство въпрос настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е основателна и обжалваното решение следва да се отмени като неправилно. При спазване разпоредбата на чл. 293, ал. 2 ГПК настоящата инстанция следва да постанови решение по съществото на спора. С оглед събраните по делото доказателства следва да се приеме, че предпоставките за прекратяване на договора на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 и 3 КТ са налице, тъй като Управителният съвет на кооперацията е взел решение за съкращаване на щата съобразно предоставените му от закона и устава права, а П. на кооперацията е привел в изпълнение това решение издавайки заповеди за съкращаване на конкретни длъжности и за назначаване на комисия, която да извърши подбора. В случая са налице посочените в заповедта материалноправни предпоставки за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение - както намаляване обема на работата, така и отпадане от щата на една бройка от длъжността, заемана от ищцата-ответница по жалба Г. З., а именно "работник в производство на бисквити". Работодателят е извършил подбор по критериите посочени в разпоредбата на чл. 329, ал. 1 КТ и ищцата е избрана да бъде съкратена, тъй като останалите са имали по-добра квалификация и са работили по-добре. Включването и на неикономически критерии при извършване подбор кой от работниците да бъде съкратен не води до незаконност на извършения такъв по законовите критерии. Право на работодателя е да определи кой работи по-добре, а съдът извършва само проверка за законност на уволнението като провери били ли са налице всички факти, съдържащи се в хипотезата на конкретното основание, при условията на което работодателят е упражнил потестативното си право да прекрати трудовото правоотношение. При тези данни следва да се приеме, че предпоставките за уволнението посочени в заповедта за прекратяване на трудовия договор на ищцата са налице и уволнението е законно, поради което не следва да се отменя, а предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ следва да се отхвърли. С оглед неоснователността на обуславящия иск се явяват неоснователни и претенциите за възстановяване на ищцата на заеманата отпреди уволнението работа и за заплащане на обезщетение за принудителна безработица на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ в размер на 2 123,52 лева. Предвид изложените съображения, съдът