Решение № 3672 от 01.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 299/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от С. К. С., чрез адв. Митева като процесуален представител, против решение № 33183 от 10.10.2025 г., постановено по адм. дело № 5737/2025 г. по описа на Административен съд София – град, с което е отменена заповед № РСР24-РД09-158 от 10.04.2024 г. на кмета на район „Сердика“ – Столична община. Касаторът излага доводи за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. Прави искане за отмяната му и вместо него постановяване на друго, с което оспорването срещу заповедта да се отхвърли. Ответникът – кметът на Столична община, район "Сердика" не взема становище по жалбата. Ответникът – Ф. Т. А., чрез пълномощника си адв. Тенева, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неправилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Производството пред първата инстанция е проведено по реда на чл. 226 АПК, след като с решение № 5537/28.05.2025 г. по адм. дело № 2834/2025 г. на Върховния административен съд е отменено решение № 26874/12.12.2024 г., постановено по адм. дело № 4828/2024 г. на Административен съд София - град, а делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, с указания да се извърши преценка на законосъобразността на оспорената заповед като постановена по реда на чл. 99 и сл. АПК. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е заповед № РСР24-РД09-158 от 10.04.2024 г. на кмета на район „Сердика“, Столична община, с която на основание чл. 16, ал. 6 от Закона за устройството на територията (ЗУТ), е отказано изменението на негова заповед № РСР22-РА50-145 от 20.09.2022 г. в частта й, отнасяща се до наследниците на К. А. М., роден на [дата]., починал [дата] и включването на Ф. Т. А. в кръга от наследници. С обжалваното решение заповедта е отменена и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне. За да постанови този резултат, съдът приема, че оспорената заповед е издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като от административния орган не е съобразено, че по същество със заявлението си от 21.03.2024 г. Ф. А. като неучаствало в административното производство лице е поискала възобновяването му по издаване на заповед № РСР22-РА50-145 от 20.09.2022 г., което се провежда при наличие на основанията по чл. 99 АПК и в сроковете по чл. 102 АПК. Посочва, че заповедта е влязла в сила на 16.12.2022 г., не е оспорена по съдебен ред, поради което изменението й може да стане по извънредния способ по чл. 99 - чл. 106 АПК, като неправилно административният орган процедира като решава спора по същество в производство по чл. 16, ал. 6 ЗУТ и излага мотиви във връзка с приложението на чл. 9а от Закона за наследството (ЗН). В тази връзка съдът приема, че неправилно кметът на район „Сердика“, Столична община издава оспорената заповед, като счита, че не може да направи преценка за нейната законосъобразност, доколкото не може вместо органа да изложи съображения относно допустимостта на производството, както и дали са налице предпоставките на чл. 99 АПК за възобновяване на административното производство по заповед РС22-РА50-145 от 20.09.2022 г. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. При новото разглеждане на делото указанията, дадени с отменителното решение на Върховния административен съд не са изпълнени. С него касационната инстанция приема, че неправилно от първоинстанционния съд е определен характера на производството, доколкото оспорването срещу заповедта не е разгледано при съобразяване на разпоредбите на чл. 99 и сл. АПК. Дадени са задължителни указания при новото разглеждане на делото съдът да извърши проверка за законосъобразност на оспорения административен акт като постановен по реда на извънредния способ за контрол на влязъл в сила индивидуален административен акт. В нарушение на тези указания първоинстанционният съд приема, че са налице съществени нарушения на административнопроизводствените правила и връща преписката на административния орган, без да извърши дължимата преценка по същество, вкл. относно материалната законосъобразност на оспорената заповед. По този начин съдът не изпълнява задължението си по чл. 168, ал. 1 АПК да провери законосъобразността на акта на всички основания по чл. 146 АПК и допуска съществено нарушение на съдопроизводствените правила. С оглед разпоредбата на чл. 227, ал. 1 АПК и предвид неизпълнението на задължителните указания на касационната инстанция, настоящият състав следва да отмени обжалваното решение и да се произнесе по съществото на спора. От данните по делото се установява, че със заповед № РСР22-РА50-145/20.09.2022 г. на кмета на район „Сердика“, Столична община, на основание чл. 16, ал. 6 ЗУТ, на наследниците на К. А. М. - 1. М. Г. М. – съпруга, починала; 2. С. К. С. – дъщеря; 3. В. К. М. – син, починал, оставил наследници С. К. С. – сестра, собственици на бивш поземлен имот с идентификатор № [номер] по кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на гр. София, е определен УПИ III-502.819, с отреждане „за производство, складове, офиси и търговия“, кв. 10, нанесен в КККР като имот с идентификатор № [номер] с площ от 2 403 кв. м. Като фактически основания за издаване на заповедта са послужили представените със заявлението документи и конкретно удостоверение за наследници, съгласно което единствен наследник на К. А. М. е касатора С. С., като изрично в удостоверението е записано, че същото се издава на основание чл. 9а от Закона за наследството. Със заявление с вх. № РСР-22-КД00-164/1/21.03.2024 г. настоящият ответник Ф. А. е поискала от кмета на район „Сердика“ да измени заповедта си по чл. 16, ал. 6 ЗУТ в частта й относно наследниците на К. А. М., като я включи в кръга на неговите наследници въз основа на представено удостоверение, издадено на 20.03.2024 г., съгласно което същата е наследник на починалия си съпруг В. К. А., син на К. А. М.. С оспорената заповед е постановен отказ да се измени заповед № РСР22-РА50-145/20. 09. 2022 г. на кмета на район „Сердика“ в частта й относно кръга на наследниците на К. А. М. и включването на Ф. Т. А. в него. Въз основа на така събраните по делото доказателства настоящият състав приема следното: Заповед № РСР22-РА50-145/20.09.2022 г. на кмета на район „Сердика“, Столична община представлява индивидуален административен акт, издаден от компетентен орган на изрично предвидено в закона основание – чл.16, ал.6 ЗУТ. Няма данни заповедта да е обжалвана по съдебен ред. В тази връзка подаденото от Ф. Т. А. заявление вх. № РСР-22-КД00-164/1/21.03.2024 г. до органа, издал първоначалната заповед № РСР22-РА50-145/20.09.2022 г., следва да се квалифицира като искане по чл.101 АПК - за възобновяване на административното производство, направено от лице, което не е било страна в него, доколкото това е единственият предвиден в АПК процесуален ред за разглеждане на искания за изменение или отмяна на влезли в сила индивидуални административни актове. За да бъде уважено искането за възобновяване на административното производство по издаване на индивидуален административен акт, следва да се установи наличието на някоя от изрично предвидените в чл. 99 АПК хипотези. Със заявлението си от 21.03.2024 г. Ф. А. се позовава на обстоятелството, че е наследник на К. А. М. като преживяла съпруга на неговия син В. К. А. – починал на [дата], с което иска влезлият в сила акт да бъде изменен и нейното име да бъде включено сред наследниците, посочени в заповедта по чл. 16, ал. 6 ЗУТ. Този факт не представлява ново обстоятелство по смисъла на чл. 99, т. 2 АПК, което при решаването на въпроса е било неизвестно на административния орган. Същото е възникнало много преди издаването на заповедта и е отразено в регистрите на общината. Следователно, твърдението, че е наследник на В. А. не съставлява предпоставка по чл. 99, т. 2 АПК и не може да послужи като основание за възобновяване на производството по издаване на заповед № РСР22-РА50-145/20.09.2022 г. на кмета на район „Сердика“, Столична община, както и за нейното изменение. В случая следва да се има предвид, че със заповедта по чл. 16, ал. 6 ЗУТ се конкретизира новообразуваният УПИ, създаден с влезлия в сила ПУП, но собствеността се определя от данните, залегнали в него, съответно УПИ се придобива от собствениците на поземлените имоти от момента на влизането му в сила. Същата не може да създава, изменя или прекратява права, различни от тези, установени с влезлия в сила ПУП. Чрез заповедта се извършва точно индивидуализиране на новообразуваните урегулирани поземлени имоти съгласно понятието за индивидуализиране по § 5, т. 12 ДР ЗУТ – описват се границите и се определя идентификаторът на новообразувания УПИ. Със заповедта по чл. 16, ал. 6 ЗУТ не се признават и не се отнемат вещни права, различни от тези, създадени с влезлия в сила ПУП. Административният орган е обвързан от данните по него и е длъжен да се ограничи в рамките на съдържанието на влезлия в сила ПУП при посочване на собственика на имота. В случая видно от съдържанието на заповедта, чието изменение е поискано, новообразуваният УПИ е отреден на наследниците на К. А. М., а не на посочените в нея наследници. Конкретизирането в административния акт на наследниците не влияе на правата на лица, които биха се легитимирали като такива, извън изброените. В настоящото производство административният орган не може да разрешава спорове за собственост между сънаследници, какъвто е конкретният случай. Не е в компетентността му при издаване на заповедта по чл. 16, ал. 6 ЗУТ да преценява приложното поле на чл. 9а ЗН, вкл. чл. 90а и чл. 91а ЗН. Тези спорове се решават от общите съдилища по реда на Гражданския процесуален кодекс, а не от административния орган или от административния съд. Видно от приетите доказателства в конкретния случай е образувано дело за делба пред Софийски районен съд. Предвид изложеното постановеният отказ за изменение на издадената заповед по чл. 16, ал. 6 ЗУТ е съответен на закона. Ето защо, като достига до извод за процесуална незаконосъобразност на оспорената заповед и отменя същата, съдът постановява решението си в нарушение на материалния закон. Съдебният акт следва да бъде отменен и вместо него при условията на чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде постановен друг, с който жалбата на Ф. Т. А. срещу заповед № РСР24-РД09-158 от 10.04.2024 г. на кмета на район „Сердика“, Столична община да се отхвърли като неоснователна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение