Определение № 4741 от 29.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3789/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Г. К. Б., гр.Стара Загора, чрез адв. Костадинов, против определение № 314 от 23.01.2026 г., постановено по адм. дело № 365/2025 г. по описа на Административен съд – Стара Загора, с което на основание чл. 213, ал. 1 във връзка с чл. 215, т. 3 АПК е върната като просрочена касационна жалба на Г. К. Б. срещу решение № 3647/17.09.2025 г., постановено по адм. дело № 365/2025 г. по описа на Административен съд – Стара Загора. В частната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното определение, като се иска неговата отмяна. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира частната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване по смисъла на чл. 229, ал.1, т.1 АПК определение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 230 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови оспорения съдебен акт, съдът е приел, че подадената касационна жалба е нередовна, тъй като към нея не са представени доказателства за спазване на срока за обжалване, въпреки дадените изрични указания. В рамките на предоставения седемдневен срок страната не е изпълнила тези указания, а вместо това е поискала издаване на съдебно удостоверение и съдействие за събиране на доказателства, както и удължаване на срока. Според съда тези действия не отстраняват нередовността, защото не установяват релевантния факт – срочността на жалбата. Прието е още, че в тази фаза съдът извършва единствено проверка за редовност на жалбата и не дължи служебно събиране на доказателства, както и че няма правомощие да удължава срока за отстраняване на нередовности. Съдът е счел също, че не е направено надлежно искане за възстановяване на срок. Поради неизпълнение на указанията в срок е приел, че са налице предпоставките за връщане на касационната жалба. Определението е валидно, допустимо и правилно. Просрочието на касационната жалба води до нейната недопустимост и е основание за прекратяване на производството по чл. 215 АПК, което не се предшества от задължение за съда за даване на срок за отстраняването му. След извършената служебна проверка, относно допустимостта на касационната жалба правилно от първоинстанционния съд е установено, че същата е просрочена. Обжалваното решение е връчено на Г. К. Б. на 27.10.2025 г. - понеделник (присъствен ден), 14-дневният срок за обжалване е изтекъл на 10.11.2025 г. – понеделник (присъствен ден). Касационната жалба е подадена на 11.11.2025 г. видно от пощенско клеймо на „Български пощи“ ЕАД, т. е. след законоустановения срок, като не са представени доказателства до момента за евентуалното й подаване по пощата на по-ранна дата. Просрочието на касационната жалба е основание за оставянето й без разглеждане по чл. 215, т. 3 АПК, както правилно е преценил и Административен съд – Стара Загора. С разпореждане № 4477 от 12.11.2025 г. първоинстанционният съд е оставил касационната жалба без движение с указания за представяне на доказателства за подаването ѝ в срок. Съобщението е редовно връчено, като в указания седемдневен срок такива доказателства не са представени. Депозираната молба за издаване на съдебно удостоверение не отстранява констатираната нередовност, тъй като не замества представянето на доказателства. При администриране на касационната жалба съдът извършва проверка за редовност и не дължи служебно събиране на доказателства извън изрично предвидените от закона случаи. Липсват данни за направено искане за възстановяване на срок за представяне на доказателства за, поради което при неизпълнение на указанията в срок правилно е приложена разпоредбата на чл. 213а, ал. 1 АПК във връзка с чл. 215, т. 3 АПК. Не може да се приеме, че подадената молба от 22.01.2026 г. представлява искане за възстановяване на срок, тъй като липсват твърдения за особени непредвидени обстоятелства по смисъла на закона. Така постановеното определение е законосъобразно. При постановяване на същото, административният съд правилно е отчел и съобразил приложимите правни норми. Предвид това, че обжалваното определение на Административен съд – Стара Загора е валидно, допустимо и правилно - следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2 вр. чл. 236 АПК Върховният административен съд, второ отделение,