Определение № 823 от 14.12.2013 г. на ВКС по д. № 7426/2013 г.

Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на З. М. срещу въззивното определение на Окръжен съд Сливен по ч.гр.д. №495/13 г.. С него, след отмяна на първоинстанционното, е допуснато обезпечение на бъдещия установителен иск, който молителят в производството по обезпечение [фирма], [населено място] ще предяви срещу касатора З.М., чрез спиране на изпълнението по изп. дело №310 на ЧСИ М. М., рег. №768, при гаранция 100 хил. лв.. В. по изп. дело е трето за иска лице [фирма], А., а длъжник - ищецът по бъдещия иск [фирма]. Частната жалба е недопустима. Макар определението на въззивния съд да е обжалваемо – чл.396, ал.2 от ГПК, касаторът / като ответник по бъдещия иск/ няма интерес от обжалването, тъй като правната му сфера не е засегната от обезпечителната мярка. В случая страните по бъдещия иск, за който е допуснато обезпечението, са различни от тези по спряното изпълнително дело. Наложената обезпечителна мярка – спиране на изпълнението по изпълнителното дело, засяга правната сфера на взискателя по делото, който е трето за бъдещия иск лице / в този см. опр. по ч.гр.д. №554/11 г. на четвърто г.о. на ВКС/. В негова полза е и определената във въззивното определение задължителна гаранция – чл.390, ал.4 ГПК. Затова ВКС на РБ, трето гр. отделение