Решение № 2583 от 10.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11364/2025 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на община Септември, чрез неговия пълномощник, срещу решение №2105/15.05.2025 г. по адм. дело № 232/2023 г. на Административен съд – Пазарджик. Счита обжалваното решение за неправилно и незаконосъобразно. Претендира от съда отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу административния акт и да му се присъдят разноски за двете инстанции. В писмена молба е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответните страни за касационната инстанция. Предявил е и частна жалба против определение № 3905 от 27.08.2025 г., постановено по първоинстанционното дело, с което е отхвърлена молбата му за изменение на решение №2105/15.05.2025 г в частта му за разноските. Моли определението да бъде отменено и вместо него оспореното решение да бъде изменено в частта му за присъдените разноски. В съдебно заседание не се явява и не се представлява. Ответникът по касационната жалба – „Елтрейд“ ООД, не изразява становище по касационната жалба. В писмен отговор излага съображения за неоснователност на частната жалба, като моли същата да бъде отхвърлена. Ответникът по касационната жалба – СД "СТЕ И С-ИЕ ДИ - ГЕШЕВИ", чрез процесуалния си представител, в писмени бележки намира касационната жалба за неоснователна. Претендира разноски по делото. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, а по съществото си е неоснователна. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от „Елтрейд“ ООД срещу заповед № 259/16.02.2023 г., издадена от кмета на община Септември, с която на основание чл.178, ал.6 във вр. с ал. 1 във вр. с чл.223, ал.1, т.6 и т.7 от ЗУТ, са забранени достъпът и ползването на строеж: „Сградно водопроводно отклонение за УПИ І – хотел и ресторант, кв. 4а“, находящ се във Варварски минерални бани, община Септември, като невъведен в експлоатация по законоустановения ред. С обжалваното решение съдът е обявил нищожността на оспорения административен акт, поради липса на компетентност на неговия издател. За да бъде постановен този резултат е посочено, че въпросът за компетентността на издателя на заповед като процесната зависи от категорията на процесния строеж. Отбелязано е, че кметът на община Септември е обосновал компетентността си за издаване на акта с твърдението, че процесният строеж е от пета категория, тъй като сградните водопроводни отклонение са от категорията на строежа, който захранват, като в случая захранваният строеж е хотел, за който не се спори, че е от пета категория. С оглед изясняване спорните въпроси по делото и основно на този от коя категория е процесния строеж, са назначени две съдебно технически експертизи – единична и тройна, изложили противоречиви становища. При анализ на доказателствата по делото, включително експертните становища, съдът е приел за установено от фактическа страна, че строежът е трета категория, тъй като представлява хидротехническо съоръжение, в което е инсталирана помпено-струйна система с ежектор, с помощта на която се извършва водовземане директно от находище на минерална вода „Варвара“, сондаж № 3. От тези характеристики на строежа безспорно следва, че той не представлява единствено отклонение, захранващо хотела с вода, тъй като преди всичко не довежда вода от водопровод, а сам по себе си представлява водопровод, имащ функцията да извлича вода от сондажа. Следователно не може да има съмнение, че той представлява хидротехническо съоръжение, благодарение на което се извлича (водовзема), пренася и доставя минерална вода до процесния хотел. Във връзка с така установеното, съдът е разграничил компетентността на кмета и началника на ДНСК съобразно разпоредбите на чл. 223, ал. 1, т. 6 и т. 7 от ЗУТ и чл. 222, ал. 1, т. 6 и т. 7 от ЗУТ и е приел, че компетентността да издава административни актове за строежи от трета категория принадлежи на началника на ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице, а не на кмета на общината. Поради това е прогласил нищожността на заповед № 259/16.02.2023 г., издадена от кмета на община Септември. Оспореното решение е валидно, допустимо и правилно. В хода на проведеното първоинстанционно съдебно производство са събрани относимите писмени доказателства, допуснати са и приети две съдебно - технически експертизи, при цялостния анализ на които съдът е извършил фактически установявания по спорните въпроси. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка и при обсъждане на релевантните за настоящия спор обстоятелства. Процесният строеж: „Сградно водопроводно отклонение за УПИ І – хотел и ресторант, кв. 4а“, находящ се във Варварски минерални бани, община Септември е бил разрешен за изграждане с разрешение за строеж № 084 от 25.09.2017 г. на главния архитект на община Септември, въз основа на одобрен инвестиционен проект, като строеж от трета категория. Строежът е завършен и за него е издадено разрешение за ползване № ДК-07-ПЗ-50 от 20.11.2017 г. на началника на РДНСК - Пазарджик, въз основа на протокол на Държавна приемателна комисия за установяване годността за ползване на строеж (обр. 16) от 17.11.2017 г., с който е установено, че строежът е изпълнен в съответствие с одобрените проекти и разрешението за строеж. Категоризацията на строежите, в зависимост от тяхната характеристика, значимост, сложност и рискове при експлоатация е регламентирана в чл. 137 от ЗУТ и Наредба № 1 от 30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи. С разрешение за строеж № 084 от 25.09.2017 г. на главния архитект на община Септември процесният строеж е разрешен за изграждане като такъв от трета категория по чл. 137 от ЗУТ. Няма данни и твърдения разрешението да е оспорвано, поради което и административният орган е удостоверил влизането му в сила на 10.10.2017г. Същото не е предмет и на обявената за нищожна забранителна заповед, а освен това същата третира строежа като разрешен за изграждане с цитираното разрешение за строеж, но невъведен в експлоатация по предвидения законов ред. С влизането си в сила коментираното разрешение е придобило характера на стабилен административен акт, неподлежащ на отмяна, поради което, всички лица и държавни органи, както и административният съд са длъжни да зачетат тази негова сила. Поради това, издаването на всеки от актовете по време на строителството и при разрешаване ползването на строежа, следва да бъде съобразено определената по реда на чл. 173 от АПК и Наредба № 1 от 30.07.2003 г. с разрешението за строеж категория - в случая трета. Така определената трета категория на строежа обуславя компетентността на органа за разрешаване на ползването му. Съгласно чл. 177, ал. 2 от ЗУТ, строежите от първа, втора и трета категория се въвеждат в експлоатация въз основа на разрешение за ползване, издадено от органите на Дирекцията за национален строителен контрол. Цитираната норма е императивна. В процесния случай строежът е разрешен за ползване с разрешение № ДК-07-ПЗ-50/20.11.2017 г., издадено от началник РО НСК – Пазарджик, което е в съответствие с изискването на чл. 177, ал. 2 от ЗУТ. Дори в случая да бе налице хипотезата на невъведен в експлоатация строеж, то чл. 222, ал. 1, т. 6 и т. 7 от ЗУТ, разпорежда, че забраната на ползването на и достъпа до строежи от първа до трета категория включително или на части от тях, които не са въведени в експлоатация по установения ред или се ползват не по предназначението си съгласно издадените строителни книжа и условията за въвеждане в експлоатация, е в правомощието на началника на ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице. При тези императивно определени нормативни изисквания, кметът на община Септември не разполага с материална компетентност да издава актове за строежи от трета категория. В неговите правомощия ЗУТ определя контрола по строителството на строежи от четвърта до шеста категория с нормата на чл. 223. Неоснователно е изложеното в касационната жалба, че с влезли в сила съдебни актове е установена пета категория на процесния строеж, а с това и компетеността на касатора да издава административни актове за процесния строеж. Предметът на оспорения административен акт в цитираните от касатора съдебни производства по адм. д. № 231/2023 г. на Административен съд – Пазарджик и адм. д. № 8249/2024 на Върховния административен съд е бил различен административен акт, с различен предмет: заповед 258/16.02.2023г. на кмета на община Септември за премахване на „Електрическа водна помпа, захранена посредством електрически кабел от електрическо табло с монтирани в него предпазители и един монофазен контакт, и електрически кабел, захранващ електрическото табло с монтирани в него предпазители и един монофазен контакт“. Заповедта е отменена като постановена при неизяснена фактическа обстановка в нарушение на чл. 35 и чл. 36 АПК, като с решение № 281/13.01.2025 г. по адм. д. № 8249/2024 на Върховния административен съд е потвърдил мотивите на първоинстанционния съд с основния мотив, че в заповед № 258/16.02.2023 г. „строежът е категоризиран от административния орган като пета категория …, т.е. органът е определил категорията на нареденото за премахване при съобразяване с категорията на сградата по разрешението за строеж № 14/15.02.2011 г.…. Едновременно с това в същата заповед електрическата помпа с кабел и табло са описани като част от сградното водопроводно отклонение, определено като строеж от трета категория по разрешение за строеж № 084/25.09.2017 г. ….“ Видно от мотивите, за съда е останало неясно на какво основание електрическата помпа с кабел и табло са описани едновременно като част от сградното водопроводно отклонение, както и като отделен строеж. И двата съда приемат, че за двата строежа са налице разрешения за строеж и съответните им актове за експлоатация, респективно ползване. Поради това въпросите, които стоят в настоящото производство, а именно относно категорията на строеж „Сградно водопроводно отклонение, УПИ І – хотел и ресторант, кв. 4а“, находящ се във Варварски минерални бани, община Септември, а от него и относно компетентността на органа за този строеж, не е стоял в съдебното производство, доколкото административният акт е бил изобщо с неизяснен предмет. В този смисъл цитираните от касатора съдебни актове нямат задължителността, за която той настоява, тъй като спор относно компетентността му не е бил решен по същество със сила на пресъдено нещо. Неоснователно се твърди и неправилност на извода в оспореното решение, че с оглед характеристиките на строежа, очертани в забранителната заповед, в единичната съдебно-техническа експертиза и в особеното мнение на експерта от състава на тройната експертиза, той представлява хидротехническо съоръжение, благодарение на което се извлича (водовзема) и пренася минерална вода (и то през имоти публична общинска собственост) и тя се доставя до процесния хотел. Изводът на съда е подробно обоснован с оглед събраните доказателства, като изложените аргументи се споделят от настоящата инстанция изцяло, на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК. С оглед изложеното решението, поради липса на сочените касационни основания за неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила. По частната жалба: Касационната инстанция намира частната жалба против определение № 3905 от 27.08.2025 г. по първоинстанционното дело за допустима, но по същество за неоснователна. С решение № 2105/15.05.2025г., предмет на настоящото производство, с оглед изхода на спора, на оспорващия са присъдени разноски, представляващи 50 лева, платена държавна такса, 1675 лева, платени възнаграждения на вещи лица, както и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева. С оспореното определение възражението относно присъденото адвокатско възнаграждение е отхвърлено, като е прието, че неговият размер от 1500 лв. е справедлив с оглед фактическата и правна сложност на делото и проведените по него 10 броя съдебни заседания, както и за доказано твърдението за заплащането му. Видно от договор за правна защита и съдействие № 0000000048 от 19.04.2023 г. договореното адвокатско възнаграждение е в размер на 1250 лв. без ДДС и 1500 лв. с включения данък. Този размер съответства на чл. 8, ал. 2, т. 1, предл. първо от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, определящ възнаграждение в размер от 1250 лв. за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес за дела по Закона за устройство на територията и Закона за кадастъра и имотния регистър. Съгласно § 2а от същата наредба, за регистрираните по Закона за данъка върху добавената стойност адвокати ДДС се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност. Поради това правилно е счетено, че възнаграждението не е прекомерно. Определението е правилно и досежно правната сложност на делото и обема на осъществените процесуални действия, броя съдебни заседания и предоставена адвокатска защита, включително при съобразяване критериите за справедливост, зададени с Решение по дело С-438/22 на СЕС. Договорът, представената фактура и доказателството за извършеното плащане съдържат едни и същи данни за страните, размера на сумата и номер на фактурата, поради което правилно е прието за доказано, че плащане на договорената сума е извършено действително. При изложеното, оспореното определение следва да бъде оставено в сила. Настоящият касационен състав констатира, че неправилно първоинстанционния съд е конституирал като заинтересована страна по делото СД "Сте и с-ие Ди - Гешеви". За да стори това е изложил мотиви, че хода на съдебното производство, това дружество е станало собственик на УПИ І – хотел и ресторант, кв. 4а“, находящ се във Варварски минерални бани, община Септември, поради което се явява заинтересована страна по оспорването на процесната заповед. Страни при съдебни оспорвания на заповедите по чл.178, ал.6 във вр. с ал. 1 във вр. с чл.223, ал.1, т.6 и т.7 от ЗУТ са само адресата на заповедта и административния орган, който е неин издател. Последващия приобритател на имота, обслужван от забранения за ползване строеж, не е адресат на заповедта и не е следвало да бъде конституиран като заинтересована страна по оспорването на процесната заповед. В съдебното производство по АПК, заинтересована е тази страна, за която оспорения административен акт е благоприятен, какъвто не е случая със СД "Сте и с-ие Ди - Гешеви". По отношение на това дружество обжалваното съдебно решение, като недопустимо, следва да бъде обезсилено. При това положение на същото не се дължат и претендираните в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо и ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,