Определение № 745 от 27.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1763/2013 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. първо ГПК. С определение от 20.03.2013г. ВКС е спрял производството по настоящото дело на основание чл. 229, ал. 1, т. 7 във вр. чл. 292 ГПК до приемане на Тълкувателно решение по т.д. № 6/2012г. от ОСГК и ТК на ВКС. Тълкувателното решение е прието на 06.11.2013г., поради което производството по делото следва да се възобнови. Делото е образувано по частна жалба на Р. Е. Б. от [населено място], срещу определението на Пловдивския окръжен съд, № 343 от 31.01.2013г. по в.гр.д. № 1851/2010г., с което е изменено решението на Пловдивския окръжен съд от 11.01.2013г. по в.гр.д. № 1851/2010г. в частта за разноските като е осъден частният жалбоподател да заплати на А. Д. Б. още 500 лв. разноски по делото, направени пред първоинстанционния съд. Ответникът по жалбата А. Д. Б. в представения писмен отговор от пълномощника му адв. Н. А. моли определението да се остави в сила. Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу определение на въззивен съд, което съгласно правилото на чл. 248, ал. 3 ГПК подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустима съгласно чл. 274, ал. 2 във вр. ал. 1, т. 2 ГПК. За да се произнесе по основателността на частната жалба ВКС съобрази следното: С решение № 81 от 11.01.2013г. по гр.д. № 1851/2010г. Пловдивският окръжен съд е отменил решението на Пловдивския районен съд, № 1143 от 09.04.2010г. по гр.д. № 3367/2010г. и вместо него е отхвърлил предявения от Р. Е. Б. против А. Д. Б. иск по чл. 109 ЗС. Присъдил е на ответника направените във въззивното производство разноски в размер на 525 лв. и 100 лв. разноски за първоинстанционното производство. По молба на ответника А. Д. Б. с обжалваното определение Пловдивският окръжен съд му е присъдил още 500 лв. разноски за първоинстанционното производство. Частният жалбоподател Р. Е. Б. моли определението да се отмени предвид липсата на списък за направените от ответника разноски по делото пред първата инстанция. Жалбата е основателна. С ТР № 6/011.2013г. ОСГТК на ВКС, т. 8 и 9 е прието, че липсата на представен списък по чл. 80 ГПК в хипотезата, при която съдът не се е произнесъл по искането за разноски не е основание да се откаже допълване на решението в частта му за разноските /т.8/, но молбата за изменение на съдебната решение в частта за разноските, когато страната не е представила списък по чл. 80 ГПК е недопустима /т.9/. Съгласно мотивите на ТР пропускът на съда да се произнесе по своевременно направено от страната искане за разноски съставлява искане за допълване на решението в тази част. При втората хипотеза на чл. 248, ал. 1 ГПК, след като съдът е определил дължимите разноски и е налице искане от страната те да бъдат приведени в съответствие с нейното твърдение за осъществяването им, това искане не е за допълнително произнасяне, а за изменение в размера на вече присъденото. Съгласно гореизложеното в настоящия случай въззивният съд недопустимо е изменил решението в частта за разноските при липса на списък по чл. 80 ГПК на направените в първоинстанционното производство разноски. Поради това определението следва да се обезсили и производството по делото да се прекрати. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение