Определение № 56 от 04.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 45/2015 г.

Производството е по реда на чл.307,ал.1 ГПК. Образувано е по молба на М. И. И. и Т. В. И. с вх. № 94422 от 04.08.2014 г. за отмяна на влязло в сила решение № 2396 от 08.04.2014 по гр.д. № 4842 /2007 г. на Софийски градски съд, І т.о.,, 14 с-в., с което е уважен иск на П. Х. Г. срещу молителите Измирлиеви с правно основание чл.26,ал.1,пр.1 ЗЗД за нищожност на договор за покупко-продажба на недвижим имот, извършен на 16.07.2007 г. във формата на нотариален акт. Молителите твърдят, че решението на СГС е неправилно. Като основание за отмяна сочат разпоредбите на чл.303,ал.1,т.5 и т.6 ГПК, основани на твърдения, че поради неправилно прилагане на правилото на чл.50 ГПК от 1952 г. (отм.) – призоваване чрез Държавен вестник и назначаване на особен представител са били лишени от възможност да участват в делото и да бъдат надлежно представлявани. Ответникът по молбата за отмяна П. Х. Г. твърди, че молбата за отмяна е неоснователна. Настоящият състав на съда, като обсъди по реда на чл.307,ал.1 ГПК наличието на предпоставките за допустимост, намира, че молбата за отмяна следва да бъде допусната до разглеждане: Решението, чието отмяна се иска е влязло в сила, т.к. е съобщено на страните – на ищеца на 07.05.2014 г. и на ответниците – на 10.04.2014 г. чрез процесуалния им представител и не е обжалвано в определения в ГПК срок, който не е изтекъл. То подлежи на отмяна по реда на чл.303,ал.1,т.5 и т.6 ГПК при установяване на предпоставките за това. Поради липса на доказателства за по-ранно узнаване на твърдяното обстоятелство – узнаване чрез получена покана за доброволно изпълнение, връчена на 25.07.2014 г., следва да се приеме, че молбата е подадена в срока по чл.305,ал.1,т.5 ГПК. Молбата за отмяна е подадена от надлежно легитимирани страни в процеса, в който е постановено решението, и е редовна. Исканията на молителите за допускане на двама свидетели при довеждане, посочени в молбата, за установяване на твърдените от тях обстоятелства за адресите, на които са живели към момента на прилагане на разпоредбата на чл.50 ГПК от 1952 г. (отм.) е основателно. Исканията на ответника за допускане на двама свидетели, посочени в молбата, чрез призоваване от посочените служебни адреси, е основателно при своевременно внесен депозит по 15 лева за всеки от тях. Свидетелите на страните следва да бъдат разпитани съвместно в първото по делото съдебно заседание. Воден от гореизложеното, съдът