Определение № 13 от 07.01.2014 г. на ВКС по т. д. № 4299/2013 г.

Производството е образувано по частна жалба на [фирма] против определение № 3840 / 24.09.2013 год. по т.д.№ 1669 / 2013 год. на Варненски окръжен съд, с което е отменено разпореждане за незабавно изпълнение на заповед № 1226 / 18.02.2013 год., допълваща заповед № 35 / 02.01.2013 год. за изпълнение на парично задължение въз основа извлечение от сметка по чл.417 т.2 ГПК отказано исканото незабавно изпълнение и на това основание обезсилен издадения по заповедта изпълнителен лист. Касаторът оспорва правилността на въззивното определение. Въпреки непротиворечивата актуална съдебна практика на Търговска колегия при ВКС, относно недопустимост на касационното обжалване на въззивни определения, постановени по реда на чл.419 ал.1 ГПК, с оглед формирана противоречива такава с постановени от Гражданска колегия на ВКС определения ,е образувано тълкувателно дело № 4 / 2013 год. на ОСГТК на ВКС, т. 8 –ма от което касае произнасяне по въпроса кои актове на въззивния съд, постановени в заповедното производство / каквото безспорно е и определението по чл.419 ал.1 ГПК / подлежат на касационно обжалване. Отговорът на този въпрос е релевантен за произнасяне по допустимостта на настоящата касационна жалба, поради което и на основание чл.229 ал.1 т.7 вр.с чл.292 ГПК, настоящото производство следва да бъде спряно. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение