Решение № 9336 от 24.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8085/2011 г.

Решение № 9336 от 24.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8085/2011 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производство по реда на Глава десета, раздел първи, във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 2 от Административно процесуалния кодекс и чл. 19а, ал. 5 от Правилника за приложение на Закона за собствеността и ползването на земеделски земи. Образувано е по жалба, подадена от Иванка Петкова Калъчева и Марияна Петкова Стоянова срещу заповед № РД-46-176 от 24.03.2011 г. на министъра на земеделието и храните, с която е постановен изричен отказ за признаване на право на обезщетение по чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ по заявление № 94-742 от 11.02.2008 г. В жалбата са релевирани доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед като постановена в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. Оспорващите страни правят искане за отмяна на административния акт и връщане на преписката за ново произнасяне от административния орган с указания за признаване на право на обезщетение. Ответникът - министърът на земеделието и храните, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Венера Влаевска, оспорва жалбата и прави искане за отхвърляне на жалбата като неоснователна. Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК и от надлежни страни, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред административния орган е по реда на чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ и чл. 19а, ал. 5 от ППЗСПЗЗ, образувано по заявление, подадено от Ангелина Иванова Калъчева с вх. № 94-742 от 11.02.2008 г. В хода на административното производство заявителката е починала, поради което в процесуалните и права са встъпили нейните наследници по закон - жалбоподателките Марияна Петкова Стоянова и Иванка Петкова Калъчева. Заявлението е за признаване на право на обезщетение за наследници на Иван Георгиев Калинков. Със заявлението са приложение документи по ликвидационната преписка на наследодателя на жалбоподателите. С решение по протокол № 113, комисията по чл. 19а, ал. 3 от ППЗСПЗЗ е взела решение да се постановен отказ за признаване на право на обезщетение, тъй като представените документи са отнесени в опис № 1 на архивен фонд № 719к, поради което наследодателя на жалбоподателките не е правоимащо лице по смисъла на чл. 19а, ал. 2, т. 2, във връзка с § 66 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. При разглеждането на преписката от заявителя е поискано представяне на заверен препис от приложени документи на чужд език. Във връзка с твърдения за неправилно отнасяне на документи в опис № 1, е изискано от Централен държавен архив представяне на заверени копия от всички архивни документи на изселника Иван Георгиев Калинков. След преценка на всички събрани по административната преписка документи е прието, че не следва да се признава право на обезщетение, поради липса на кумулативно изискване. Протокола на помощната комисия е утвърден от министъра на земеделието и храните и на основание на констатациите на помощния орган е издадена оспорената заповед, с която е отказано признаване на право на обезщетение. При така установените релевантни факти, съдът стигна до следните правни изводи: Съгласно чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ българските граждани или техните наследници, чиито земи са послужили за погасяване на държавен дълг съгласно Спогодбата за уреждане на висящите въпроси и развитие на икономическото сътрудничество между Народна Република България и Кралство Гърция, изселили се през периода 1913 - 1928 г., които не са получили облигации и не са били обезщетени по друг начин се обезщетяват с поименни компенсационни бонове и/или със земя от държавния и общинския поземлен фонд. Правоимащите лица, съгласно чл. 19а, ал. 2, т. 2 от ППЗСПЗЗ следва да подадат заявления с приложени към тях молба за ликвидация, свидетелство за етническо малцинство, декларация за изселване и други документи установяващи правата на собственика, съгласно изискванията на § 66 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, който определя лицата, неполучили облигации, а именно чиито имоти са посочени като неликвидирани имоти по опис № 12 на архивен фонд 719к "Българо-гръцка смесена комисия по спогодбата "Моллов - Кафандарис" на Централен държавен архив и попадат в някои от хипотезите на т. 1 - 3 на посочената разпоредба, при които им се признава правото на обезщетение, именно: 1. не са оценени и ликвидирани по спогодбата "Моллов - Кафандарис"; 2. не са били прехвърлени от собствениците им и не са били стопанисвани, владени или управлявани от тях или от техни пълномощници до сключването на Спогодбата за уреждане на висящите финансови въпроси и развитие на икономическото сътрудничество между НРБ и Кралство Гърция (ДВ бр. 87/1964 г.); 3. са били изоставени от правоимащите поради каквато и да било причина на гръцка територия. Доказването на правото на обезщетение се извършва чрез писмени доказателства. Тези писмени доказателства трябва да отговарят на изискванията на действащото към момента на създаването им приложимо право. Правото на обезщетение е свързано с оценката на недвижимите имоти, извършвана от Смесената комисия и подкомисиите. Въз основа на молбите за изселване, свидетелствата за етническо малцинство и молбите за ликвидиране са образувани досиета, в които се прилагат решенията на подкомисиите, респективно на Смесената комисия за оценка на недвижимите имоти. Само неликвидираните имоти, тези които не са оценени, съответно заплатени частично в брой, а остатъка чрез облигации, са съхранени в опис 12 на архивен фонд 719к "Българо-гръцка смесена комисия по спогодбата "Моллов-Кафандарис" на Централния държавен архив. Поради тази причина в действащото законодателство изрично е предвиден формален признак - отразяване на преписката в опис № 12, като основание за признаване на право на обезщетение. В тази връзка следва да се отбележи, че в хода на производството жалбоподателите не представиха доказателства, които да опровергаят отразения архивен опис. От приетата по делото експертиза по безспорен начин се установи, че документите на изселника Иван Калинков се намират в опис № 1 и в опис № 12 не са открити документи на Иван Калинков. Вещото лица дава категорично заключение, че не е възможно отнасяне на документи в различен архивен опис от този, в който документите са отнесени при спазване на правилата за работа архива и отразяване на документите от работата на Българо-гръцката емиграционна комисия. Освен на това основание настоящият състав приема, че доводите на жалбоподателите, с които се оспорва отразяването на архивния опис, са неоснователни и поради факта, че заверката на Централен държавен архив по своята същност е официален удостоверителен документ, който се ползва с формална доказателствена сила за отразените обстоятелства до оспорването му по съответния процесуален ред. В случая в първото по делото заседание не е направено искане за откриване на производство по оспорване на истинността на удостоверяването на Централен държавен архив по реда на чл. 193 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК. При липса на надлежно искане за оспорване на истинността на официалното удостоверяване, настоящият състав приема, че архивните документи по изселническата преписка на наследодателя на жалбоподателките са отнесени в опис № 1, който по изричната норма на § 66 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, изключва възможността за обезщетяване по реда на чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ. Във връзка доводите на жалбоподателите относно тълкуването и прилагането на разпоредбата на § 66 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, следва да се отбележи, че Върховния административен съд се е произнесъл по този въпрос в производство по обжалване на нормативния текст с решение № 9175 от 09.11.2004 г., постановено от петчленен състав на ВАС по адм. д. № 1775/2004 г. В цитираното решение е направен анализ на работата на Българо-гръцката смесена комисия, съгласно приложимите международни документи, уреждащи статута и ликвидираното на имущество на изселниците, и се приема, че отразяването на изселническите преписки в съответния архивен опис в най-пълна степен и обективно доказва правото на обезщетение по чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ. Неоснователни са доводите на жалбоподателите за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила - изискването на чл. 14, ал. 1 от АПК. В хода на административното производство, релевантните факти са удостоверени с документи на български език. Факта, че в досието наследодателя на жалбоподателките се съдържат документи на чужд език не съставлява съществено процесуално нарушение, което е основание за отмяна. Тези доказателства не са разглеждани от административния орган при постановяване на оспорената заповед и са неотносими към произнасянето му. При това положение, настоящият състав приема, че дори да е допуснато формално нарушение на изискванията на чл. 14, ал. 1 от АПК, то не съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК, тъй като не е повлияло и не би могло да повлияе на съдържанието на оспорения акт. С оглед на тези доводи настоящият състав счете, че обжалваната заповед не страда от пороците релевирани с жалбата. Издадена е от компетентен административен орган, в предписаната форма, при съобразяване с административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби, и в съответствие с целта на закона. По тези доводи оспорването като неоснователно следва да бъде отхвърлено. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение