Определение № 6878 от 24.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5582/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Община Трекляно срещу Определение №562 от 02.04.2025 г. на Административен съд (АС) - Кюстендил по адм. дело №507/2024 г. в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата на Общината срещу Решение за верификация на постъпило искане за окончателно плащане №BG05M9OP001-2.002-0285/74 от 19.09.2024 г. на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ (ОПРЧР) и е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател счита, че определението, в обжалваната му част, е неправилно, тъй като съдът не е отчел реалните правни последици, които процесното решение поражда за Общината, и е направил необоснован извод относно липсата на властническо волеизявление. Предвид изложеното прави искане определението да бъде отменено и делото да бъде върнато на АС – Кюстендил за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира разноски. Ответникът – ръководителят на УО на ОПРЧР счита частната жалба за неоснователна и прави искане определението да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна. Разгледана по същество жалбата е частично основателна. За да постанови определението си АС – Кюстендил е посочил, че Община Трекляно е бенефициер по административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2014 - 2020 г. за проект "Звена за социални услуги – достоен и независим живот". На 19.09.2024 г., с Решение за верификация на постъпило искане за окончателно плащане №BG05M9OP001-2.002-0285/74, във връзка с Искане за плащане № 9, с отчетен период 01.03.2018 г. – 31.05.2018 г., на основание чл. 62, ал. 1 във връзка с ал. 3 и проведена процедура по чл. 63, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ, загл. изм. – ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.), ръководителят на УО на ОПРЧР определя общ размер на верифицираните разходи по постъпилото искане за окончателно плащане - 43 474,97 лв. (т. 1 от решението), на основание чл. 75, ал. 1 от ЗУСЕФСУ извършва финансова корекция за сумата от 8 471,23 лв., предвид Решение № BG05M90P001-2.002-0285/33 от 21.10.2020 г. на УО на ОПРЧР (т. 2 от решението). С т. 3 от решението определя сума за плащане по искането в размер на 0,00 лв., като посочва, че след приспадане на сумата от 38 311,97 лв. по Решение за определяне на финансова корекция № BG05M90P001-2.002-0285/33 от 21.10.2020 г. остават дължими 97 518, 01 лв., които в 14-дневен срок от получаване на писмото следва да бъдат възстановени от бенефициера Община Трекляно. За изясняване на обстоятелствата по делото, е прието заключение на съдебно-икономическа експертиза, съгласно което одобреният бюджет по процесния договор за безвъзмездна финансова помощ е в размер на 438 253 лв., като са платени по сметка на Община Трекляно 350 602,40 лв. При така установеното съдът е приел, че жалбата е процесуално недопустима, поради следните съображения: С т. 1 от оспореното решение е определен общ размер на верифицираните разходи по постъпилото искане за окончателно плащане – 43 474, 97 лв. В тази част, първоинстанционният съд е счел, че процесният акт е благоприятен за бенефициера и за него не е налице правен интерес от оспорването му. По отношение на т. 2 от акта, съдът е посочил, че органът е съобразил вече определена с друг акт финансова корекция и на основание чл. 75, ал. 1 ЗУСЕФСУ я е извършил, т. е. предприел е действие по изпълнение на решението за финансова корекция, посочено в писмото. Според първоинстанционния съд, т. 3 от оспорения акт представлява покана за доброволно изпълнение, която пряко не засяга права и законни интереси на адресата. Определението е неправилно в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата на Общината срещу Решение за верификация на постъпило искане за окончателно плащане №BG05M9OP001-2.002-0285/74 от 19.09.2024 г. на ръководителя на УО на ОПРЧР, в частта му по т. 2 и е прекратено производството в тази част, и правилно в останалата му част. С т. 1 от обжалвания административен акт е определен общ размер на верифицираните разходи по постъпило искане за окончателно плащане 43 474,97 лева (за допустими се считат 8 471,23 лева, представляващи финансова корекция). В тази част актът е благоприятен за бенефициера, поради което последният не разполага с правен интерес от оспорването, с оглед разпоредбата на чл. 147, ал. 1 АПК и правилно административният съд е прекратил производството в тази част. С т. 2 от административния акт, на основание чл. 75, ал.1 ЗУСЕФСУ и във връзка с Решение № BG05M90P001-2.002-0285/33 от 21.10.2020 г. на ръководителя на УО на ОПРЧР, е извършена финансова корекция в размер на 8 471,23 лева. В съответствие с чл. 75, ал. 1 ЗУСЕФСУ, финансовата корекция се извършва от плащания по проекта, в които са включени засегнатите от нарушението разходи. Когато решението за определяне на финансовата корекция е издадено след съответното плащане, финансовата корекция се извършва чрез доброволно изпълнение от страна на бенефициента в 14-дневен срок, а за програмите за Трансгранично сътрудничество по външните граници на Европейския съюз в 30-дневен срок. След изтичане на срока за доброволно плащане финансовата корекция се извършва от следващо плащане по проекта заедно с дължимите лихви за просрочие, а когато това е неприложимо – чрез упражняване на права по дадените от бенефициента обезпечения по чл. 61, ал. 2, по ред и начин, определени в нормативния акт по чл. 7, ал. 4, т. 4. Това волеизявление представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, тъй като се издава от административен орган, засяга неблагоприятно правата и законните интереси на адресата си – бенефициера, към който е насочено, и който според етапа на производството по верификация, в рамките на което е извършено, или няма да получи заявената БФП или ще трябва да възстанови вече получената такава. Поради това само по себе си волеизявлението за извършване на финансова корекция подлежи на самостоятелно обжалване, което е сторено с подадената от Общината жалба. Ето защо, в тази си част решението представлява годен за обжалване по съдебен ред акт, поради което неправилно първоинстанционният съд е приел, че в тази част жалбата е недопустима (в този смисъл Определение №5275 от 21.05.2025 г. по адм.д. №3871/2025 г. на ВАС, VII отд., Решение № 3964 от 14.04.2025 г. по адм. дело № 2046/2025 г. на ВАС, VІІ отд. и др.). Като е достигнал до обратен извод, първоинстанционният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен в тази част, а делото да бъде върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на жалбата на Общината по същество. С т. 3 от административния акт, след извършване на направените изчисления, е прието, че остават дължими 97 518,01 лева, които следва да бъдат възстановени в 14 – дневен срок по посочена банкова сметка. Съдържанието на посоченото волеизявление води до извод, че то не притежава белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, не създава права или задължения за жалбоподателя, не се засягат негови законни интереси и от него не настъпват пряко неблагоприятни последици. Актът в тази част има характер на покана за доброволно изпълнение – акт по чл. 277 АПК, целящ да уведоми Община Трекляно, че следва да изпълни вменените й задължения в 14-дневен срок, след което ще се пристъпи към принудително изпълнение. По аргумент от чл. 294 АПК поканата за доброволно изпълнение не подлежи на самостоятелен съдебен контрол. Тя няма характера на постановление или действие на органа по смисъла на чл. 294 АПК, тъй като с нея се цели единствено да се предупреди длъжника, че ще се пристъпи към принудително изпълнение, ако не изпълни в срок и доброволно посоченото в нея задължение (в този смисъл Определение №6051 от 05.06.2025 г. по адм.д. №5442/2025 г. на ВАС, VII отд). За пълнота следва да бъде отбелязано, че използването на предишното наименование на ЗУСЕФСУ в решението не обосновава невалидност на административния акт, нито може да бъде приравнено на позоваване на несъществуващ закон, като се касае за очевидна фактическа грешка, която може да бъде поправена по реда на чл. 62, ал. 2 АПК. Ако е приложена неправилна редакция на закона, този факт е относим към материалната законосъобразност на акта. Предвид изложеното доводите на частния жалбоподател за незаконосъобразност на обжалваното определение са основателни в частта, с която е прекратено производството по т. 2 от Решение за верификация на постъпило искане за окончателно плащане №BG05M9OP001-2.002-0285/74 от 19.09.2024 г. В останалата част, определението е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, на ответника се дължат разноски в размер на 60 лева юрисконсултско възнаграждение, определено в съответствие с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съразмерно на отхвърлената част от частната жалба. В останалата част по искането за разноски на страните, с оглед изхода на спора, следва да се произнесе първоинстанционният съд, в съответствие с чл. 236 във вр. с чл. 226, ал. 3 АПК По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение