Решение № 103 от 14.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1804/2009 г.

Решение № 103 от 14.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1804/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Гълъбина Генчева Производството е по чл. 295 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. Д. Б. от [населено място], [община], срещу решение от 16.04.09 г. по гр. д. № 106/09 г. на К. окръжен съд. Жалбоподателката поддържа, че решението е постановено в нарушение на чл. 288, ал. 3 от ГПК (отм.) и на разясненията, дадени с ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС. Освен това счита, че неправилно е осъдена да заплати суми по чл. 31, ал. 2 от ЗС, след като никога не е създавала пречки на другите съделители да ползват имота, от който те имат ключове. Ответниците И. Л. Костова и А. Й. Б. оспорват жалбата. Считат, че въззивното решение е законосъобразно. Ответницата Й. Г. Б. не взема становище по жалбата. С определение № 635 от 07.07.2010 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по въпроса дали разпоредбата на чл. 288, ал. 3 от ГПК (отм.) намира приложение в случаите, при които съсобствеността е възникнала в резултат на две последователно открити наследства. Прието е, че по този въпрос въззивното решение противоречи на т. 9 на ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС. За да се произнесе по поставения въпрос и по съществото на касационната жалба, настоящият състав взе предвид следното: С обжалваното решение състав на К. окръжен съд е оставил в сила решение № 54 от 17.01.07 г. по гр. д. № 1705/04 г. на Д. районен съд, с което допуснатият до делба жилищен имот е изнесен на публична продан и ищцата В. Д. Б. е осъдена да заплати на останалите съделители суми по чл. 31, ал. 2 от ЗС. Въззивният съд е приел, че допуснатият до делба жилищен имот е придобит през 1970 г. по давност от общия наследодател на страните Л. Б., по време на първия му брак[населено място]. След смъртта на Т. Б. през 1975 г., съпружеската имуществена общност върху имота е прекратена, като негови съсобственици са останали преживелият съпруг Л. Б. и децата И. Б. и Й. Б. Съсобствеността между тях е при квоти 1/2 за преживелия съпруг и по 1/4 за всяко от децата. През 1979 г. Л. Б. е сключил втори брак [населено място], а след смъртта му през 2003 г. неговата 1/2 ид. част от имота е наследена от втората съпруга В., дъщерята И., снахата Й. и внукът А., наследници на починалия преди Л. Б. негов син Й. При тези данни е прието, че делбата не може да приключи чрез възлагане на имота на В. Б. по реда на чл. 288, ал. 3 от ГПК (отм.), тъй като съсобствеността е възникнала от повече от един юридически факт - прекратяване на съпружеската имуществена общност от първия брак, вследствие смъртта на Т. Б. и наследяване след смъртта на Л. Б. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, настоящият състав намира следното: Неподеляемо наследствено жилище може да бъде възложено от съда на основание чл. 288, ал. 3 от ГПК (отм.) на един от съделителите, ако той е живял в него при откриване на наследството и не притежава друго жилище. В т. 8 на ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС е изяснено, че чл. 288, ал. 3 от ГПК (отм.) не намира приложение при комбинирана съсобственост, която е възникнала в резултат на повече от един юридически факт - например прекратена съпружеска имуществена общност /развод/ и наследяване; сделка и наследяване и др. Не сме изправени пред комбинирана съсобственост обаче в случаите, при които съсобствеността е възникнала в резултат на две или повече наследства. Тази хипотеза е разгледана в т. 9 на ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС. Прието е, че всеки от наследниците, който е живял в делбения имот към момента на откриване на наследството на наследодателя си, може да предяви възлагателна претенция по чл. 288, ал. 3 от ГПК (отм.). Настоящият случай е точно такъв. Съсобствеността между съделителите е възникнала в резултат на последователното откриване на наследствата на Т. Б. и на Л. Б. Ищцата В. Б. е наследник само на Л. Б., но тъй като е живяла в делбения имот към момента на откриване на наследството му и няма друг жилищен имот, тя има право да претендира възлагане на процесното жилище по реда на чл. 288, ал. 3 от ГПК. Като е приел обратното, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено в тази част и възлагателната претенция по чл. 288, ал. 3 от ГПК (отм.) - уважена. Тъй като оценката, по която следва да се извърши уравнение на дяловете, е изготвена през 2006 г. и не е актуална, следва да се назначи нова експертиза, която да даде заключение за средната пазарна цена на недвижимия имот към настоящия момент. Доколкото делото е за втори път във ВКС, налице е хипотезата на чл. 295, ал. 2 от ГПК - експертизата следва да бъде приета от ВКС. В частта по претенцията с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС въззивното решение е правилно. С молба от 12.03.07 г. въззивната жалба на В. Б. срещу първоинстанционното решение е уточнена в смисъл, че се обжалва само размерът на присъдената сума по чл. 31, ал. 2 от ЗС, който жалбоподателката счита завишен. Ето защо касационните оплаквания, които са насочени срещу основателността на претенцията, не следва да бъдат разглеждани. В районния съд е допусната експертиза, която е определила дължимата сума. Експертното заключение не е оспорено, не са ангажирани други доказателства в подкрепа на твърдението, че реалната наемна цена на имота е по-ниска, поради което в тази част въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,