Определение № 5832 от 14.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4350/2024 г.

Производството е по реда на чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба, подадена от сдружение " Развъдна асоциация на аборигенни породи овце от западна България", със седалище в гр. Костинброд, чрез процесуален представител, срещу определение № 441/28.02.2024 г. по адм.дело №900/2023 г. на Административен съд - София - област /АССО/, с което е отхвърлена молбата му за спиране на заповед № РД 09 - 614/20.06.2023 г. на министъра на земеделието, храните и горите за отнемане на разрешение №112/27.04.2021 г. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно - незаконосъобразно, иска отмяната му, спиране на предварителното изпълнение на заповедта. Ответникът по частна жалба - министър на земеделието и храните, в писмен отговор чрез процесуален представител, иска отхвърляне на частната жалба. Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна и срещу определение, подлежащо на обжалване с частна жалба. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, АССО е взел предвид, че оспорената пред него заповед, чието спиране на предварителното изпълнение е поискано, е издадена на основание чл.32а, ал.3, т. 2 и т.3 от Закона за животновъдството /ЗЖ/ и съгласно чл.32, ал.4 ЗЖ предварителното й изпълнение е допуснато по силата на закона. Съдът е посочил, че предварителното изпълнение може да бъде спряно при условията на чл.166, ал 2 вр. ал.4 АПК. Приел е, че жалбоподателят не е доказал значителна или трудно поправима вреда, която би му причинило предварителното изпълнение на заповедта за отнемане на разрешение за извършване на развъдна дейност и която да е противопоставима на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение, отчитащо обществения интерес, нито пък наличие на нови обстоятелства, които да водят до този извод. Определението е правилно като краен резултат, независимо от непрецизния диспозитив / отхвърлена е молба за спиране на заповедта, вместо за спиране на предварителното изпълнение на заповедта/. Жалбоподателят не е представил нито със жалбата до АССО, нито с частната жалба, каквито и да е било доказателства за вредите, които би претърпяло сдружението или членовете му от предварителното изпълнение на заповедта, още по - малко, че същите са или ще бъдат значителни или труднопоправими, както и за настъпили нови обстоятелства след издаване на заповедта, водещи до този извод. Липсата на нови обстоятелства води до невъзможност да се спре предварителното изпълнение на заповедта, тъй като спирането на предварителното изпълнение в хипотезата на чл.166, ал.4 вр. ал.2 АПК е възможно само при наличие на нови обстоятелства съгласно законовия текст. Определението не страда от визираните в частната жалба пороци, поради което като правилно следва да бъде оставено в сила. На основание чл. 221, ал.2 вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение