Решение № 1309 от 05.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6566/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на Район „Приморски“ - Община Варна, подадена чрез гл. юрк. Михайлов, срещу Решение № 4407/22.04.2025 г., постановено по адм. дело № 1739/2024 г. на Административен съд- гр. Варна, с което е отменена Заповед № 320/02.07.2024 г., издадена от кмет на район „Приморски“ в Община Варна. В касационната жалба са развити доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението, поради съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Моли обжалваното решение да бъде отменено и да бъде оставена в сила издадената заповед на кмета на Район „Приморски“. Ответникът - Д. С. П., не взима становище по подадената касационна жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира решението за правилно и предлага да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, Трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу неблагоприятен за същата акт, подлежащ на оспорване пред съд и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение е отменена по жалба на Д. С. П. Заповед № 320/02.07.2024 г. издадена от кмета на район „Приморски“ Община Варна, с която по искане от 24.04.2024 г. за определяне на свидетели за извършване на обстоятелствена проверка за придобиване право на собственост върху имот с идентификатор [номер], с площ от 1594 кв.м., находящ се гр. Варна, [жк], административния орган е заменил един от посочените свидетели с трето лице по своя преценка. За да постанови този резултат съдът е посочил, че процесната Заповед № 320/02.07.2024 г., издадена от кмета на район „Приморски“ Община Варна, не съответства като съдържание на заявеното искане от жалбоподателката в Заявление рег. № АУ041373ПР/24.04.2024 г. относно свидетелите за обстоятелствена проверка. Първоинстанционният съд е изложил съображения, че на основание чл. 23, ал. 1 от АПК, кмета на район „Приморски“ в Община Варна е имал компетентност да издаде оспорената заповед. Преценил, че заповедта съдържала фактически и правни основания съгласно чл. 59 от АПК. Процесната заповед била издадена и при липса на съществени процесуални нарушения. Съдът е приел, че на административния орган не е предоставено право да променя избора на жалбоподателката за свидетели, чрез издаване на заповед. Единствено, ако не са посочени свидетели, следва да посочи такива в удостоверението за обстоятелствена проверка. Нотариусът е този, който ще прецени съответното лице възприело ли е достатъчно факти относно владеенето на имота. С оглед на тези доводи достигнал извод, че заповедта е незаконосъобразна, поради нарушение на чл. 587, ал. 2 от ГПК, като същата на основание чл. 146, т. 4 от АПК е била отменена, а преписката върната на кмета на район „Приморски“ в Община Варна за ново произнасяне. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че съдебният акт е неправилен. Административният орган е бил сезиран с искане за определяне на свидетели за извършване на обстоятелствена проверка за придобиване право на собственост върху имот. Правилни са изводите на съда, че производството за снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка се осъществява по реда на чл. 587, ал. 2 ГПК, съдържащ правила с императивен характер, които не могат да се дерогират от административния орган. Съгласно чл. 587, ал. 2 ГПК, ако собственикът не разполага с такива доказателства или ако те не са достатъчни, нотариусът извършва обстоятелствена проверка за придобиване на собствеността по давност чрез разпит на трима свидетели, посочени от кмета на общината, района или кметството или от определено от него длъжностно лице, в чийто район се намира недвижимият имот. Свидетелите се посочват по указание на собственика и трябва по възможност да бъдат съседи на имота. Според посочената разпоредба, когато кметът на общината е сезиран да попълни молбата декларация за целите на обстоятелствената проверка и заявителят е посочил свидетели, това се квалифицира от закона като указание. Същото има обвързваща сила спрямо кмета на общината и не може да се изменя от него. Доколкото в конкретния случай заявителят е посочил свидетелите, като са отразили данните на същите в подадената молба - декларация, съобразно нормата на чл. 587, ал. 2 ГПК, то административният орган е длъжен, и то в условията на обвързана компетентност, да удостовери исканите факти и обстоятелства. Кметът следва да отрази в молбата- декларация обстоятелството, дали съответният недвижим имот е актуван като общински и да посочи трима свидетели, указани от заявителя, които да бъдат разпитани в нотариалното производство, като направи заверка на техните данни. Административният орган не разполага с правото на преценка дали да издаде или да откаже издаването на документа при положение, че административното производство е инициирано от лице, доказало своя правен интерес от издаване на документа и при липса на законова забрана. Компетентният нотариус преценява дали лицата могат да послужат за свидетели на релевантните за случая обстоятелства. При постановяването на оспореното решение, не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, които да налагат отмяната му. С оглед на изложеното, касационната жалба е неоснователна, а атакуваното с нея съдебно решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Трето отделение