Определение № 101 от 16.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 342/2020 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба на А. Д. Д. за отмяна на влезлите в сила съдебни актове - решение № 2293/20.05.2019 г. по гр. дело № 208/2019 г. на Окръжен съд – Благоевград и на потвърденото с него решение № 3106/22.11.2018 г. по гр. дело № 461/2018 г. на Районен съд – Сандански. С въззивното решение, потвърждаващо първоинстанционното решение са отхвърлени като неоснователни предявените от А. Д. срещу „АББ България“ ЕООД, гр. София искове с правно основание чл. 226, ал. 3, вр. ал. 2 КТ и чл. 86 ЗЗД. В отговора по чл. 306, ал. 3 ГПК, ответникът по молбата „АББ България“ ЕООД, гр. София поддържа становище за недопустимост, евентуално, за неоснователност на молбата за отмяна, поради съдържащите се в нея твърдения, които не са годни да осъществят някое от основанията по чл. 303, ал. 1 ГПК. ВКС /Върховен касационен съд/, гражданска колегия, състав на трето отделение намира, че молбата е процесуално недопустима, поради следните съображения: С решение № 2293/20.05.2019 г. по гр. дело № 208/2019 г. на Благоевградски окръжен съд е потвърдено решение № 3106/22.11.2018 г. по гр. дело № 461/2018 г. на Районен съд – Сандански, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от А. Д. срещу „АББ България“ ЕООД искове с правно основание чл. 226, ал. 3, вр. ал. 2 КТ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за вреди от незаконно задържане на трудова книжа след прекратяване на трудовото правоотношение между ищцата и ответника, и е отхвърлена като неоснователна подадена от Д. частна жалба срещу определение № 163/23.01.2019 г., с което Районен съд – Сандански е оставил без уважение молбата на ищцата с правно основание чл. 248 ГПК. С допълнително решение № 3388/24.07.2019 г., Окръжен съд Благоевград е отхвърлил искането на Д. по чл. 250 ГПК да се произнесе по направеното от нея възражение за липса на процесуална власт на представителя на ответника, тъй като същото е оставено без уважение в проведеното по делото открито съдебно заседание на 09.05.2019 г. С определение № 3389/24.07.2019 г. въззивният съд е оставил без уважение подадена от Д. молба по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, като е приел, са несъстоятелно твърдението на молителката за липса на представено по делото редовно пълномощно и договор за правна защита и съдействие в полза на процесуалния представител на „АББ България“ ЕООД. На основание чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК молителката претендира, че атакуваното въззивно решение подлежи на отмяна, тъй като са налице обезсилени действия на адвоката, представящ се ненадлежно като процесуален представител на ответното дружество, удостоверяващ представителната си власт по делото с пълномощно, подписано от лице, различно от управителя на „АББ България“ ЕООД. Допустимостта на извънинстанционното производство за отмяна на влязло в сила съдебно решение е предпоставена от релевиране от страна на молителя на надлежни твърдения за наличие на предвидените в чл. 303, ал. 1 ГПК основания. Всяко едно от основанията за отмяна е самостоятелен фактически състав, за който страната, сезираща ВКС трябва да изложи твърдения относно осъществяването му. Цитирането на законовата разпоредба, неподкрепено от надлежни твърдения за наличието на някоя от визираните в чл. 303 или чл. 304 предпоставки, е достатъчно основание подадената молба за отмяна да не бъде допусната до разглеждане по същество. В случая молбата за отмяна не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на основание по смисъла на чл. 303, ал. 1 ГПК. Невъзприетите от съда доводи на страната за липса на представителна власт у процесуалния представител на ответника, предприетото от Д. обжалване на постановените по въззивното дело „мълчаливи откази“ на съда да „обезсили действията“ на представляващия дружеството адвокат, приключили окончателно с връщане на подадената от нея частна жалба, както и недоказаните й твърдения за неистинност на представените по делото пълномощно и договор за правна защита и съдействие, не попадат в кръга на предвидените в чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК фактически състави. Новите обстоятелства са новооткрити юридически или доказателствени факти, имащи значение за спорното правоотношение, т.е. факти на действителността, съществували докато делото е висящо, към деня на приключване на устните състезания, останали извън доказателствения материал по делото, тъй като не са били известни на страната или същата не е могла да се снабди с документите, които ги обективират /новооткрити или новосъздадени документи/, въпреки положената грижа за добро водене на делото. Новите обстоятелства трябва да имат правно значение за промяна на изводите на съда. В хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК неистинността на представения по делото документ следва да бъде установена по надлежния законов ред – с влязла в сила присъда или решение по чл. 124, ал. 5 ГПК. В случая страната нито твърди, нито обосновава наличието на нови обстоятелства или нови писмени доказателства, които да доказват изложените от нея аргументи и с които не е могла да се снабди своевременно в рамките на развилото се производство. Липсват и надлежни твърдения за установяване по надлежния закон ред неистинност на оспорвания от Д. документ. С оглед на изложеното следва да се приеме, че молбата за отмяна се основава на твърдения, които не очертават фактическите състави по чл.303, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Останалите твърдения в молба по същество релевират оплаквания за неправилност на влязлото в сила съдебно решение, поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, които биха били релевантни в производство за проверка на правилността на съдебния акт по реда на инстанционния контрол, но които не покриват фактическите състави на основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1 ГПК. В случая липсва изложение на обстоятелства, при чието наличие възниква предвиденото в закона основание за отмяна, поради което молбата за отмяна се явява недопустима и не следва да бъде допусната до разглеждане, в който смисъл са и задължителните указания на т. 10 от ТР № 7 от 17.05.2017 г. по т. дело № 7/2014 г. на ОСГКТК на ВКС. Искането за спиране на извънинстанционното производство по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е неоснователно, предвид процесуалната недопустимост на производството по чл. 307 ГПК. По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение