Определение № 2308 от 14.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1379/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. №22/02.01.2024г. на В. В. С. срещу определение №658/23.11.2023г., постановено по възз. ч. гр. д. №290/2023г. на Апелативен съд – Велико Търново, с което е отхвърлена молбата ѝ за предоставяне на правна помощ за обжалване на постановеното по същото въззивно частно гражданско дело определение № 407/26.07.2023г., с което делото е изпратено по компетентност за разглеждане от ВКС. Жалбоподателката моли определението да бъде отменено, като бъде постановено друго, с което ѝ бъде предоставена поисканата от нея правна помощ. Счита, че такава ѝ се дължи с оглед разпоредбата на чл. 6 от Конвенцията за правата на човека и чл. 47 от Х. на основните права на ЕС. Настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение, установи следното: Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок от легитимирана страна срещу определение, с което се отказва правна помощ, и подлежащо на обжалване съгласно чл. 95, ал. 5 ГПК. За да се произнесе по нейната основателност, съдът съобрази следното: С определение №407/26.07.2023г., постановено по възз. ч. гр. д. №290/2023г. на Апелативен съд – Велико Търново, съдът е прекратил производството, като е изпратил по компетентност на ВКС постъпилата от В. В. С. частна жалба против разпореждане №105/21.02.2023г. по в. гр. д. №577/2021г. на Окръжен съд – Плевен, с което е върната частната й жалба вх. №8105/07.09.2022г. срещу разпореждане №389/15.08.2022г. на Окръжен съд – Плевен, поради неотстраняване в дадения й срок на нередовност по частната жалба – липса на документ за внесена д.т. 15 лева по сметка на Апелативен съд – Велико Търново. В срока за обжалване, жалбоподателката е направила искане на основание чл.275, ал. 2, вр. чл.259, ал. 2 ГПК за предоставяне на правна помощ във връзка с обжалване на посоченото определение, като искането е обосновано с липсата на упълномощен адвокат, както и с оглед интересите на правосъдието. Бланкетно се позовава се на чл. 6, ал. 1 и чл. 13 от Европейската конвенция за правата на човека, както и на чл. 47 от Х. на основните права на Европейския съюз. С обжалваното определение №658/23.11.2023г., молбата на В. С. за предоставяне на правна помощ е отхвърлена. За да се произнесе в този смисъл, Апелативният съд е изложил, че са налице отрицателните предпоставки на чл. 24, т. 1 и т. 2 ЗПП - предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ, както и евентуалната частна жалба срещу определение №407/26.07.2023г., за обжалването на което се иска процесната правна помощ, би била очевидно неоснователна, като насочена срещу определение, с което по компетентност делото е изпратено на ВКС за разглеждане. Съдът е констатирал липсата и на положителните предпоставки за предоставянето на правна помощ, законовоуредени в чл.23 ал.1 и 3 ЗПП, като е посочил, че частната жалба, за изготвянето на която се иска предоставянето на правна помощ, не следва да бъде преподписана и от адвокат, като и, че по делото липсват доказателства и декларация за материално и гражданско състояние от молителката, поради което не може да се направи извод, че тя няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Настоящият състав намира обжалваното определение за правилно по следните съображения: В разпоредбите на чл. 94 ГПК и чл. 3 ЗПП е предвидена възможност на лицата, нуждаещи се от съдействие за достъп до правосъдие, да бъде предоставена правна помощ чрез осигуряване на безплатна адвокатска защита. Според чл. 23, ал.2 ЗПП, системата за правна помощ обхваща и случаите, когато страната по гражданско дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това. Следователно, преценката за предоставяне на безплатна правна помощ следва да се извърши при съобразяване на кумулативното наличие на предпоставките, определени в закона, които условно могат да бъдат разделени на две групи: 1) финансови - лицето да няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение /чл. 23, ал. 3 ЗПП/, и 2) предметни - касаещи самото съдържание на искането за защита, по повод на което се търси правната помощ /чл. 24 ЗПП/. Чрез втората група условия законодателят е приел за социално неоправдано да бъдат разходвани държавни средства за следните искания за правна помощ: 1) когато предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за нея, 2) когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима, и 3) в случаите на търговски дела и данъчни дела по ДОПК. Предвид изложеното се налага изводът, че правна помощ за осъществяване на процесуално представителство се предоставя на лица, които поради имотното си състояние нямат възможност да ползват такава и когато това е в тяхна полза. Законът не задължава съда да предостави безусловно правна помощ на всеки, който желае, а само след извършване на преценка доколко тя би била от полза за молителя и интересите на правосъдието го изискват. Преценката дали страната разполага със средства се прави при съобразяване с доходите на лицето или на неговото семейство; имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта и други обстоятелства /чл. 23, ал. 3 ЗПП/. Според константната практика, в тежест на страната, която иска предоставяне на правна помощ по реда на чл. 95 ГПК, е да докаже поддържаното основание за ползване на безплатна правна помощ. По настоящото дело молителката не е представила доказателства за установяване на доходите и имущественото си състояние, нито относно здравословното си и семейното си положение. Представена е само една декларация за семейно и материално положение, която обаче е непълна, тъй като липсва отбелязване в повечето задължителни графи. Въпреки дадените указания в тази връзка, молителката не е представила нова, коректно попълнена декларация, нито е представила писмени доказателства относно обстоятелствата, установяващи липсата на достатъчно средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Предвид липсата на представени доказателства, съдът не може да направи извод за наличието на предпоставките по чл. 23, ал.3 ЗПП, като следва да се отбележи, че и самата жалбоподателка не излага твърдения, че няма финансови възможности. В тази връзка следва да се посочи също, че в хода на исковото производство, развило се пред две съдебни инстанции, жалбоподателката е била представлявана от различни надлежно упълномощени адвокати, от които тя сама е оттеглила пълномощията си. По делото няма и данни за промяна на обстоятелствата, които да налагат нуждата от оказване на безплатна правна помощ. В частната жалба са наведени съображения, свързани с приложението на чл. 6 от Конвенцията за защита на правата на човека, който касае правото на справедлив съдебен процес. В ал.3, б.“С“ от същия, е посочено, че всяко лице, обвинено в криминално престъпление има право да се защитава лично или да ползва адвокат по свой избор; ако не разполага със средства за заплащане на адвокат, да му бъде предоставена безплатно служебна защита, когато го изискват интересите на правосъдието. Според посочената от жалбоподателката разпоредба на чл. 47, ал.3 от Х. на основните права на европейския съюз, на лицата, които не разполагат с достатъчно средства, се предоставя правна помощ, доколкото тази помощ е необходима, за да се осигури реален достъп до правосъдие. Правото на справедлив процес и достъпа до правосъдие не са нарушени, тъй като именно извършвайки преценка по тези критерий, които са възпроизведени в българския Закона за правната помощ, на молителката е отказано предоставянето на такава поради липсата на доказателства, че не разполага със средства за заплащане на адвокат. Интересите на правосъдието също не налагат предоставянето на правна помощ, тъй като определението, във връзка с чието обжалване се иска, касае изпращането на делото на компетентен съд, а съгласно чл. 118 ГПК всеки съд има задължение да следи служебно дали започнатото пред него дели му е подсъдно. По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. С писмо вх. №6913/22.04.2024г. по настоящото дело е изпратена частна жалба на В. С. срещу определение №407/26.07.2023г., постановено по възз. ч. гр. д. №290/2023г. на Апелативен съд – Велико Търново, която следва да се върне на Апелативен съд – В. Търново за администриране. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение